Галерия

1

Лидерът на Либералния алианс Григорис Валианатос е една от най-известните и спорни фигури в гръцкия политически и обществен живот. Той от години е активист за спазването на човешките права и никога не е скрил сексуалната си принадлежност. В интервю за GRReporter той представи позициите на партията за ситуацията в Гърция, правителството, социалните проблеми, но и темите-табу, които останалите партии не смеят дори да назоват.

Г-н Валианатос, на какво се дължи възходът на СИРИЗА?

Мисля, че СИРИЗА разбра как да спечели от недоволството. За нещастие го разбра по популистичния начин, с който в Гърция сме свикнали в много голяма степен. Партията изразява една много замъглена политическа идеология за икономиката. В действителност тя така и не успя да отговори на въпроса защо рухна така нареченият "втори свят". Те не успяха да се съвземат от кризата през 90-те години на миналия век, за да бъдат в състояние да представят ново предложение за икономиката.

Вторият елемент е, че невъзможността да представиш една алтернатива на икономическата политика те води към популизма. Много лесно е да бъдеш хуманист, защитник на малцинствата, на правата, да си обикновен, „ляв” човек, ако предположим, че всичко това може да се концентрира, когато нямаш икономическо предложение.

Аз имам дългогодишен опит като активист и участник в различни движения на гражданското общество. В тях си сътруднича и с хора с леви убеждения, с които споделяме еднаква визия за обществото. Разговорите ни обаче се прекъсват в момента, в който тази визия започва да има бюджет. След всичките тези години този опит ме е отвел до следния „кисел” извод: Че тези хора нямат никакъв усет за икономиката и следователно са опасни в компанията. А ако не са опасни в нея, те са опасни в политиката.

От друга страна обаче цели поколения гърци са израснали с икономическата визия на ПАСОК и нейния лидер Андреас Папандреу. А тя гласеше „Дай на хората всичко”, както е останала вече в историята фразата му към тогавашния финансов министър Димитрис Цоволас. Тези опростявания са Ериниите, които ни преследват.

Така СИРИЗА успя да спечели от разочарованието, недоволството и гнева на хората от огромния неуспех на двете големи партии. Но, за да стана лош още от самото начало, позволете ми да кажа, че ако голямата отговорност за икономиката принадлежи на ПАСОК и Нова демокрация, Левицата също има голяма част от нея, но все още не е дошло времето, за да я обсъдим. От друга страна обаче можем да приемем също, че то е дошло и то по особено драматичен начин. Това време дойде, защото Левицата бе водеща в културния живот, университетите и начина на изразяване. А той е популистки, сляпо ляв и безизходен.

Левицата също е виновна за възхода на крайната Десница. Нейните цели са толкова максималистични, толкова е трудно да дискутираш с левите например за това какво е имиграция, че техните опростени до минимум позиции са вече достояние на нацистите. И това е един от големите проблеми, с които се сблъскваме сега.

Как виждате действията на правителството досега и какъв живот му давате?

В правителството участват най-добрите представители на двете неуспешни големи партии, както и най-лошите от тях. Има министри, като Костис Хадзидакис, Янис Стурнарас и Андонис Манитакис, но има и други, които дърпат нещата назад. Но въпреки че е успешен университетски преподавател и специалист в областта си, министърът на административната реформа Андонис Манитакис изглежда, че не разбира нещата. Той просто се е „нахранил” толкова много с лява теория, че просто не е в състояние да се справи.

Янис Стурнарас има предимството на човек, който се е откъснал от ПАСОК от много време и сега никой не е в състояние да му прави забележки за действията му. Като председател на Фондацията за индустриални и промишлени изследвания ни представяше реални измервания на реалното състояние на нещата. Костис Хадзидакис също е успешен избор и разбира нещата, но в същото време хората като него са нищожно малцинство в Нова демокрация.

Така, това правителство се намира в една война на нерви, в която участват голямата част от основните тела на Нова демокрация и ПАСОК, но не и на Демократичната Левица. Те не искат промените, защото не знаят как да живеят с тези промени. Разбира се, сред има и такива, които не вярват, че промените ще донесат положителни резултати.

В същото време опозицията прави всичко възможно правителството да не успее. Аз не вярвам, че то ще може да се справи със ситуацията, защото партийните „тежести” не му позволяват да „заплува”. В този смисъл смятам, че то ще просъществува до декември.

