Галерия

1

Възможно ли е «политическата съдба» на Барак Обама да зависи от Георгиос Папандреу? Според  Brookings Institution, да, възможно е. Известният американски мозъчен тръст, изразяващ схващанията на Демократическата партия, много от чиито членове участват в управлението на Обама, публикува на сайта си статия на Уилям Антолис, изпълнителен директор на Brookings Institution, озаглавена “Партньорът на Обама в Атина” (на англ., «Obama's partner in Athens»).

Уилям Антолис посочва, че събитията в Атина оказват пряко влияние върху САЩ. Това пролича ясно, когато Уолстрийт рухна, веднага след избухването на вълненията в Гърция заради икономическите реформи.

«Какво ли чува (американският) президент, когато говори с (гръцкия) премиер?», пита се авторът.«Първо, чува някой, който говори американски английски. Така или иначе, Георгиос Папандреу е роден в Минесота от майка американка», посочва Антолис, и добавя, че гръцкият премиер «говори на ти с най-висшестоящите служители в днешното американско правителство, тъй като са поддържали тясно сътрудничество по време на войните на Балканите през 90-те години, когато е бил министър на външните работи на Гърция».

Според Уилям Антолис, политическите слаби и силни места на Барак Обама отразяват тези на Георгиос Папандреу. И двамата са избрани с девиза «надежда». И двамата поемат властта, имайки за цел не само да възстановят икономическия растеж, но и да “обуздаят” бюджетните дефицити и дългове. «В резултат на това тези двама лявоцентристки лидери трябваше да изпитат реформирането, дори и разпадането, на основни аспекти на социалната държава», нещо много трудно по време на криза.

Основният проблем, пред който са изправени двамата лидери, е, че вече са започнали да губят връзката с гражданите си. «Надеждата изчезва и в двете страни» подчертава Антолис, “тъй като нито един от двамата не успя да запази мечтателната риторика от предизборния период. Нито един от двамата не успя да спечели подкрепата на опозицията”.

“Приличат си дори в критиката, че и двамата не са “автентични местни” в своите страни”, посочва авторът, визирайки критиката отправена към Обама относно акта му за раждане, и тази, отправяна към Папандреу, че е “американче”, тъй като говори добре английски, но с американски акцент.

Защо обаче всичко това има значение? «Тъй като Обама и Папандреу имат нужда един от друг», забелязва Антолис. «Обама има нужда Папандреу да успокои международните валутни пазари, показвайки един жизнеспособен план за финансите на Гърция. Не може да има жизнеспособно развитие за САЩ, докато на пазарите съществува несигурност за бъдещето на втората по сила парична единица в света. А Папандреу се нуждае от Обама, тъй като американската подкрепа – а понякога и натиск – е необходима за помощта на ЕС и МВФ, за да преодолее кризата. Може би най-важното обаче, е, че имат нужда да намерят начин, да покажат, че имат визия за благоденствие в съответно най-силната и най-старата демокрация в света», заключава изпълнителният директор на Brookings Institution.