Галерия

1

Надежда Нейнски е лидер на партия „Синьо единство” и евродепутат от групата на Европейската народна партия. Тя беше министър на външните работи на България в периода 1997 – 2001 и свърза името си с падането на визовия режим за българските граждани.  По професия е преводач на испанска поезия и английска литература. В периода  1991 – 1993 е заемала поста на началник на пресцентъра и говорител на правителството на Филип Димитров.

GRReporter се срещна с Надежда Нейнски в Атина, където тя участва в конференцията "Осмелете се за демокрацията". С нея разговаря Анастасия Балездрова.

Г-жо Нейнски, смятате ли, че центробежните сили в Европа ще надделеят над центростремителните сили след предстоящите избори за членовете на европейския парламент?

Това е трудно да се прогнозира, но аз смятам, че центростремителните сили ще бъдат по-силни, защото това са силите на здравия разум. Най-лесното нещо е Европа да се пръсне или, както е популярно да се казва на дипломатически език, Европа да стане не на две, а на три или четири скорости. Но това не е решение. И може би дори онези, които го пропагандират не са убедени в неговата състоятелност. Те дори по-скоро са убедени, че това няма да даде желания резултат.

Можем да правим всякакви емоционални изказвания от рода на това, че ако се случи подобно нещо, това ще означава да бъде предадена мечтата на създателите на обединена Европа – мечтата на Шуман, де Гаспери, Аденауер, които успяха да обединят следвоенна Европа и да я мотивират в едно общо усилие.

Според мен дезинтеграцията започва там, където има малка мотивация. И малката мотивация обикновено е израз на това, че лидерите не са способни да мотивират хората за голямото усилие. В крайна сметка лидерството се състои точно в това. Ако хората, които са избрани от народите да ги водят нямат достатъчно визия, стратегия и най-важното – кураж да извървят пътя, те винаги търсят убежище в окопите на лесните решения. А там, където са лесните решения започва национализмът. Ние сме в Атина и говорим за разделение, което може би е най-опасната дума за Балканите. Защото историята на Балканите е история на разделението. Във всички случаи асоциирането на думата „Балкани” е с войни и разделения. Затова по време на конференцията настоявах затова, че трябва да върнем самочувствието на думата „Балкани”. Това е един регион, който е по-популярен с разделенията, но тук е и регионът, от който реално е започнала цивилизацията. Ние трябва да опитаме да превърнем онова, което в миналото е било по-скоро недостатък в огромно предимство. Защото в новия век, в новите условия на комуникативност, отворени информационни пространства, отворени пазари, свободно движение на хората  фактът, че се намираме на това място в Европа при стратегическо мислене би могъл действително да се превърне в много ценен източник за просперитет на народите. В този смисъл съм убедена, че здравият разум и мотивацията ще вземат връх.

Факт е, че евроизборите обикновено протичат при по-ниска избирателна активност.Мислите ли, че това ще се случи и сега и най-вече как могат да се активират младите хора, за да гласуват?

Отново – лидерство, лидерство, лидерство. Младите хора не могат да бъдат мотивирани само с програми, изказвания, дори с политически събития като тази конференция (конференцията „Осмелете се за демокрацията”, 6-7 февруари, Атина – б.а.). Те могат да бъдат мотивирани единствено, когато видят смисъл на усилията си и смисъл на участието си в политиката.

Всъщност онова, което Европа отчита като голям проблем от последните години е раздалечаването на политическите елити от хората. И тази пропаст, която се получи даде възможност тя да бъде запълнена от популисти и националисти. А това е много опасно, защото, както се казва „един път обърната колата пътищата са много”. И те във всички случаи не са добри. Така че младите, а и не само младите хора могат да бъдат мотивирани само, когато Европа намери правилния  език, когато успее да обясни своята политика и, най-важното, успее да даде знак към обществата, че се е поучила от грешките си.

Една от големите грешки на Европа са двойните стандарти през годините. Защото когато като външен министър мотивирах моя народ да извърви пътя, да положи усилията, да понесе лишенията, аз винаги казвах, че Европа означава правила, законност, ред. И вероятно в голяма степен е това. Но всички ние знаем, че има и много случаи на двоен стандарт, пренебрегване на реални опасности, които може би не са като финансите – да можеш да ги превърнеш в цифри. Обаче наслоенията или невъзможността да адресираш психологически проблеми, тревоги и страхове сред хората раждат най-големите чудовища в европейската история. Затова, ако мога да си позволя да изразя очакване към Европа или към това, което Европа ще направи по време на кампанията е да изпрати сигнал за това, че е наясно с пътя, че има куража да го извърви и, че ще си вземе поука от грешките.