Галерия

1

В неконтролируем икономически хаос изпада Гърция, след като Националната статистическа служба обяви, че рецесията в страната няма да се ограничи в предвидения от Меморандума с надзорната тройка марж между 3,8 и 3,9 процента от Брутния вътрешен продукт. Вместо тези стойносто статистиците очакват рецесията да се оформи около 5,2% от БВП на страната. Неприятна изненада крият и прогнозите за бюджетния дефицит на закъсалата държава, който според целите на меморандума би трябвало да падне под 7,5 на сто за 2011. Вместо това той ще се оформи около 9 на сто и ще отвори дупка в бюджета от около 3 милиарда евро, която ще трябва да бъде запълнена с допълнителни данъци.
    Особено критично е състоянието на осигурителните каси, където приходите вертикално намаляват и ако държавата не им осигури капитали, те няма да са в състояние да изплащат пенсии. Службата по заетостта също бие тревога, тъй като очакванията са безработицата в Гърция тази година да е около 17 на сто,  а правителството изобщо не може да предвиди какви средства ще са му нужни за изплащането на помощи за хората, загубили работата си. Така или иначе екипът на Георгиос Папандреу не успя да се справи да намали разходите до договореното с тройката ниво и само за първите 6 месеца на годината те са с 1,13 милиарда повече от предвидените в бюджета.
    Разочароващите икономически резултати съвпадат и с една доста мрачна картина в еврозоната, където подписаната между Атина и Хелзинки спогодба за гаранции в брой срещу участието на Финландия във втория спасителен план за Гърция предизвика верижна бурна реакция. Правителството на ПАСОК триумфура след срещата на върха на еврозоната на 21 юли, но в момента нейните решения изглеждат все по-неизпълними. И както в ранните и средните векове, когато некадърните управници губят война след война и за да се финансират, войниците им обикалят селата и иззимат имуществото на феодалните селяни, така и днес кабинетът на Папандреу, неспособен да се справи с каквото и да било се обръща към старата изпитана мярка - данъците.
    Представителите на надзорната тройка от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд от много време насам настояват, че гръцкият бюджет не може да се поддържа само от ниските и средните данъкоплатци и че тежестта трябва да се прехвърли върху едрия капитал. Първата стъпка е да се сложи край на укриването на доходите и да се притиснат големите длъжници да си платяа задълженията. Това обаче в Гърция упорито не се случва и е твърде оптимистично да вярваме, че ще се случи точно тази есен.
    Е, оттук нататък не са много възможностите, които остават на финансовото министерство, за да се опита някак си да закрепи държавния бюджет. Първото, което то ще се опита е да предоговори с тройката стойността на бюджетния дефицит. Основният аргумент на Евангелос Венизелос в разговорите му с водения от Пол Томсън екип ще е, че погрешната оценка за рецесията в Гърция се дължи както на недалновидността на икономическия екип на правителството, така и на самите представители на тройката. Така Венизелос вярва, че ще ги убеди да постигнат някакъв компромисен вариант за дефицита.
    Независимо от разговорите с тройката, гръцките данъкоплатци така или иначе ще бъдат ужилени с три нови извънредни данъци и призовките за тях ще започнат да идват още от утре. Става дума за извънреден данък “солидарност”, извънреден данък върху луксозната движима и недвижима собственост  и плосък патентен данък за свободните професии. С тях правителството възнамерява да финансира държавния бюджет с 9 милиарда евро. Физическите лица с годишни доходи над 12 000 евро ще се обложат с 1 процент данък “солидарност”, а тези с над 100 000 - със 4 процента. Извънредният данък ще е в сила до 2015 включително. На народните представители, министрите, заместник-министрите, главните секретари на министерствата, евродепутатите, областните управители, префектите и кметовете се налага 5 процента данък “солидарност” върху общите им доходи.
    Само за тази година хората на свободна професия се облагат с плосък патентен данък 300 евро, като от следващата година в зависимост от доходите той ще се движи между 300 и 500 евро на година.