Галерия

3

2

1

С убедителната си победа за лидер на Нова демокрация Андонис Самарас разгърна нова страница в своята политическа кариера. Андонис Самарас е роден на 23 май 1951 г. в Атина. На петнадесетгодишна възраст, правнукът на популярната гръцка писателка Пенелопи Делта е един много добър барабанист, който е израснал с песните на Rolling Stones, на 18 чете Киплинг, а на 19 вече е в Америка и следва медицина. Неговият баща Константинос е доктор по сърдечни болести в атинската болница Евангелизмос и мечтата му е да изпрати сина си да учи в Америка. Но една лекция на кандидата за Нобелова награда Джон Кенет Галбрейт впечатлява Самарас и той решава да завърши икономика като следва в университетите в Амхърст и Харвард. В Америка се запознава с Георгиос Папандреу и дори за известно време двамата лидери са съквартиранти!

Една вечер след като се връщали от демонстрация срещу бомбардировките в Лаос и Камбоджа, двамата отишли на пицария, където полу на шега полу наистина Самарас казал на Папандреу: „Хайде да се обзаложим, че и двамата един ден ще бъдем в парламента”. „Вече си загубил. Аз нямам намерение да се занимавам с политика” бил отговорът. Продължението ни е известно...

На 26 години Андонис Самарас става депутат избран от Нова демокрация. Но големият пробив в политиката идва през 1989 г., когато е избран за министър на финансите в правителството на Ксенофонт Золотас. В онези години 34-годишният Андонис Самарас по време на своята реч в кино „Астерия” на бул. Кифисиас се запознава и с бъдещата си съпруга. Бизнесменът Акис Критикос се появява на събитието заедно с дъщеря си Георгия, която тогава е студентка в Политехническия Факултет. Двамата стоят дискретно на последните редове в киното, акогато Самарас приключва речта си всички се втурват, за да го поздравят. Но неговият поглед не може да се отмести от високото и красиво момиче, което изчаква търпеливо да се запознае с него. Тогава нямат време, за да говорят, но на следващия ден Самарас иска фотографът, който е покривал събитието да му покаже всичките триста снимки, които е направил. Андонис Самарас открива момичето, а неговият брат Александрос му казва, че познава баща й.

Първата им среща е на площад Синтагма след една година! На 20 май 1990 г. двамата сключват брак, а броят на поканените е над 10 000 души. На светското събитие присъства и министър председателят Костас Мицотакис и почти всички депутати на Нова демокрация. Семейство Самарас се сдобива с две деца – голямата дъщеря Елени, която следва за инженер в Лондон и синът им Константинос, който е ученик в Атинския Колеж.

В израстването си в политиката Андонис Самарас преминава през поста на министър на външните работи по времето, когато македонският въпрос набира сила и постоянно занимава средствата за масова комуникация. Но начинът по който Самарас действа става повод за вътрешнопартийни спорове и впоследствие той е премахнат от правителството. Вследствие на това Самарас през 1993 г. създава своя собствена парти – Политическа пролет, която печели десет депутатски места на парламентарните избори, но това е нейната първа и последна победа. През 2000 г. Самарас се завръща в редиците на Нова демокрация като през 2004 г. е избран за депутат от област Месиния. Самарас говори перфектно английски, френски и поназнайва италиански. Преди парламентарните избори през октомври месец той заемаше поста на министър на културата на Гърция в правителството на Костас Караманлис и неговият мандат остана в историята с откриването на Новия музей на Акропола.

Преди да стане лидер на Нова демокрация Андонис Самарас признава за електронния портал Madata.gr, че слуша много музика, а напоследък преоткрива танците на хард рок музика. Постоянните му пътувания из Гърция за предизборната кампания му харесват, защото дълги години е чакал да дойде този момент. Характерна черта на Андонис Самарас е търпението, защото както сам признава преди десет години, когато се разпада партията му Политическа пролет и той остава извън политическата сцена, казва, че съзрява през тези „години на самота”. В днешния ден, когато резултатите от изборите са налице Андонис Самарас може да е единствено доволен, че неговото търпение се е оправдало.