Д-р Стелиос Пападопулос се обади по телефона с интересното предложение да помогне на български двойки живеещи в Гърция, които искат да пристъпят към ин-витро оплождане. С него разговаряхме за осигуровките на двойките, които им плаща държавата за ин-витро, тъй като опложданията освен че са емоциално изтощителни, са и доста скъпи. Има жени, които е необходимо да се подлагат по няколко пъти на процедурите и това им действа не само депресиращо на психиката, но и разоряващо за финансите им. В Гърция цената на една процедура е между 2500 и 4500 евро. Оказва се, че в България съществува от една година Фонд за асистирана репродукция, който поема разходите на двойките за три процедури, отпускайки до 5000 лева за всяка една и през последния месец списъците на чакащите двойки, които искат да пристъпят към процедури за ин-витро за запълнени.
Д-р Пападопулос е учил в България и все още работи в клиника „Афродита” като посетител консултант, а от скоро време и в новата гръцка частна клиника Genetyllis. Интригуващото в атинската клиника Genetyllis, където работи г-н Пападопулос е, че единствено там се прилага системата IVF Witness, която следи да не бъде оплодена по погрешка яйцеклетката на една жена със спермата на друг мъж, който не е нейния. „Ставали са такива грешки по невнимание, особено когато има много пациенти” казва ембриоложката Хара Папанику.
За да се избегне подобна грешка на двойката се дава кредитна карта, в която са записани техните данни за идентификация и когато се поставят техните проби, за да се пристъпи в лабораторията към процедурата на оплождане, в един „читател” акакто му казват докторите се поставя и кредитната карта на двойката, казва г-жа Папанику. Тя задейства процедура, която проследява целия генетичен материал от самото начало - от яйцеклетките и спермата до ембрионите, които попадат в жената и не позволява да се случват грешки. „Това помага на пациентите да се чувстват сигурни, че няма да има някакво объркване” допълва д-р Пападопулос. „Това е система, която контролира по електронен път, че определна яйцеклетка ще бъде осеменена от определена сперма.”
Д-р Пападопулос разказва, че докато е работел в България е имало двойки, които са искали да дойдат в Гърция да си направят ин-витро, след като многократно са правели неуспешни опити в родината си. Той разказва за негова позната, която се пробвала шест пъти в България да забременее с ин-витро и накрая когато дошла в Гърция се оказала късметлийка и забременяла от първия път. „И разбираш, че след това дойдоха всичките й приятелки, които искаха да им направят ин витро в Гърция. И две от тях бяха късметлийки и от първи път заченаха тук. И можеш да си представиш...”
Но тук в Гърция също има жени, които са се пробвали над 10 пъти...
Така е, но тук имаме по-добри лаборатории, с добра технология. Ние се обръщаме към двойки, които живеят тук в Гърция. При мен дойде една двойка, която се е опитвала в продължение на две години да забременее. Казах им някои неща и момичето успя да забременее, но видях, че съществуват много двойки българи и понякога жените може да не знаят езика, а може и да се притесняват от доктора, така че може да им е по-лесно да комуникират с един доктор, който знае български.
Какво казва закона за ограничението във възрастта и какви закони важат в Гърция и България?
България все още не е гласувала закон за ин-витро, затова важи законът на Европейската общност. В Гърция законът е копиран също от закона на Европейската общност. Не се различава, но директивите са такива, че важат за всички държави в ЕС. Докато България беше извън Европейския съюз можеше да си прави каквото иска, но сега не може. И затова се разкри този скандал в медиите с жената на 62 години, която забременя чрез ин-витро в плевенска клиника.
Във връзка с осигуровките, какво покриват? Тук знам, че ИКА покрива един малък процент, но изплаща стойността на лекарствата. В България какъв е закона?
