Галерия

1

“Ако дълговата криза в Европа беше класически трилър за оцеляване при бедствие, щеше да има сцена, в която всички герои се намират в спасителната лодка, изведнъж осъзнават, че няма вода и муниции за всички и някой трябва доброволно да скочи зад борда. Тебе гледаме, Гърция”. Така започва статията си за настроенията в еврозоната вестник The New York Times, който твърди, че точно по този начин разсъждава все по-голяма група влиятелни икономисти, най-вече от нямащата проблеми с ликвидността Германия. Изданието цитира президента на влиятелния мюнхенски институт Ifo Ханс Вернер Син: “Най-добре за всички засегнати и най-вече за Гърция ще е, ако тя напусне еврозоната”. Той изразява мнението на не малко немски икономисти, които вярват, че не само Гърция, а дори и Португалия и Италия трябва да напуснат валутния съюз и че не е редно силните страни в него да влачат на гърба си непослушните.
    Противниците на тази идея се позовават на законите на Европейския съюз, в които няма текст, който да предвижда “изгонване” на страна от еврозоната. А привържениците й подчертават, че ако бъде спряна финансовата помощ за Гърция, тя просто няма да има друг избор освен доброволно да се оттегли от еврото. Вестникът обаче отбелязва, че подобно развитие на нещата е твърде драстично - гръцките банки ще фалират, страната ще банкрутира под тежестта на дълговете си, няма да има стабилна валута, с която да внася петрол и храни. Всичко това ще накара инвеститорите да са безкрайно резервирани към целия Европейски съюч, чието бъдеще, както и това на еврозоната ще бъдат поставени на карта.
    Пред The New York Times икономистът от Royal Bank of Scotland Силвио Перуджо определя този сценарий като прекалено рисков. “Това ще е прецедент и други страни също могат да последват Гърция, а пазарите ще започнат да флиртуват с идеята, че от еврото няма смисъл”. Друго мнение споделя пред същото издание Отмар Изинг, бивш главен икономист на Европейската централна банка и един от архитектите на единната европейска валута. “Ако една страна не спазва условията, на които сама се е съгласила, не трябва да получава допълнителна помощ. Страна, която не получава допълнителна помощ трябва да реши какво да прави”, Вестникът припомня, че и Отмар Изинг, и Ханс Вернер Син са много влиятелни сред сънародниците си, които имат вкоренен страх от инфлация и вярват, че всеки би трябвало да понесе последствията от собствените си действия.
    Икономическите новини от Гърция не могат да подействат много убедително на германците. В днешно съобщение Службата за борба с икономическите престъпления алармира, че укриването на данъци в Егейските острови е достигнало 70 на сто. Шампион сред тях е остров Родос, където службата проверила 11 предприятия и в 11-те имало нарушения с данъчните им документи. На Миконос Службата проверила 140 предприятия и от тях 103 имали данъчни нарушения. В Парос от 116 проверени нарушения са констатирани “само” в 75 предприятия. И трите острова са топ туристически дестинации със световна слава.
    Тези нарушения се констатират в момент, когато по настояване на гръцкото правителство надзорната тройка от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд актуализира приходната част на бюджета и занижи целите й надолу, т.е. към по-малко приходи от данъци, но и тази занижена цел не може да се изпълни от гръцките власти. Актуализираната приходна част изисква до края на годината всеки месец в хазната да влизат 5,4 милиарда евро, за да може дефицитът да не надскочи 16,4 милиарда евро за цялата 2011 година. За първите 7 месеца от януари до юли той вече е 15,5 милиарда евро.
    В същото време ръст бележи безработицата, която според Националната статистическа служба на Гърция за месец май е достигнала 16,6 на сто. За сравнение за същия месец през 2010 е била 12,0 на сто, а през април 2011 е била 15,8 на сто. Т.е. само за един месец 51 804 души са загубили работата си. Най-силно са засегнати областите Западна Македония, където безработицата е 24,9%, Източна Македония и Тракия - 20% и Централна Македония - 19,8%.
    И за тези, които все още имат работа нещата не са цветущи. С 25 на сто е намалял оборотът на търговците през първите 20 дни на летните намаления в сравнение със същия период на миналата година, съобщават от Националната търговска камара. Това е най-големият спад в търговския оборот през последните три години. От всеки 10 магазини 8 имат намален оборот, а останалите 2 го поддържат на миналогодишното сравнително ниско ниво. Някои магазини регистрират спад в оборота от 60 на сто.
    За пореден ден низходяща тенденция мъчи и Атинската фондова борса, чийто индекс спря на незавидните 962,39 пункта - дневен спад от 2,01 процента. Гръцкият spread-показател твърдо се застоя над 1300 и днес е 1344,7 базисни пункта.