Галерия

2

1

Организацията за управление на външния дълг на Гърция емитира полици с тримесечен падеж на стойност един милиард и 625 милиона евро и успя да ги продаде при лихва 4,10 на сто. Последният път, когато Гърция се появи на международните пазари, за да заеме пари през февруари лихвата беше 3,85 процента. Анализаторите обясняват поскъпването на лихвата с оживлението в последните дни около евентуалното преструктуриране на гръцкия дълг.

    Старт на вълната изявления за възможното преструктуриране на дълга започна германския министър на финансите Волфганг Шойбле, който съобщи, че германското правителство е възложило на частни експерти да направят оценка доколко Гърция е в състояние да обслужва дълга си. Резултатите от оценката ще са ясни през юни. След това масло в огъня наля през уикенда бившият премиер Костас Симитис, който в интервю за вестник Вима прикани правителството час по-скоро да пристъпи към разсрочване на дълга, защото така ще се освободят много скрити в момента сили в гръцката икономика. А в понеделник вестник Die Welt цитира гръцки министър, който твърди, че правителството на Георгиос Папандреу вече е узряло за идеята за преструктуриране на дълга.
    В резултат скочи лихвата по полиците с краткосрочен падеж, а spread-показателят на 10-годишните гръцки облигации отбеляза пореден исторически рекорд и се закова на 1140 базисни пункта.За сравнение портогалският spread-показател достигна 595 базисни пункта, а ирландският - 690 базисни пункта.
“Преструктурирането ще боли, но инвеститорите няма да се оттеглят от Гърция”, твърди в днешния си брой вестник Wall Street Journal. Авторът на статията Пол Ханън твърди, че дори и Гърция стриктно да прилага Меморандума за помощ от МВФ и Европейския съюз и през 2017 година тя ще заема пари при твърде високи лихви. Той цитира изследване на Кралското икономическо общество във Великобритания, което проучило 202 случая на преструктуриране на дълг от 1970 до 2007 година в 68 страни и изводът бил недвусмислен - колкото една страна орязва дълга си, толкова лихвите по заемите скачат след като се обяви преструктурирането. С други думи инвеститорите дори и да са загубили пари от облигации на нечия държава се стремят да възстановят загубите си като инвестират при по-големи лихви.
    Разбира се всяко правило си има изключения и в случая то се нарича Русия. Министърът на финансите Алексей Кудрин съобщи пред телевизия Russia Today, че страната му няма да инвестира повече приходи от нефтени дейности в гръцки и ирландски ценни книжа.
    Спорове за и против преструктурирането на дълга се водят и в самата Гърция. Привържениците на идеята обясняват, че страната е заела различни суми пари от различни кредитори и с различен падеж. Тя трябва да седне на масата за преговори с кредиторите си и да уговори план за плащане на задълженията, който да е възможно най-изпълним. Противниците на идеята припомнят, че една трета от дълга е към гръцките банки и осигурителни каси. Едно забавяне на плащанията към тях би застрашило вложенията в гръцките банки и би затруднило изплащането на пенсии и заплати. Забавянето на плащанията по дълга би поставило в трудна ситуация цялата банкова система в еврозоната, която също е закупила сериозно количество гръцки ценни книжа.

    Трети кръг икономисти подчертават, че преструктурирането на дълга няма да реши големия проблем на Гърция, който е, че страната харчи повече, отколкото произвежда. “Дори и утре да започнем от начало, с нулев дълг, ние много бързо ще го натрупаме отново, защото имаме огромен бюджетен дефицит”, обясни Янис Стурнарас, директор на Института за индустриални изследвания в централната новинарска емисия на Мега. За да намали дефицита си, Гърция трябва да се съсредоточи върху прилагането на Меморандума за финансова помощ, от който по неговите оценки е изпълнена не повече от една четвърт. “Не меморандумът е проблемът на Гърция, той е решението”, категоричен бе икономистът.
Прилагането на Меморандума за финансова помощ е другата голяма болка на гръцкото правителство, което със свито сърце брои дните до следващото идване на надзорната тройка в Атина в първата седмица на месец май. Очевидната истина е, реформите забуксуваха, а правителството не успява да се справи нито с укриването на данъци, нито със съкращаването на разходите в държавния сектор. Големите очаквания за смела приватизация бяха попарени с вряла вода миналия петък, когато се очакваше правителството да обяви най-после програмата за приватизация, а то просто съобщи, че ще направи това след Великден. Е, след всичко казано пристигането на господин Пол Томсън в Атина не буди кой знае колко положителни емоции сред икономическия екип на Георгиос Папандреу.