В България съществува Фонд за асистирана репродукция, който покрива до три опита на жени до 42-годишна възраст и дава до 5000 лева за лекарствата и за центъра. Това важи от една година и сега през последния месец списъците за чакащи са запълнени. Така че българите правят ин-втиро оплождане изцяло безплатно. Това важи и в северо-западните европейски страни, по чийто модел беше направено и в България. Тук в Гърция осигурителните каси плащат 350 евро и важи за три опита в годината. В България досега много хора ходеха в центрове в Солун и това ги устройваше, защото си казваха, че вместо да платят в България същите пари ще ги платят в Солун, където са след 3-4 часа и то в център с много по-добра лаборатория и напреднала технология. В България работи проф. Щерев, който е много добър и има много работа. Има си собствена клиника.
Двойките българи, които са в Гърция не съм сигурна, че имат неограничени финансови възможности, затова искам да изясня въпроса със цената. И особено когато се налага процедурата да се повтори или дори да се прави няколко пъти...
Това което плаши двойките е финансовият въпрос. Те се стресират докато очакват резултата и най-вече това се получава, когато нямаш възможността да го повториш. Затова сме ние и искаме да намалим цената, така че да не е толкова недостъпна и да излиза около 1800 евро.
Кога една жена трябва да се обърне към специализирана помощ?
Двойките, които в продъжение на две години са опитвали жената да забременее без резултат и тя е до 35-годишна възраст, ще трябва да се обърнат към някой специалист. Над 37-годишна възраст след период от шест месеца трябва да потърси помощ от доктор, а пък над 40 години – веднага. Зависи от възрастта, тя е тази която определя кога трябва да се обърне една жена към специалист.
Ако е над 40 години и вече има други деца, трябва ли да се обръща към специалист?
Може да е сменила партньора си, ако се е разделила и ако е намерила нов партньор и те искат да си имат детенце, но над 40-годишна възраст е доста трудно да зачене жената.
Как жената избира към кой доктор да се обърне?
Обикновено я препраща гинекологът й. Той е този, който насочва, както и интернет. Двойките разглеждат в интернет и си избират центъра. И разбира се, от това, което разбирам от пациентите, те се съветват с други 2-3 семейства към кого да се обърнат.
Вие можете ли да прогнозирате процент на успех, когато видите тестовете на спермата и на яйчниците?
Да, разбира се. Не толкова за спермата, колкото за яйчниците. Когато една жена е под 35-годишна възраст, процентът на успех е доста по-голям – над 50%.
Има ли някои неща, които могат да направят жената или мъжът, за да може да зачене по-лесно, освен да практикуват по-често?
Много неща, които обаче няма как да станат в един голям град. Да се върнат към начина на живот на дедите си. Здравословен начин на живот. Без стрес. Храната ни, която е пълна с консерванти е обвинена за уврежданията на спермата. Стресът, липсата на свободно време, липсата на хоби, всичко това води до нездравословен начин на живот и съответно потентността пада. Алкохолът и цигарите също вредят на потентността.
Жените, които не са омъжени или хомосексуалните двойки, могат ли да пристъпят към ин-витро оплождане?
По принцип за хомосексуалните двойки е забранено в Гърция. В Англия е позволено, но там законът позволява и съжителството между двойки от един и същи пол. Когато това се промени в Гърция и хомосексуалните двойки придобият законното право за севместно съжителство като семейство, то тогава ще може да се промени закона и за ин-витро. Обикновено жените идват в центровете като неомъжени майки и подписват нотариалните документи като неомъжени майки. Тогава законно дава право върху детето само на една жена.
Кои са предизвикателствата за в бъдеще свързани с ин-витро оплождането?
„Задържането” на ембриона. Когато научим как да залепим „добрите” ембриони за матката, когато намерим „лепилото”, тогава ще ни се увеличи процента и ще го качи на 100%. Ин-витро оплождането е нова наука. Едва 30-годишна. Това разкрива невероятни полета за изследвания. В северна Европа правят нови открития, революции в ин-витрото, както за мъжете, така и за идентифицирането на наследствени болести в ранен стадий като тази на Средиземноморската болест. Всяко десетилетие ни оставя по някое ново голямо откритие.
Интервюто взе: Марина Николова