Галерия

1

Падна лихвата по шестмесечните полици на стойност 390 милиона евро, които Гърция емитира днес. Тя се закова на 4,64% и е с 26 пункта по-ниска в сравнение с предишния търг през януари тази година. Според Организацията на управление на държавния дълг на търга са получени оферти общо за 1,36 милиона евро и търсената сума е била покрита 4,54 пъти. Януарският търг на шестмесечните държавните полици отбеляза много по-нисък интерес, като покритието бе 3,4%.

Търгът се проведе от първичните дилъри и крайната дата на сделката е 11 февруари 2011. Приети са оферти до нивото на търсената сума и неконкурентни оферти в размер на 90 милиона евро. Според правилата от Наредбата за дейността на първичните дилъри, неконкурентните сделки може да достигнат до 30% от сумата на търга, като офертите могат да бъдат внесени до 12 часа вечерта на 10 февруари 2011. Според Петрос Христодулос на този търг чуждестранните инвеститори са покрили 80% от получената сума. Разликата в отношението на международните инвеститори се оказва чувствително променено, защото в януарския търг на шестмесечни държавни полици, те са представлявали само 37 на сто от инвеститорския интерес.

В същото време след кратък спад, лихвите на десетгодишните гръцки държавни облигации тръгнаха отново нагоре. От 775 базисни пункта в понеделник spread-показателят на гръцките облигации се върна на 800 пункта ден по-късно. Същата тенденция последваха и застраховките по гръцките държавни облигации срещу евентуален фалит CDS, които също се покачиха с 55 пункта.

„Изглежда има доста по-голямо разногласие, отколкото смятахме отначало” са казва в анализ на Markit цитиран от Нафтемборики. Опитите на Германия да наложи правилата записани в Пакта за конкурентоспособност, не срещат желаното приемане от всички членки на съюза, обясняват анализаторите. Това дава основание на капиталовите пазари да се съмняват в успеха на европейския механизъм за финансова помощ и прави инвеститорите по-предпазливи.

От Bruegel оценяват, че очакванията на гръцкото правителство за развитието на местната икономика и нейното оздравяване след фискалната консолидация са почти нереални. За да може страната да намали външния си дълг в следващите 20 години до 60% от БВП в сравнение с очакваните през 2011 150% от БВП, правителството трябва да прибегне до по-радикални действия. Те предлагат haircut или окастряне на настоящия дълг с 30%, така че кризата с дълга да бъде преодоляна и в следващите години да започне да се възстановява конкурентността на страната.

И докато се кове съдбата на гръцкото  държавно кредитиране стана ясно, че гръцките депозити в швейцарските банки достигат 600 милиарда евро или три пъти повече от депозитите в местните банки. Данните са станали известни след споразумението за обмяна на информация между Гърция и Швейцария. В публикация на списание Шпигел, цитирана от Имерисиа се казва, че по-голяма част от гръцките вноски в швейцарските банки не са били известни на местните данъчни власти, като собствениците им са „пропуснали” да ги декларират.

Двете държави ще си съдействат, като се изготви обща контролна комисия, след ратифицирането на договореността за обмен на информация в началото на 2012 година. Когато сътрудничеството влезе в ход, разобличените в данъчни измами ще трябва да платят данък от 10% върху печалбите от лихви, както и солени глоби.

Ако истински богатите в Гърция си пазят парите в швейцарски банки, то около осем милиарда евро е сумата, която обикновените гърци са изтеглили от гръцките банки и са сложили на влог под дюшека през миналата година. Заместник-изпълнителният директор на Eurobank EFG Николас Карамузис за Гърция оценява, че най-голяма паника и масовото изтегляне на депозитите е било в началото на 2010, когато финансирането на Гърция все още не бе подкрепено от Меморандума за финансова помощ подписан със страните от еврозоната и Международния валутен фонд.

Във втората част на 2010 картината се е подобрила, но депозитите все още са значително по малко. Според банкера причината за сериозния спад е рецесията и несигурната икономическа среда в страната.