Галерия

2

1

Софи Маринова дойде в Гърция, за да вземе участие във финала за избор на песен на средиземноморската страна за конкурса Евровизия. Тя бе поканена от Официалния фен клуб на Евровизия за Гърция, за да представи парчето си “Любов без граници” пред местната публика и да спечели колкото се може повече гласове от почитателите на конкурса.

С прибрана коса, малки черни пантофки и късо кожено яке, Софи пристигна в хотел Партенона в понеделник следобед направо от Женева, където предишната вечер е имала представяне. Леко уморена, но широко усмихната, тя ни приветства на български, като първото, което каза бе: “Колко се радвам, че съм в Атина”. Подобно и на предишните български участници в Евровизия, Маринова уважи поканата на гръцките фенове да посети античната столица, като част от популяризирането на конкурсната песен, въпреки че България и Гърция не се състезават в първите полуфинали. Тя помоли за малко време да се освежи и час по-късно слезе във фоайето на хотела с елегантен черен костюм и високи токове. Времето напредваше и Софи даде интервюто за GRReporter в автомобила на път към River West Mall, където се проведе финалния избор на гръцкото участие.

Как се чувстваш като представител на България в конкурса на Евровизия?

Много щастлива. В последните пет-шест години не се случваше нищо особено около мен – издавах нови песни и клипове, но нямаше силни емоции. Моето участие в Евровизия е сбъдната мечта, както разбирате, защото се появявам за трети път на конкурса. Не стъпвам на земята – толкова съм щастлива.

Какво те накара този път да повярваш в себе си, за да спечелиш правото да представляваш България на конкурса?

Екипът е много важен - продуцентът ми Крум Крумов, музикантите, които направиха песента Ясен Козев и Крум Георгиев, текстописката Дони. Всички се стараха много и работихме с много любов върху песента и просто вярвах, че ще стане.

Кой е любимият ти гръцки изпълнител?

В момента е Никос Вертис. Искам много да направя дует с него. Много ми харесва, а неговите парчета са известни в България. Много наши изпълнители взаимстват от него и много бих искала да направим заедно някоя песен.

Музиката за теб може да е любов, но е и работа. Какво слушаш когато имаш свободно време?

Музиката се дели на две основни групи – лоша и добра. Затова мога да кажа, че няма един определен вид музика, с която да се ограничавам. Това, което ми е приятно на ухото, това слушам. Дори понякога, когато съм уморена, слушам опера, но най-вече обичам ритмите на Балканите. Харесват ми гръцката, турската, сръбската и циганската музика. Обичам да си слушам също така Бг-радио, защото пускат хубави изпълнения на български поп изпълнители.

Израстнала съм с естрадната музика и обичам Лили Иванова, Васил Найденов, Тоника СВ, Йорданка Христова, Кристина Димитрова, Орлин Горанов. От младите изпълнители харесвам много Мария Илиева, Орлин, Графа, Любо.

Значи смяташ, че България има добра поп сцена?

Разбира се, че имаме добра поп сцена, защото младите творци са талантливи. Освен това, искам да добавя, че слушам и поп-фолк. Обичам да съм в час с това, което се издава на нашата сцена. Трябва да внимавам да не се засечем с еднакви тоалети с певиците или да не се повтарят някои от песните ни или клиповете. Някои от поп-фолк певиците в България са наистина много добри и следя това, което правят.

В тази връзка исках да те попитам, как отговаряш на критиките, които се чуват в България, че една чалга певица не би трябвало да представлява България на Евровизия?

Когато някой казва, че чалга певица ще ни представя на Евровизия, аз отговарям, че това е много добре. Какво означава чалга – това са музиканти от народа, които свирят много добре. Още от едно време чалгаджии са наричали най-добрите музиканти, които са свирели на живо и са веселели хората. Това е весела музика от много добри изпълнители.

Случвало ми се е много пъти да попадам в компании или при отделни приятели, които казват “Ние такава музика не слушаме”, но по-късно вечерта ги заварвам да танцуват върху масата и да щракат с пръсти.

Как определяш твоята певческа школа или как определяш ти самата своята музика?

Не искам да звучи като самохвалство, но пея по мой си начин. Индивидуално. Не може да се каже нито, че съм поп изпълнителка, нито само поп-фолк или пък мога само циганско да пея. Аз съм някак си автентична, така се определям сама. Мога да всичко да пея. Даже последните критики за мен, че не съм знаела английски ме амбицираха да започна да уча езика. Нека да остана малко по-свободна и ще започна да уча, а след това смятам да изпея доста песни на английски.

Кога разбра, че имаш дарба и можеш да пееш и искаш да се занимаваш с това?