Галерия

1

Да започнат или не съкращения в държавния сектор. Това е дилемата пред лидерите на тройната правителствена коалиция. Те заседават днес, за да решат този въпрос, които пари ръцете им като горещ картоф.

Компетентният министър на административната реформа  и професор по конституционно право Андонис Манитакис, който участва в кабинета от страна на Демократичната левица не дава да се каже и дума за съкращения. В същото време представителите на надзорната Тройка настояват да получат информация за точния брой на държавните служители, които ще бъдат съкратени до края на годината.

Държавният сектор в Гърция спокойно може да бъде определен като „свещена крава” и „посегателството” над него се очаква да предизвика реакции. В същото време според статистиките частният сектор отчита по 1 000 нови безработни всеки ден.

GRReporter поиска мнението на трима анализатори: Един журналист в икономическо издание, един преподавател в Националната школа по публична администрация и един професор по стратегическо управление и организационни изследвания в Кипър и британския университет Warwick.

Журналистът Костас Ступас описа въпроса за съкращенията в държавния сектор като „тема- табу за гръцкото общество, защото почти от създаването си гръцката държава е изградена около държавния сектор. Така постепенно се е създал манталитетът, че държавата ръководи всичко.  Това гръцко явление през 2012 има много прилики със стария съветски модел, който балканските народи познават много добре и където основната част от икономиката е тясно свързана с държавата. Начинът е следният: В Гърция съществуват частни компании, но една голяма част от тях имат сделки с държавата.  Подобни компании не се стремят да са конкурентни и да следят за цените на своите продукти. Интересуват се само да си осигури договори с държавата, която на свой ред не се интересува от стойността на продуктите, а само подкупите и комисионните. Резултатът е една напълно погрешно развиваща се икономика. Последва световната икономическа криза и днес заплащаме за всичко това”.

Според журналиста партньорите в тройната коалиция,  няма да успеят да избегнат съкращенията, поради факта, че следващият транш от икономическата помощ е единственият спасителен пояс за гръцката икономика. „Всички знаят, че ако той не бъде отпуснат последиците ще бъдат трагични не само за държавния сектор, който няма да има средства, за да плати заплатите на служителите, но и за цялата икономика на страната. Мисля, че Гърция се намира на много критичен кръстопът и правителството ще се принуди да проведе реформите, включително и да съкрати първите държавни служители”.

В гръцкото общество съществува мълчаливо съгласие по отношение на държавния сектор, затова реакциите при евентуални съкращения няма да бъдат малко, смята Костас Ступас. „Съществува много голям брой хора, чиято работа зависи от държавния сектор. Ако към 650 000 души, които работят в тесния държавен сектор добавим служителите в държавните предприятия или във фирми, които зависят директно от държавния сектор, говорим за около един милион души. Един пример за това са корабостроителите, които нахлуха в министерството на отбраната преди 10 дни. Предполага се, че те работят в частна компания, но нейният единствен клиент и единствените й доходи са от военното министерство. На практика работещите в подобни компании, които работят за държавни нужди и зависят от държавния бюджет се приемат като вид държавни служители. Ако предположим, че те са един милион и добавим техните семейства виждаме, че става дума за половината население на Гърция. Тези хора се възпротивяват на реформите, но дилемата, пред която сме изправени след десетилетия на лошо икономическо управление е или съкращения или фалит. И мисля, че това е напълно ясно”.

Според преподавателя в Националната школа по публична администрация  Панайотис Каркацулис „проблемът в гръцкия държавен сектор е двоен: Съществуват служби, които или нямат предмет на дейност или тя е много ограничена и от друга страна съществува персонал, който работи в тях или в други служби. Този персонал би могъл и е следвало да бъде прегледан в даден момент. Т.е. до момента не са направени две неща: Да се определят държавните служби, които са ненужни и да се види колко хора работят там, с какви договори са и какво точно правят.

Ситуацията тук е хаотична и причината за това според мен е една: Политическите партии, които през всичките тези години закрепиха своята мощ върху държавния сектор и следователно върху държавните служители. Очевидно е, че през всичките тези години те не са искали да направят това разчистване. Това се изразява на практика по следния начин: Държавният бюджет финансира даден брой служби, без обаче да се знае кои точно са те и защо получават средства. Същото важи и за служителите, които се назначават и след това или остават там без предмет на работа, или се местят в политически офиси, без да е ясно за какво точно получават заплати. Смятам, че освен административна, тук е огромна и политическата отговорност”.