Галерия

1

Бившият премиер на Гърция Георгиос Папандреу може да е извън активния политически живот на страната, но остава председател на Социалистическия интернационал и депутат от ПАСОК. Провалът му да въведе едни от най-прогресивните за Гърция реформи извика в местните политически анализатори желанието да потърсят отговорите на два любопитни въпроса. Единият е “Защо падна Папандреу?”, а вторият е “Кой го предаде?”. Министър-председателят от трето поколение се задържа на най-отговорния държавен пост 25 месеца, в които името на страната се превърна в синоним на думата “фалит”.

Решаващо за оставката на Пападреу бе предложението му да се проведе референдум, на който гръцкият народ да се произнесе дали иска или не да продължи да получава пари от Европа при условия на строг икономически надзор. Тази негова идея се оказа внезапната бомба, която избуха в лицето на премиера. Официалната по това време позиция е, че той е взел решението едностранно без да уведоми европейските партньори на Гърция. Тогава от Германия, Франция, Австия и други силни в Европейския съюз страни се надигна вълна на недоволство. Ако Гърция ще провежда референдум, за да реши дали да приеме или не финансовата помощ, то 16-те лидери, които дават пари на средиземноморците трябва да чуят гласа на народите си дали хората са съгласни или не да дават пари на Гърция.

Решението да се даде втори шанс на Гърция бе взето на срещата на върха на лидерите на страните от Европейския съюз на 26 октомври 2011. Според публикация във Вима на 30 октомври Георгиос Папандреу провежда тайна среща с отбрани членове на ПАСОК, между които са Харис Кастанидис, Филипос Пецалникос, Никос Атанасакис, Димитрис Репас и Евангелос Венизелос. На тази среща премиерът обявява в тесен кръг решението си да проведе референдум. Той казва, че европейските лидери са запознати с предложението и са му дали зелена светлина. “Само с един референдум ще можем да спрем нарастващата вълна от евроскептицизъм и същевременно да укрепим политиката чрез народната подкрепа, която ще гарантира, че Гърция иска да остане част от еврозоната”, заявява на тайната среща Папандреу. “Говорил съм с Меркел, Саркози също е информиран”, добавя той.

На 31 октомври, понеделник Папандреу обявява официално решението си на заседанието на парламентарната група на ПАСОК. Първи отрицателни отзиви на идеята дава тогавашният министър на здравеопазването Андреас Ловердос. “Това е грешка”, скача той. Явни противници на референдума са освен Ловердос, минстърът на транспорта и инфраструктурата Янис Рагусис и говорителят на кабинета Илияс Мосиалос. Резервирани към предложението са Марилиза Ксеноянакопулу и Милтиадис Папайоану. Първоначално Евангелос Венизелос приема с очевидно негодувание предложението на премиера за референдум. В ефира на телевизия Антена, той казва: “Ако сега, веднага гръцкият народ не даде своето мнение, тогава кога ще бъде използван обвитият в паяжини начин на пряко гласуване – референдумът?”.

След първоначалния шок, във вторник в ПАСОК започва да се надига явна вълна от недоволство и Венизелос вижда възможност да поеме кормилото на ПАСОК, за което се бе състезавал още през 2007. Разколът изглежда неизбежен, на Папандреу няма време да потушава вътрешни пожари, защото в сряда - втори ноември трябва да присъства на срещата на G20 в Кан. Там Гърция се оказва черната овца в стадото на европейските държави. Премиерът е придружен от Евангелос Венизелос на срещата. Докато трае порицанието на Гърция за самоинициативните решения за референдум в Кан, в Атина се подготвя детронацията на Папандреу. Германският канцлер Ангела Меркел заявява, че ако има референдум, той трябва да отговори на въпроса дали Гърция иска да остане в зоната на еврото или да я напусне. Не дали гърците искат помощ или не. Допитването до народа е насрочено за четвърти декември. Шестият транш от помощта е бил одобрен, за да може средиземноморците да си покрият разходите до провеждането на референдума.

Приближено до премиера лице го предупреждава, че с кацането на столичното летище, Венизелос ще му забие нож в гърба. Папандреу не вярва, но информацията се оказва точна. В 4,45 часа сутринта след кацането на самолета, Евангелос Венизелос заявява открито: “Позицията на Гърция в еврозоната е едно историческо постижение на страната, което не може да се слага под въпрос. Това право не може да зависи от един референдум”. Малко по-късно депутатът на ПАСОК избран от района на Пирея Димитрис Литзерис казва: “Папандреу е минало”. На четвърти ноември е назначен вот на доверие на правителството.

По-късно в тесни кръгове Георгиос Папандреу прави самооценка: “Меркел и Саркози знаеха всичко за референдума. Може би грешката ми бе, че не им се обадих по телефона в неделята преди да го обявя публично”. Той твърди, че е предупредил германския канцлер за намеренията си още през септември 2011 при пътуването му до Берлин на 26-27/09. Меркел е дала благословията си за референдума, но го е помолила да стане след срещата на върха през октомври. В личен разговор тя му е заявила: “Направи референдум. И аз ще направя. Трябва германският народ да вземе решение за промени в конституцията, необходими за по-дълбоката подкрепа на Германия на процесите на евроинтеграцията”.

След фиаското в Кан, Венизелос и Папандреу решават на затворени врати да се отмени референдума. Парламентарната група на ПАСОК дава ултиматум на премиера, че ще даде вот на доверие на кабинета, ако след това той сам си подаде оставката. “Попаднах в капана на Венизелос”, оценява бившият министър-председател. Евангелос Венизелос провежда телефонни разговора с Оли Рен, Волфганк Шойбле и Жан-Клод Юнкер, в които ги уведомява, че допитването е отменено.