За пореден път пристигна в Атина надзорната мисия от членове на Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия. Целта на посещението е обстойна проверка на дейността на различните министерства, чрез която одиторите трябва да се уверят лично до каква степен се прилага фискалната консолидация на бюджета в последните месеци. Международните финансови специалисти ще проверят дали на практика се прилагат мерките за икономическо оздравяване на Гърция.
Основните причини за безпокойство днес е доколко правителството е успяло да намали непокритите задължения към осигурителните фондове, като крайната цел е да се съкратят 540 милиона евро от бюджета, още 300 милиона евро се очаква да бъдат осигурени в държавната хазна от наказателни такси наложени за неспазени трудово-социални отношения. С други думи одиторите ще проверятрезултатно правителството в търсене и санкциониране на некоректни работодатели, които години наред са нарушавали трудовото законодателство и не са внасяли задължителните здравни и пенсионни осигуровки на служещите.
В здравното министерство представителите на МВФ, ЕЦБ и Европейската комисия ще проверят до каква степен се намаляват фармацевтичните разходи и въвеждането на единна информационна система в издаването на рецепти в страната. Реформите в здравното осигуряване са от изключителна важност, защото както се оказа след първата проверка в началото на годината здравната система в Гърция е черната дупка на държавните финанси. До края на годината да се спести около един милиард евро от фармацевтични разходи и още 1,1 милиарда евро от въвеждането на единната информационна система, която има трябва да въведе прозрачност в процеса на издаване на рецепти.
Друг проблем са и държавните болници, които според надзорниците са финансово неефективни. Финансовите специалисти твърдят, че в досегашния начин на управление на публичните здравни заведения може да се говори за корупционни практики, както в търговете за лекарствени доставчици, така и в управлението на отпусканите държавни субсидии. За корупция и липса на прозрачност се говори и в системата на местната власт и самоуправление, откъдето тази година правителството на ПАСОК трябва да икономиса около 3,4 милиарда евро. Първата стъпка за това бе гласуването на новия закон Каликратис, който прекрои общинската карта на Гърция като сля административно общини и региони, за да оптимизира на държавното финансиране.
По данни на Министерството на финансите за първите пет месеца на 2010 година правителството е намалило дефицита с около 40%. Независимо от това Гърция трябва да следва предначертаната програма и ограниченията предвидени в нея за размера на държавните разходи. До края на юни бюджетните разходи не трябва да надхвърлят 34 милиарда евро, което най-вероятно ще се спази, защото до месец май тази година са били разходвани по-малко от 26 милиарда евро. За цялата година обаче Гърция не може да похарчи повече от 67 милиарда евро.
За да не излезе извън предначертаните рамки, правителството трябва да побърза и до края на юни да приеме новия закон за социалното осигуряване, както и закона за въвеждане на нови стандарти в Сметната палата. Също така трябва да приключи с прехвърлянето на контрола върху социално-осигурителните каси на Банката на Гърция. Държавното управление ще трябва да се погрижи също така да завърши създаването на независима статистическа агенция и да представи новия проектозакон за хазартните игри, както и да приключи реформите в данъчната администрация. Други приоритети са новия план за оздравяване на държавните железници, които отбелязват дефицит от един милиард евро, както и започването на преговорите между на организациите-работодателки и представителите работните синдикати за промяна в трудово-правните отношения и нивото на работната заплата в страната.