Галерия

1

Мирната конференция „Женева – 2”, на която ще бъде направен опит да се постави край на конфликта в Сирия се отложи, съобщи преди часове специалният представител на ООН и Арабската лига Лахдар Брахими. Причината за това е неуспехът да се решат споровете за участниците в нея и дневният й ред. Брахими все пак посочи, че целта му е срещата да се състои до края на годината и посочи, че ще се срещне с американски и руски дипломати отново на 25 ноември.

Малко преди този обрат в Атина бе изнесена годишната лекция на Гръцката фондация за европейска и международна политика ЕЛИАМЕП на тема „Революционните процеси в Сирия и останалия Арабски свят. В търсене на нови споразумения сред суматохата”. Лектор бе д-р Басма Кодмани – съучредител и бивш говорител на Сирийския национален съвет и изпълнителен директор на центъра за изследвания „Арабска инициативата за реформа”.

Тя посочи, че бунтът в Сирия е започнал както във всички останали държави в региона – Либия, Тунис, Йемен. „Това беше нашата революция за демокрация, която обаче прерасна в гражданска война”, заяви тя и допълни самокритично: „Опозицията се заблуди, че съществуваше възможност отхвърлянето на авторитарния режим на Башар ал Асад да стане по мирен начин. От своя страна международната общност реагира доста безразлично и прие събитията в Сирия като част от общата ситуация в арабските страни”.

Според д-р Кодмани всичко това е допринесло за бързата мобилизация на режима. „Силите на Асад упражниха жестоко насилие и започнаха да убиват още по време на първите протести. Той се водеше от опита на баща си – винаги използва многократно по-голяма сила от броя на протестиращите. Логиката му беше, че колкото повече насилие използва, толкова по-скоро ще намалее подкрепата на обществото към разбунтувалите се. След това режимът постави под свой контрол цели региони, а впоследствие и етнически групи посредством налагането на страха. Пример за това са кюрдите, които в началото застанаха на страната на сирийската опозиция, но след това заявиха, че след като няма план за страната те ще последват свой собствен. Четвъртата стратегия на режима бе да изнесе проблема в околните държави. Кюрдският въпрос беше всъщност опит да се дестабилизира Турция”.

Д-р Кодмани описа част от въоръжените групи, които действат на територията на Сирия като групи, съставени предимно от криминално проявени хора от различни държави. „Някои от тях се подкрепят от други държави и най-вече от тези в Арабския залив с цел налагането на Шариата. Те обаче не трябва да бъдат смесвани с групите на джихадисти, които са свързани с терористични мрежи като Ал Кайда и се финансират от частни интереси и посредством нелегални канали. Техните действия са в пълна подкрепа за режима, който в тяхно лице видя възможността да се вкопчи във властта”. По думите й мъже от Ирак, Ливан и Йемен участват също в паравоенните групи на режима на Асад, които прилагат насилие, за да защитят неговите интереси. „Мнението ми е, че тези хора са толкова жестоки към мирното население, именно защото не са част от сирийското общество”.

В мозайката на участниците в битките съществуват също малобройни групи на въоръжени сирийци, които целят единствено да защитят селата и семействата си от нападенията. „На целия този фон реалната сирийска опозиция нямаше никаква подкрепа. Нейните групи нямаха нито оръжия, нито финансиране и в резултат на това не можеше да се опълчи срещу режима. Ако искаме демократична развръзка на конфликта трябва да повлияем на военната ситуация. Но ако нямаме подкрепа от страна на международната общност Сирия ще продължи да потъва”.

Д-р Кодмани описа военните действия като битки между участниците в триъгълника: режим – сирийски групи – джихадисти. „Необходимо е да бъдат подкрепени демократичните групи. Може би е трудно да разберете защо, но ако лидерът на дадена група не е в състояние да осигури храна и муниции за три месеца напред, неговите бойци преминават в други групи. Надеждата, че все пак може да бъде постигнато политическо споразумение в Сирия е малка, но си заслужава да се работи за нея”.

Тя посочи, че при всеки застой на дипломатическо ниво режимът е засилвал насилието. Затова позицията на сирийската опозиция е, че Башар ал Асад трябва да бъде отстранен преди началото на преговорите за бъдещето на Сирия. Мнението на противниците на Асад, че той укрива част от химическия си арсенал и продължава да използва химическо оръжие бе донякъде потвърдено от днешна информация на американското разузнаване, че съществуват индикации за това.

Според опозицията Башар ал Асад не може и не трябва да бъде участник в преговорите за бъдещето на Сирия. „Съществува текст, който САЩ и Русия разглеждаха текст, в който се предвиждаше отстраняването на Асад от властта и сформирането на временно правителство. Смятам, че опозицията трябва да бъде поканена на мирната конференция за Сирия и да участва в преговорите. Практически групата, която ще бъде избрана ще представлява новия политически потенциал на страната”.

Басма Кодмани заяви, че събитията в Египет са предоставили достатъчно примери за това как трябва да се действа. „Подкрепата за Мюсюлманското братство в Сирия е малка, както беше и в Египет. Но опитът от там ни показа, че в подобни условия те могат да задействат доста бързо електората, така че да гласува в тяхна подкрепа. В Египет видяхме, че те нямаха никаква програма, никакъв план за развитието на страната и освен това пропуснаха да поставят под свой контрол армията и полицията. Но най-важното – Мюсюлманските братя не проумяха, че хората нямат нужда от повече ислям, а от повече демокрация”.