Галерия

1

Преди да се търсят лесните решения и да се хвърлят сериозни обвинения, всички трябва да се запитат какво щеше да бъде намалението на БВП, нивото на безработица, на бедността и броя на затворените магазини, ако Гърция не бе подписала Меморандума за финансова помощ. Това отговори финансовият министър Георлгиос Папаконстантину на оплакванията и нападките на представителите на обществените организации в дебата около средносрочния план за оздравяване на гръцката икономика.

„Всички трябва да вникнат в дълбочината на проблема. Да, на никой не му харесват мерките, които сме предприели, но нека само за момент си представим какво ще правим без помощта на страните в еврозоната и Международния валутен фонд”, каза Папаконстантину.

 Той описа примерна ситуация, в която Гърция решава, че не иска и не може повече да се съобразява с договореностите по Меморандума за финансова помощ и обяви, че няма да реформира публичния сектор, държавната структура и бюджета на страната. Страната няма достъп до свободните пазари, а финансовата помощ бива спряна, защото не се спазва договорката за фискална консолидация и структурни реформи.

Финансовият министър заяви, че ако се следва този сценарии една сутрин гръцкият народ щеше да се изправи пред предизвикателството да се справи с финансите, които има – 80 милиарда евро приходи и 120 милиарда евро разходи. „Остават 40 милиарда евро дефицит, от къде ще се намерят и какво първо да се съкрати.” Той подчерта, че в сегашния бюджет само заплатите на държавните чиновници са над 20 милиарда евро. на приблизително същите нива са и разходите за заплати и пенсии.  

„Трябва да се научим да живеем с парите, които изкарваме”, обяви Папаконстантину. Той подчерта, че след края на Меморандума за периода 2012-2015 мерките за фискална консолидация ще са в размер на 22 милиарда евро, като две трети или 14,5 милиарда евро ще дойдат от преструктуриране на разходите и 7,5 милиарда евро от увеличаване на приходите. Данъчните стойности няма да се повишават, а ще се наблегне на борбата с данъчната некоректност и данъчните измами.

Амбициите на финансовия министър Георгиос Папаконстантину са, че през 2015 година да се образуват първични бюджетни излишъци в размер на 5 на сто. Няма как това да стане само с мерки за съкращения в бюджета, а за икономически ръст не може да става дума в  период на рецесия, опонираха синдикатите. Георгиос Папаконстантину увери, че нивото на пенсии, заплати и данъци няма да се промени, но за да дадат резултат сегашните усилия Гърция трябва да се обедини. Чрез структурни реформи и промяна на икономическата политика след пет години Гърция трябва да намали общия размер на бюджетните разходи от приблизително 54% от БВП на 45% от БВП, както е в почти всички европейски страни.

Социалните партньори изтъкнаха като една от грешките на днешното правителство постоянните промени в данъчния закон. Те са на мнение, че в момента цари правилото „нов ден-нов данъчен закон”. Това заедно с високите данъчни показатели не благоприятстват приканването на нови инвестиции, каквато е амбицията на социалистическото правителство. На тази атака Папаконстантину е отговарял и в други обществени изказвания. Основният му довод за постоянните промени е, че един данъчен закон, който ще определи данъчната политика има нужда от време, с което днес правителството не разполага. Затова се налагат и законовите допълнения и корекции.

Георгиос Папаконстантину отнесе критики и в областта на социалната икономика и по-точно съкращаването на разходите за държавно здравеопазване и слагането на ограничения на бюджетите на здравните заведения . На това министърът отговори много категорично: „Отказвам да живея в страна, която позволява на всеки да харчи каквото иска от обществените пари, без контрол, без граници и без санкции. Този тип политика ни докара до състоянието, в което се намираме днес”.

Накрая министърът на финансите заяви, че правителствените институции, социалните партньори и политическата опозиция имат морално и професионално задължение да потърсят консенсус за стратегическото развитие на гръцката икономика. „От диалога възникват идея и решения на проблеми, затова всички трябва да участват в него”, каза Папаконстантину като задочно прикани още веднъж политическите партии, който не се отзоваха на поканата за сътрудничество.

„Парите от финансовата помощ са пари на данъкоплатците от 16 европейски страни. Те ни кредитират, за да си намалим дефицита. Това не трябва да се забравя”, припомни в заключение министърът на финансите.

В същото време след Standard & Poor's, рейтинговата агенция Fitch също излезе с предупреждение, че Гърция е заплашена от намаляване на кредитния рейтинг. В същия куп са и Испания, Ирландия и Португалия. От агенцията заявяват, че само комбинацията от строгото прилагане на единна европейска политика, фискална консолидация и структурни промени на всички страни ще даде възможност да се сложи началото на края на дълговата криза на еврозоната. В противен случай кризата ще ескалира и ще се разрасне до опасни размери.