Смятам, че усилията на Демократичната Левица са героични. Там разбраха и вече плащат цената на това, че политическите сили трябва да се коалират. По всичко личи, че тя започва да разбира и какво е икономиката. И това е една надежда и за останалата Левица, за да започнат и другите да се занимават с реалния живот.

В платформата на Либералния алианс е заложена теорията на Айн Ранд за обективния индивидуализъм. Разкажете ни за това.

Либералният алианс е нова партия, съществува от 2007. Либералната мисъл обаче е древна, затова усилията ни в Гърция са в две насоки: От една страна да припомним, че историята ни не ни е позволила да преминем през Ренесанса, за да разсее всички невероятни легенди и конспиративни теории, в които някои от съвременните гърци продължават да вярват.Другата е чисто политическата страна.

Така либералите решихме да припомним за Ренесанса и да внесем всички течения на либерализма, който започва от много консервативни и достига до анархистични представители и да подхрани мисълта на гърците с мислители и смели решения. Една от най-сериозните ни дейности е либералната библиотека, където провеждаме дискусии с представители на различни политически пространства, за да намерим отговори на различни въпроси. От тази есен ще започнем серия от месечни дискусии, на които ще се обсъждат много сериозни политически и социални въпроси, защото смятаме, че най-добрият начин да капитализираме изборния резултат е да пречупим някои теми-табу и да разясним някои неща. Заглавието на този кръг прояви, на които ще се представят книги на много и различни автори ще бъде „Царят е гол”.

Смятате ли, че либералната идея може в даден момент да се приеме от голяма част от обществото?

Мисля, че дискусии за същността на либерализма се водят в момента във вътрешността и на СИРИЗА, и на ПАСОК, и на Нова демокрация, и на Демократичната левица. Тя е започнала, защото осъзнаването на глобализацията и приспособяването към комуникацията показват, че в политиката съществува един прост критерий. Той е, че политиката е изкуството на възможното. Следователно хората трябва да могат да се огледат около себе си и да видят кои са страните и обществата, които функционират и да изберат като кое от тях искат да живеят. Като хората във Венецуела, в Куба, в Северна Корея, в САЩ и т.н. Така става ясно, че хората в Гърция трябва да се приземят и да се възползваме от невероятния шанс, който имаме да сравним ситуацията в различни страни и да преценим какво ни харева. Имайки предвид средствата, с които разполагаме е много лесно да предадем на всички хора, че това либерално общество е това, в което искаме да живеем и, че в крана сметка така живеят хората, които живеят по-добре от нас.

Един циничен, предвид трудността е примерът на гърците, които емигрират. Не е ли много логично. Те заминават за страни като Германия, Канада, Австралия, САЩ. Как функционират тези страни и чий пример желаем да последваме? Е, в Гърция тази дискусия вече започна .

На изборите на 6 май за нас гласуваха 1,8 на сто от избирателите. Това е твърдото ядро на хората, които разбират това, което казваме. Те, ако щете са и много смели, защото Либералният алианс изтъкна всички теми-табу на гръцкото общество: в икономиката, образованието, правата на човека, морала и т.н. Това са неща, които останалите партии се боят да засегнат, защото когато го правят ги крият. Позицията ни по спора за името на Македония е едно от тях. Споделят я и СИРИЗА, и Демократичната Левица, и Драси, но само ние имаме смелостта да отговаряме на конкретни въпроси по реален начин. Затова смятам, че сме задължени да продължим това, което започнахме, без да бързаме. Имаме пред себе си много образователна работа. Политическа, но и образователна, както и много приятна. Опитът от изборите показа, че сме и убедителни, но е необходима една голяма промяна.

Какъв беше опитът на Либералния алианс от двете изборни надпревари?

Преди изборите на 6 май работихме много за създаването на широк либерален фронт. Така разговаряхме с Демократичния алианс на Дора Бакояни, Пресъздай Гърция, Демократите, Драси, с които имахме сътрудничество и от по-рано, с други формации, като Социалния съюз на Георгиос Флоридис, леви интелектуалци и т.н. На практика се коалирахме с Драси. С други не успяхме, въпреки че искахме. Това беше и първият път, когато се наложи да проведем и дискусии по идеологически въпроси с потенциалните партньори. Установихме разлики, но въпреки това настоявахме за коалиция, защото това бе волята на хората: Обединение и в ляво и в дясно на политическия спектър. Сътрудничеството ни с Драси беше много полезно и ценно и аз смятам, че имах огромния шанс да съм последния политически съюзник на Стефанос Манос в края на неговата дългогодишна политическа кариера.

