Галерия

1

Да започнат или не съкращения в държавния сектор. Това е дилемата пред лидерите на тройната правителствена коалиция. Те заседават днес, за да решат този въпрос, които пари ръцете им като горещ картоф.

Компетентният министър на административната реформа  и професор по конституционно право Андонис Манитакис, който участва в кабинета от страна на Демократичната левица не дава да се каже и дума за съкращения. В същото време представителите на надзорната Тройка настояват да получат информация за точния брой на държавните служители, които ще бъдат съкратени до края на годината.

Държавният сектор в Гърция спокойно може да бъде определен като „свещена крава” и „посегателството” над него се очаква да предизвика реакции. В същото време според статистиките частният сектор отчита по 1 000 нови безработни всеки ден.

GRReporter поиска мнението на трима анализатори: Един журналист в икономическо издание, един преподавател в Националната школа по публична администрация и един професор по стратегическо управление и организационни изследвания в Кипър и британския университет Warwick.

Журналистът Костас Ступас описа въпроса за съкращенията в държавния сектор като „тема- табу за гръцкото общество, защото почти от създаването си гръцката държава е изградена около държавния сектор. Така постепенно се е създал манталитетът, че държавата ръководи всичко.  Това гръцко явление през 2012 има много прилики със стария съветски модел, който балканските народи познават много добре и където основната част от икономиката е тясно свързана с държавата. Начинът е следният: В Гърция съществуват частни компании, но една голяма част от тях имат сделки с държавата.  Подобни компании не се стремят да са конкурентни и да следят за цените на своите продукти. Интересуват се само да си осигури договори с държавата, която на свой ред не се интересува от стойността на продуктите, а само подкупите и комисионните. Резултатът е една напълно погрешно развиваща се икономика. Последва световната икономическа криза и днес заплащаме за всичко това”.

Според журналиста партньорите в тройната коалиция,  няма да успеят да избегнат съкращенията, поради факта, че следващият транш от икономическата помощ е единственият спасителен пояс за гръцката икономика. „Всички знаят, че ако той не бъде отпуснат последиците ще бъдат трагични не само за държавния сектор, който няма да има средства, за да плати заплатите на служителите, но и за цялата икономика на страната. Мисля, че Гърция се намира на много критичен кръстопът и правителството ще се принуди да проведе реформите, включително и да съкрати първите държавни служители”.

В гръцкото общество съществува мълчаливо съгласие по отношение на държавния сектор, затова реакциите при евентуални съкращения няма да бъдат малко, смята Костас Ступас. „Съществува много голям брой хора, чиято работа зависи от държавния сектор. Ако към 650 000 души, които работят в тесния държавен сектор добавим служителите в държавните предприятия или във фирми, които зависят директно от държавния сектор, говорим за около един милион души. Един пример за това са корабостроителите, които нахлуха в министерството на отбраната преди 10 дни. Предполага се, че те работят в частна компания, но нейният единствен клиент и единствените й доходи са от военното министерство. На практика работещите в подобни компании, които работят за държавни нужди и зависят от държавния бюджет се приемат като вид държавни служители. Ако предположим, че те са един милион и добавим техните семейства виждаме, че става дума за половината население на Гърция. Тези хора се възпротивяват на реформите, но дилемата, пред която сме изправени след десетилетия на лошо икономическо управление е или съкращения или фалит. И мисля, че това е напълно ясно”.

Според преподавателя в Националната школа по публична администрация  Панайотис Каркацулис „проблемът в гръцкия държавен сектор е двоен: Съществуват служби, които или нямат предмет на дейност или тя е много ограничена и от друга страна съществува персонал, който работи в тях или в други служби. Този персонал би могъл и е следвало да бъде прегледан в даден момент. Т.е. до момента не са направени две неща: Да се определят държавните служби, които са ненужни и да се види колко хора работят там, с какви договори са и какво точно правят.

Ситуацията тук е хаотична и причината за това според мен е една: Политическите партии, които през всичките тези години закрепиха своята мощ върху държавния сектор и следователно върху държавните служители. Очевидно е, че през всичките тези години те не са искали да направят това разчистване. Това се изразява на практика по следния начин: Държавният бюджет финансира даден брой служби, без обаче да се знае кои точно са те и защо получават средства. Същото важи и за служителите, които се назначават и след това или остават там без предмет на работа, или се местят в политически офиси, без да е ясно за какво точно получават заплати. Смятам, че освен административна, тук е огромна и политическата отговорност”. 

