снимка: tovima.gr
„71-годишен мъж се самоуби на площад Синтагма в знак на протест срещу икономическата политика на правителството”. „Две 20-годишни момичета от Атина се самоубиха, след като са били уволнени от работа”. „Кризата продължава да взема човешки жертви”. „До 3 000 стигнаха самоубийствата в Гърция от началото на кризата”.
Стряскащи заглавия, които се появяват в малки, а понякога и в централни медии и предизвикват тиради от обвинения към „безмилостното” правителство и омразната надзорна Тройка, „които доведоха толкова хора до решението да сложат край на живота си, заради безработицата, непосилно високите данъци и жестоките съкращения”.
Фактът, че повечето от гръмките заглавия не се потвърждават от официални източници, нито че човекът, който се простреля на Синтагма се оказа психично болен бивш фармацевт, решил да изрази политическите си възгледи по този краен начин рядко има същия отзвук.
Тъкмо напротив, някои партии често използва подобни публикации, за да спечели подкрепа сред гърците, които мечтаят за деня, когато ситуацията в страната ще се върне към не толкова далечната 2008. Тогава, когато животът беше прекрасен и много от тях вярваха дълбоко, че Гърция ще остане незасегната от световната икономическа криза.
Случайно или не с броя на самоубийствата спекулират както леви, така и десни партии, които принадлежат на двете крайности в политическия спектър. Въпросът бе повдигнат съвсем наскоро от депутат от СИРИЗА Димитрис Стратулис, лидера на Независимите гърци Панос Каменос, както и от лидера на Златна зора Никос Михалолиакос.
Тази седмица той достигна до парламента, след като депутатите от СИРИЗА Статис Панагулис и Насос Атанасиу поискаха официални данни за случаите на недохранени деца и самоубийствата.
В отговора си министърът на обществения ред и за защита на гражданите Никос Дендиас подчертава това, което твърдят всички психолози и психиатри: Че самоубийството не е продукт на само един фактор, а е необходимо да съществуват ред външни и вътрешни причини, като социалната, професионалната и семейната среда и разбира се психическото състояние на всеки човек.
От там нататък цифрите са конкретни и съвсем достатъчни, за да се докаже спекулата с трагичното явление. Според официалните данни на полицията опитите и завършените самоубийства в Гърция са били 677 през 2009, 830 през 2010, 927 през 2011 и 690 до 23 август тази година”.
На всички, които следят събитията в страната през последните години е известно, че гръцкото правителство подписа меморандума за икономическа помощ в началото на месец май 2010. Но дори ако предположим, че последствията от меморандума засягат и 12-те месеца на конкретната година, повишенията в сравнение с 2009, когато никой не предполагаше какво очаква страната месеци по-късно, повишенията в броя на самоубийствата са: +153 през 2010, +250 през 2011 и +13 до 23 август 2012. Т.е. общо 416, далеч по-малко от ужасяващата цифра 3 000.
Както посочват коментатори, меморандумът за икономическа помощ наложи мерки, които гръцкото правителство така или иначе трябваше да предприеме, за да намали бюджетния дефицит и държавния дълг. „Щяхме да бъдем принудени да започнем резки промени и съкращения буквално в рамките на 24 часа с действително катастрофални последствия за гражданите, и особено за по-слабите финансово. Меморандумът не е причината за фалита, а най-безболезненият начин да се справим с него”.
Според тях зловещата статистика би била съвсем излишна, ако фронтът срещу меморандума не се опитваше да се възползва максимално от потресаващото решение на стотици хора да сложат край на живота си. Единствената им цел е да покажат тези случаи като доказателства за своите политически позиции, да увеличат многократно цифрите и да спечелят поддръжници, като в същото време премълчават последствията на катастрофалния „друг път”, който предлагат.
Наскоро GRReporter представи резултатите от изследване на Националния център за опазване на общественото здраве в България, според което самоубийствата бележат скок, въпреки че фискалното състояние на страната е коренно различно от това в Гърция. Лошото финансово състояние и безработицата са само един от многото фактори, които обаче трябва да са съчетани с тежко психическо разстройство, е мнението на специалистите, което разобличава опитите на политическите крайности в Гърция да капитализират човешката слабост, за да спечелят нови избиратели.