Вторите избори, на 17 юни за нас бяха фиаско, защото от една страна Драси ни предаде, а поведението на Пресъздай Гърция към нас беше неморално. Зная, че това са тежки неща, които впрочем казвам за първи път. Просто не е възможно от една страна да казваш, че се коалираш с една партия и от друга да отказваш да поставиш нейните представители на избираеми позиции в бюлетините. Това не е сътрудничество. Също така не можеш да се коалираш с партия чийто лидер ругаеш директно и при всяка поява по телевизията се държиш все едно, че това сътрудничество не съществува. След това установихме и идеологически разлики. Това ни създаде много проблеми, защото е трудно да концентрираш избирателите си, когато имаш толкова различия с коалиционния си партньор. Разбира се, ние ще седнем отново на масата на преговорите с всички, но вече ще знаем кой кой е". 

Григорис Валианатос представи позицията на Либералния алианс по няколко от най-заредените с напрежение политически въпроси, които останалите партии заобикалят постоянно. Една от тях е Кипърският проблем. Преди няколко дни един негов коментар във Facebook, че турската инвазия на острова е била договорена между Гърция и Турция предизвика интензивна дискусия.

Кипърски въпрос

„Вчера по националната телевизия показаха документалния филм, за който говорех. В него говорят гръцки офицери, които разказваха как техните началници до последния момент са им казвали, че турската войска провежда военно учение и да напуснат района. Един човек на възраст, който е присъствал там ми каза, че чува за пръв път за тези неща. Всички гърци вече знаят, че папката по случая е единствената, останала секретна. Дори само този факт е показателен, че нещо не е наред”.

Според Либералния алианс, когато един човек иска да е свободен иска и другите да са свободни. „Ние не предлагаме решения на хората, а само начини за да намерят такива. Не зная дали кипърците са един народ или няколко. Уважавам факта, че някои искат да се наричат кипърски гърци и се чувстват гърци. Уважавам факта, че някои други искат да се наричат кипърски турци, арменци, евреи, роми и т.н. Ние обаче сме за „чистите игри”. Ако кипърските гърци са решили да се върнат обратно в 60-те години на 20-ти век и да сложат кипърските турци в една зоологическа градина, нека да го кажат, за да го дискутираме. Това, че една общност не иска да уважи една друга е друг въпрос. Днес международната общност приема проблема като такъв между две равнопоставени общности. Това се посочва и в плана на Кофи Анан, който не беше много добър, но беше възможно да бъде приложен. Толкова години всички настояваха да има план на ООН и когато той беше представен, отговорът беше „не”. Сега план няма. Единственото, което знам е, че когато кипърският президент, който е комунист прави изявления, надписът „Президентство” зад него е на гръцки и турски език. А на годишнините се изпълнява гръцкият национален химн. Не знам колко кипърско е това. Не зная дали хората разбират, че настоящият ротационен председател на Европейския съюз е една страна, която заема националния химн на една друга страна, а говори, че се състои от две равнопоставени общности. Това е един много конкретен и показателен пример.

Ние също уважаваме правото на гърците в южна Албания да искат да запазят езика и традициите си. Това е различно от евентуалното им желание да се съюзят с Гърция, но и това е нещо, което може да се дискутира. Не съм аз човекът, който ще им каже какво да направят. Това е позицията на свободата.

В този смисъл кипърците ще трябва да решат какво искат и да го обсъдят с днешното си общество, за да не заблуждават себе си и света. Същото важи за гърците в Албания, албанците, македонците и всички останали”.

Спорът за името на Македония

„Либералният алианс не приема национализма като човешка ценност. Всеки човек може да иска да бъде нещо и това трябва да се уважава от останалите. Но в случаите, когато това предизвиква омраза, насилие и дискринации спрямо други хора, тогава тази възможност не е приемлива.

Не мога да приема, че една раса или един народ е над останалите. Като всеки логичен човек по въпроса с името на Република Македония бих искал да бъде намерено едно име, което да се приема и от двете страни. Опитът ни от последните 30 години показва, че Гърция не се стреми за нещо такова.

