Галерия

1

Трудната икономическа ситуация и несигурността за близкото бъдеще на Гърция накара премиера Георгиос Папандреу да потърси политически консенсус. Той прикани всички ключови партии на среща, за да проведе политически консултации и да потърси тяхната подкрепа в прилагането на Средносрочния оздравителен план до 2015. Той трябва да влезе за крайно гласуване в началото на следващата седмица под натиска на надзорната тройка и ще съдържа в себе си мерки за фискална консолидация и структурни реформа на стойност 28 милиарда евро за следващите пет години. Освен финансово преструктуриране, средносрочният план съдържа и програмата за приватизация, която трябва да акумулира между 35 и 50 милиарда евро за намаляването на лавинообразно нарастващия външен дълг.

Пръв се срещна с министър-председателя, лидерът на опозиционната партия Нова Демокрация Андонис Самарас. Двамата политици проведоха 50-минутен разговор, след който десният лидер не даде никакво изявление. Политическите анализатори в Гърция определиха мълчанието му, като лош знак за усилията на премиера да постигне консенсус за предстоящите мерки. Според оповестената до момента икономическа програма на опозицията, Нова Демокрация е съгласна с планираната масивна приватизация за следващите година, като се застава против само за продажбата на Държавната лотария (ОПАП). Тази компания все още е печеливша и сините не искат тя да се продаде в период на криза за „жълти стотинки”. По отношение на приходната политика и данъчната реформа, Самарас иска намаляване на данъците, което за момента е в пълно противоречие с правителствената политика.

В по-късните часове на деня Андонис Самарас направи изявление от централата на Нова Демокрация, която дойде като студен душ за привържениците на идеята за консенсус. „Не мога да се съглася с доказано грешната политика на Меморандума”, отсече Самарас. Той заяви, че обявените в средносрочния план мерки ще доведат до задълбочаване на рецесията, но не и до намаление на бюджетния дефицит. Опозиционният лидер обяви, че повишаването на данъчната тежест парализира производствената и предприемаческата сила на страната и настоя правителството да вземе предвид предложението на Нова Демокрация за въвеждането на плосък данък от 15% по модел на други балкански страни. Както се очакваше, Самарас подкрепи приватизацията и отдаването на консигнация на летища, пристанища и други инфраструктурни проекти.

Междувременно по обед министър-председателят Георгиос Папандреу се срещна с лидера на радикалната десница ЛАОС Георгиос Карадзаферис. Той заяви, че е изслушал внимателно позицията на премиера и е на мнение, че един „невидим консенсус” не е достатъчен. Иска се обща отговорност, така че всяка партия да поеме част от товара за решенията, които ще се приемат в този кризисен период. По всичко личи, че радикално десните ще подкрепят социалистическото правителство, което ще им даде глътка въздух при гласуване на новите реформи. Това обаче няма да е достатъчно за Гърция, за да убеди чуждестранните кредитори, че в страната цари разбирателство за икономическата политика.

Потвърждение за раздора в политическия живот на средиземноморците дойде и след изказването лидера от радикалната левица СИРИЗА, Алексис Ципрас. Той заяви, че политиката на Георгиос Папандреу и мерките според Меморандума за финансова помощ са докарали страната до безпрецедентна криза. Според него управлението на ПАСОК в последната година и половина е престъпно и желанието за консенсус няма никаква основа. „Папандреу няма смелостта да признае провала си. Настоява за продължението на тази престъпна политика и търси съучастници”. Изказването на лидера на радикалната левица не учуди никого, защото позицията на СИРИЗА е известна още от приемането на Меморандума за финансова помощ през май месец 2010. Независимо от това, те се отзоваха на премиерската покана за диалог, за разлика от колегите им от Гръцката комунистическа партия, които не приеха поканата за среща.

„Да” на всички реформи, свързани с намаляването на държавния сектор, каза отлюспената от Нова Демокрация Дора Бакояни, която бе приета в премиерския кабинет в качеството си на лидер на новообразуваната партия Демократичен Алианс. Тя не се съгласи обаче с увеличаването на данъчната тежест над гражданите. „Една различна данъчна политика, която не товари и не унищожава гърците, би донесла повече приходи и би била по-резултатна”. Дора Бакояни предложи министър-председателя да предговори условията за данъчната политика с тройката в присъствието на всички политически лидери.

Според нея разговорите с гръцките кредитори ще дадат положителен резултат и допълнителните повишения на данъци и акцизи ще могат да бъдат избегнати. Друго предложение на Бакояни бе премиерът да приеме закон, с който броят на депутатите от гръцкия парламент да бъде намален от 300 на 200 души. Тази стъпка ще има символичен характер и ще покаже добра воля пред гражданите, че правителството е готово не само да съкращава пенсии и заплата и да вдига данъци, но и да бръкне в джоба на „силните на деня”.