Панайотис Каркацулис каза, че настоящото гръцко правителство е започнало процедура за опис на подобни служби и служители, но призна, че „за да придобиеш реална картина за нещата и да вземеш справедливи решения са необходими време и средства. До момента е направен опис на службите и в момента тече проверка на служителите, които са с договори, базирани на частното право и не бяха преброени при преброяването на държавните служители”.

Според него всичко това се провежда по много бърз начин, заради закъснението от две години. Допълнителен фактор, който усложнява процеса е липсата на политически консенсус по този въпрос. „Мисля, че това е причината за всички отлагания и закъснения”.

Панайотис Каркацулис, който бе обявен за държавен служител в света за 2011 смята, че ако процесът не бъде ускорен правителството ще се принуди да съкрати поголовно държавни служители. „Ако това се случи то ще е по примера на масовите орязвания на заплатите и пенсиите без никакви критерии. Във всички случаи ще е погрешно, защото закриването на какъвто и да е брой служби само по себе си няма да реши проблема. Не е възможно да се постави ред, ако не се разгледат реалните нужди на публичната администрация”.

Професор Харидимос Цукас посочи, че конституционната забрана за уволнения на държавни служители е характерна само за Гърция и евентуално за някои други страни от европейския Юг.

„Аз съм запознат със ситуацията във Великобритания, но предполагам, че нещата не са по-различни в цяла Северна Европа. Там не съществува статут за постоянна работа до пенсиониране под формата на защитено от конституцията право. Съществува едно ядро от държавни функционери, които не могат да бъдат уволнени. Но общо  в Северна Европа това, което наричаме държавен сектор е подчинено на дисциплинарното право. Това означава, че един държавен служител може да бъде уволнен, ако наруши правилата или систематично не се отзовава на своите задължения.

При нас нещата стоят по друг начин, защото със статута на държавните служители се преекспонира много. От една страна е това, че той е установен с член с конституцията. Другото е, че това е част от културата на съвременните гърци: Когато си държавен служител, ти си напълно подсигурен. От момента на първото утвърждаване на забраната за уволнение на държавните служители през 30-те години на миналия век до днес това е едно от най-основните неформални права. Просто самите хора очакват и знаят, че когато бъдат назначени в една държавна служба няма да я напуснат до края на професионалния си живот.

„Време е това да се промени”, заяви преподавателят и посочи, че въпреки конституционната забрана в държавния сектор съществуват категории на служители, които могат да бъдат уволнени при определени условия. „Същото трябва да важи и за онези, за които се установи, че не са подходящи за конкретната работа. Дори днешният министър казва, че трябва да бъдат уволнени служители, които са извършили някаква измама, такива, които не се явяват на работа и неподходящи служители. Обърнете внимание на термините. Трябваше да стигнем до фалит, за да си спомним, че в държавния сектор има и такива хора”.

„Причините са политически. Министърът на административната реформа беше предложен и симпатизира на Демократичната левица. Общо казано гръцката Левица винаги е имала държавническа концепция за страната и обществото. Те определят забраната за уволнение на държавни служители като „постижение на работническото движение в Гърция”. Именно тази тяхна позиция поставя сериозни препятствия на вероятността те да променят своите възгледи. Това не ме учудва, въпреки че бих очаквал една съвременна Левица да се поучи повече от опита на скандинавските страни, които от десетки години се управляват от социалдемократически партии и където уволненията в държавния сектор не са забранени. Това е европейския Юг”.

Дискусиите около очакваните съкращения породиха много дискусии в социалните медии. Ето няколко от най-характерните”

„Ако откраднеш пари от касата на работодателя си, ти си обикновен крадец. Ако обаче работодателят ти е държавата, ти си просто „престъпил клетвата си служител”.

„Момент да разбера нещо. Наистина ли преговаряме с Тройката за това дали да бъдат уволнени прегрешилите държавни служители?”.

„Вижте какво, може и да закрият няколко държавни служби, но съкращения няма да има. Защо ли? Защото имат право на глас на изборите”.