Галерия

1

Броени часове преди публикуването на правителствения отчет за изпълнението на бюджета за първите осем месеца на 2010, слуховете за натиск на експертната тройка за намаляване на дефицита стават все по-настоятелни. Представителите от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия са в Атина вече повече от седмица, за да проверят как и до къде гръцкото правителство се е справило със задълженията си да вкара местната икономика в приемлив за еврозоната ритъм. Основен проблем за специалистите остава голямата дупка в приходите, която гръцкото правителство се опитва да оправдае с намаленото потребление. Каквито и да са причините обаче, както изглежда комисарите ще поискат прегрупиране на усилията на местната власт, така че 2011 година да завърши с бюджетен дефицит 7% от БВП, а не първоначално договорените 7,6% от БВП.

След съкращенията на заплати и пенсии, реформата в органите за местно самоуправление (законът Каликратис), както и вдигането на данъци и акцизи, Гърция е все още в началото на оздравителния процес. Това сочи и анализът на текущите приходи и разходи на Банката на Гърция за юли, който показва, че намалението на бюджетния дефицит е само 11,1%. С други думи, след прилагането на една поредица от финансови ограничения тази година, както и увеличението на ДДС от 21% на 23%, през юли правителството е спестило само 185 милиона евро, в сравнение със същия месец на 2009. Проблемно остава финансирането на публичния сектор, като най-големи дефицити отбелязват социално-осигурителните каси, пенсионните фондове, здравните заведения и общинските бюджети. Тези пера в държавния бюджет все още поглъщат много средства, като особено неоправдани са разходите на кметства и общини в страната(Пирея, Закинтос и др.), които са натрупали милиарди евро задължения към банки и друг тип финансови институции.

В Меморандума за финансова помощ е вписано задължението на Гърция да намали бюджетния си дефицит от почти 14% от БВП през 2009 на 8,1% от БВП в края на 2010 година. И докато финансовият план на правителството за тази година издъхва както в областта на приходите, така и при разходите, мисията на МВФ, ЕЦБ и ЕК заедно с финансовото министерство обмислят нови начини да спестят пари през 2011. Едно от последните предложения на масата на преговори е повишаването на средния показател на ДДС от 11% на 13%. Икономистите от финансовото министерство оценяват, че поредното данъчно повишение трябва да донесе около един милиарда евро за една година, като продължават да търсят и други алтернативни начини за набиране на средства. Част от другите задачи в следващата година остават завършване на процеса по либерализиране на пазара, приватизация на държавните железници, реформа в обществения транспорт и т.н.

Като цяло причините за безпокойство настъпват поради мудният ритъм на реформа на местната икономика, която днес отбелязва отрицателен ръст от почти 5 на сто. Финансисти коментират, че докато Гърция се мъчи да реформира вътрешната си икономика, външният й дълг расте неумолимо. Главният анализатор за Гърция на рейтинговата агенция Fitch  Крис Прайс обяснява, че независимо от промените до момента страната все още изпитва същите трудности, както и в края на миналата година преди влизането в сила на Меморандума за финансовата помощ.

В същото време борбата за реформа на местната си икономика среща и силен обществен отпор вътре в страната, което прави задачата на правителството още по-трудна. Стачките, протестите и бунтовете остават обичайна картина за жителите на Атина и Солун, което пък не остава незабелязано от международните медии и наранява допълнително имиджа на Гърция. Малките победи на социалистическото правителство се губят сред общественото недоволство, а връщането на международните пазари за държавно кредитиране изглежда, че се отдалечава все повече.

В защита на усилията на гръцкото правителство, представителите на мисията на МВФ, ЕЦБ и ЕК заявиха по време на промо тура на Георгиос Папаконстантину готовността на Европа да продължи подкрепата си към Гърция и след края на договора през 2013 година. Ако след края на програмата за финансова помощ, страната все още няма възможност да се кредитира от международните финансови пазари (поради високите лихви), средиземноморската страна ще има нужда от помощно рамо. До момента в договора е заложено, че Гърция ще започне да изплаща всеки отделен заем, който е взела по Меморандума след три години. Съответната сума трябва да бъде изплатена за две години на осем равни вноски.

Една от обсъжданите възможности според вестник Катемерини е страните от еврозоната и МВФ да дадат удължаване на гратисния период от три на пет или дори седем години за всяка доза от заема. Друг вариант, който представя гръцкото издание е удължаване на срока за изплащане на всеки кредит от две на три години. На какъвто и вариант обаче да се спрат, всичко предвещава разсрочване на плащанията към външните кредитори. В защита на тази тез Катемерини отбелязва, че от 2013 кредитните нужди на Гърция ще започнат от около 50 милиарда евро годишно, като могат да достигнат над 70 милиарда евро. При положение, че не може да се говори за намаляване на лихвите по заемите от договора за финансова помощ, които са два пъти по-ниски от тези на международните пазари, разсрочването на външния дълг остава най-вероятното развитие на гръцката драма.