Галерия

1

През изминалите четири години Гърция успя да постигне желаната бюджетна консолидация и по този начин създаде база за стабилизирането на икономиката на страната. В същото време обаче структурните реформи все още остават неизпълнени и съществува опасността това да опропасти постигнатото.

Въпросът какво са реформите и защо не могат да се приложат в Гърция бе обсъден по време на дискусия на тема: „Реформи и икономическо развитие”, която организираха Гръцката фондация за европейска и международна политика ELIAMEP, Институтът за икономически и индустриални изследвания IOBE, гръцкият филиал на „Прозрачност без граници” и други граждански организации.

Главният директор IOBE и преподавател в Икономическия университет в Атина Никос Ветас посочи, че през последните години правителствата са успели да отстранят големия дисбаланс, в който се е намирала гръцката икономика до началото на кризата през 2009. „През 2009 Брутният вътрешен продукт беше -3,1 на сто, през 2013 -3,9 на сто, а прогнозите за 2014 са, че той ще бъде 0,6 на сто. Но докато проблемите с бюджета бяха решени, структурните реформи изостанаха. Цари пълна липса на конкурентност, много компании, които се издържаха от държавния бюджет не искат нищо да се промени и всеки ден наблюдаваме опитите на организирани групи да изнудят правителството да не засегне корпоративните им интереси”, каза Ветас и допълни: „Реформите трябва да се проведат. В противен случай последствията за Гърция ще бъдат негативни. Единият от сценариите е днешната ситуация да се установи трайно и Гърция да остане една бедна европейска провинция. Вторият сценарий е още по-опасен. След проведената бюджетна консолидация гръцката икономика вече не представлява толкова голяма заплаха за европейската. Така опасността този път наистина да се озовем извън еврозоната е напълно реална”.

Европейският комисар по въпросите на морското дело и рибарството Мария Даманаки подчерта, че както европейската, така и гръцката икономика изискват важни и смели реформи. „Усилията на Европейския съюз да преодолее икономическата криза доведоха до големи реформи в начина на действие на еврозоната и в координирането на икономическите политики на страните – членки”.

За Гърция тя каза: „Първичният излишък и останалите данни са окуражаващи, но реформите се бавят. Така, въпреки орязването на заплатите и пенсиите Гърция не спечели нищо на международните пазари, тъй като износите намаляха. Конкурентоспособността не може да се подобри само чрез намаляването на разходите за труд. Необходими са реформи във функционирането на пазара на стоки и услуги, в свързването на образованието и професионалната квалификация с пазара на труда и данъчната функция на държавата. За да стане конкурентоспособна и екстравертна гръцката икономика е необходимо преструктуриране, подобряване на конкурентността във всички области и справяне с бюрокрацията”.

Мария Даманаки подчерта, че големият страх и опасност за Гърция е липсата на политическа стабилност и призова всички политически сили да се обединят около  създаването на национален план за възстановяване на икономиката.

Министърът на административната реформа и електронното управление Кириакос Мицотакис заяви, че въпреки трудностите през последните години повечето политически сили са постигнали съгласие по отношение на основната насоченост на Гърция. Той призна, че реформите не са били проведени, като посочи, че първата причина за това е била заетостта на правителството с уреждането бюджетната политика. „Най-важната причина за мен е втората и тя е неспособността на институциите да ги приложат”. Министърът каза, че това е продукт на „гръцката специфичност” в негативен смисъл. „Това е и причината, поради която този процес при нас куца, докато всички останали държави, които имаха подобни на нашите проблеми отдавна задействаха реформите и вече се намират във фаза на възстановяване”.

В подкрепа на думите си той се позова на една популярна реклама, в която жителите на едно село се събират, за да решат финансовия проблем на общината. След като изслушва и най-налудничавите предложения, кметът сформира ударна група, а нейният член – псалтът казва/ изпява: „Трябва да проведем реформи”. За момент всички в кафенето замръзват, докато един от най-разпалените „оратори” не казва: „Полека да не направим реформи” и всички започват отново да викат един през друг.

Кириакос Мицотакис описа наличието на различни групи, които се опитват да наложат своите корпоративни интереси в ущърб на обществения интерес.  „Гърция е страна на дискриминациите. Някои хора имат повече права от останалите, защото са съумели да притиснат изпълнителната власт и да ги получат. Това е валидно както за държавния, така и за частния сектор. Пример в първия случай са учителите, които отказват да се подложат на контрол по отношение на работата си, въпреки че знаят, че техният брой е най-големият в Европа, че получават много ниски заплати и качеството на образованието ни е много лошо. В частния сектор – сами виждате отпора, който срещаме сред аптекарите, производителите на мляко и млечни продукти и издателите”.

Няколко часа преди дискусията самият той стана жертва на синдикална акция. Около 20 учители нахлуха в политическия му офис, за да протестират срещу включването си в системата за мобилност в държавния сектор.  На входа на сградата се намираха други техни колеги, които викаха лозунги в тяхна подкрепа. Между останалите искания на протестиращите бе и това да бъдат обявени 200 нови работни места. Те напуснаха сградата само след намесата на членове на отряд за борба с масовите безредици.