Галерия

1

Политическият барометър на агенцията за социологически проучвания Public Issue, публикуван в неделя, предвижда в следващия парламент да влязат 9 партии, без управляващо мнозинство обаче, по-нататъшно влошаване в позициите на основните партии, и високи проценти за левицата.

Първа в предпочитанията на гласоподавателите остава Нова Демокрация с 28%, въпреки че губи 3%.

Следват Демократичната Левица с 16%, лявата коалиция СИРИЗА с 12%, комунистическата партия ККЕ и ПАСОК с 11%, крайно дясната ЛАОС, новоучредената партия на бившия министър от Нова Демокрация Панос Каменос „Независими гърци” и Еколозите с 4%, и накрая националистическата партия „Златна зора” с 3,5%. Извън парламента остава Демократичният Алианс на Дора Бакояни, а процентът на заявилите, че няма да гласуват достига 27,5%.

52% от гърците не са съгласни с гласуването на новия меморандум, а 38% го подкрепят. 46% от запитаните смятат, че е възможно Гърция да обяви формален фалит, а 10% смятат,че страната вече е фалирала.

Освен това, неодобрението към коалиционното правителство достига 87%. Като най-популярен лидер е сочен Фотис Кивелис. Следват Янис Димарас, въпреки че неговото движение „Арма политон” получава едва 1%, Алексис Ципас, Андонис Самарас, Алека Папарига, Дора Бакояни, Георгиос Карадзаферис, а последен е бившият премиер Георгиос Папандреу. Положително мнение за Лукас Пападимос изразяват 45% от участниците в допитването.

Друга социологическа агенция - Metron Analysis – регистрира едно макар и слабо подобрение на климата, което се състои главно в следното:

Възстановява се мнението, че в крайна сметка страната ще избегне фалита, което се подкрепя от 48% от запитаните, процент, който преди две седмици беше 41% (повишение със 7%). Едновременно с това намалява от 52% до 45% процентът на онези, които смятат, че страната няма да избегне фалита.

Намалява от 21% (преди две седмици) на 16% процентът на онези, които смятат, че ще е по-добре страната да се върне към драхмата.

Процентът на онези, които преценяват, че тази година ще е по-лоша от икономическа гледна точка от предходната, е намалял от 90% до 83%.

Увеличава се индексът на обществено доверие (socialtrustindex), средната му стойност е вече 5,0 от 4,8 по скалата от 0 до 10. Общественото доверие е ключова величина и е пряко свързано с възможността за икономическо възстановяване, както е доказано в редица изследвания.

Тези данни показват слабо подобрение на климата, което обаче е много крехко и в никакъв случай не бива да се смята, че е признак за окончателна промяна и излизане от рамките на песимизма, господстващ през последните години в страната. И това е главно защото подобряването в обществения климат не е придружено от подобряване на политическия климат, който остава на особено отрицателни нива. Индексът за политическо доверие (politicaltrustindex) не само не се подобрява, но и продължава своя ход надолу (средна стойност 2,2 от 2,3 по скалата от 0 до 10).

Анализът на данните от социологическите проучвания показват един фрагментиран политически пейзаж, чието подреждане е необходимо условие за излизането на страната от кризата. Отиването до урните е вече искане на мнозинството (60% искат през април да бъдат проведени избори). И новото съотношение на силите, което ще се получи, ще покажат дали гърците ще оставят зад гърба си политическата криза, или обратното, тя ще се задълбочи и ще доведе до провеждането на непрекъснати избори и по принуда до съставянето на правителство от технократи, напълно независимо от партийната система.