Предложението на Либералния алианс е следното: В съвременното международно право тези въпроси се решават на базата на нуждите на живите хора с колкото се може по-малко история. В този смисъл последната дума за името на страната ще бъде на нейните граждани. Ако щете, по-трудната ни позиция е по същата логика групата хора в северозападна Гърция, които смятат, че са македонци, а не гърци трябва да могат да изразяват това. Европейският съюз и решението по въпроса на Европейския съд за правата на човека са много конкретни. Днес международните отношения се регламентират по следния начин: признавам това, което е, а след това започва дискусия за това кой го приема и кой не го приема. В това няма нито насилие, нито промяна на границите. За да обобщя: Ние бихме искали да бъде намерено едно име, което да се приема от двете страни. Това не е възможно, защото нито Гърция, нито Македония го искат. Освен това сме против национализма: и от страна на Гърция, и от страна на Македония. Последната дума ще е на нейните граждани”.

Турското малцинство

Григорис Валианатос определя като позорен факта, че в днешна Гърция съществуват граждани, които биват разграничавани на база на тяхната религия. „Това е нещо, което не се прави с гърците. Смятам за неприемливо да става спрямо друга общност, понеже Лозанското споразумение определя това. За да бъдем юридически точни, този договор е анахронистичен. Много пъти ни е била правена забележката, че Лозанският договор днес не е логична база, за да говорим за правата на малцинствата”.

Помаците

„Един очевиден пример за новогръцкия парадокс са помаците. Това са хора, които искат да се наричат така и смятат, че не са турци и не се определят от факта, че са мюсюлмани. В даден момент гръцката държава реши да се възползва от тази цепнатина в мюсюлманската общност, защото откри, че ни следят и от чужбина за действията по тези въпроси. Въпреки това държавата продължава да ги разграничава само на религиозна основа, без да споменава изобщо въпроса за езика, на който говорят тези хора. Тук аз визирам правото на една общност да защити своя език и културното си наследство”.

Евреите и антисемитизмът

„В Гърция хората продължават да не правят разлика между израелците и израелтяните. Второто е определение за религиозна принадлежност, а първото – че даденият човек е гражданин на Израел”. Той се позова на продължаването на изпълнението на обичаи като „горенето на Юда” на Великден, представата за богатия евреин – скъперник с големия нос, за да стигне до откритата все още дискусия за това дали гръцките евреи са били спасени или предадени на хитлеристките войски.

Отношенията между държавата и Църквата в Гърция

Според Григорис Валианатос един от най-сериозните проблеми на гръцкото общество е Църквата. „За европейските стандарти влиянието на тази Църква е извън всички граници. Тя е вкоренена много здраво и много навътре в политиката и обществения живот и това е напълно нелогичен начин на прилагането на религията. Според това, което съм чел разделението на хората на раси и националности се възприема от православната църква като ерес. В същото време това е заложено действията на повечето от членовете на върховното духовенство.

Мнението ни е, че тясната връзка между Църквата и управлението на страната е анахронизъм в една европейска страна. Аз уважавам всички вярващи, независимо от религията, която изповядват, стига тя да не нарушава човешките права”.

Други теми-табу в гръцкото общество са наркотиците, проституцията, условията в затворите, хомосексуалността, ромите, имигрантите. „Либералният алианс направи избора да разгърне тези теми, защото вярва, че интересуват съвременните граждани на Гърция”.

Той смята, че те остават такива, понеже „в образованието на хората в училищата не е предвидено представянето на предложения, решения и конфликти по тези въпроси. Всичко се крие под килима. Друга тема, която засягаме и сме едни от малкото, които поемаме политическата цена да го правим е комунизмът. Коя е разликата му с фашизма? Останалите се боят да се докоснат до тези теми. Ослушват се, когато дискутираме, но все още не са намерили политическия кураж да стигнат до конкретни позиции”.

Тук той посочи примера на депутатката от Комунистическата партия Лиана Канели, която преди изборите бе нападната в ефир от тогавашния кандидат и говорител на Златна зора Илиас Касидиарис. „Фактът, че Лиана Канели е една изключително популярна депутатка е най-доброто доказателство за объркването, което цари в главите на съвременните гърци. Тя е една жена, която започна кариерата си, говорейки много добър гръцки език, с правилно произношение и смелост. Беше лесбийка и не го криеше. Започна да работи в телевизията и ни плени. След това се полута тук-там, за да стигне до Комунистическата партия. И какво се опитва да ни каже? Че всичко несвободно, от което народите около нас се опитват да се отърсят и гръцката Левица се радва, че загуби Гражданската война изведнъж може да е решението на кризата. Това не е идеология, а един скъсан парцал, който не е обект на дискусия на никое ниво в Европейската общност. Докато в Гърция, благодарение на толерантността на Десницата и мнимото незнание на лявата интелигенция той занимава все още една много голяма част от хората. смятам за абсолютно неприемливо в една европейска страна да се говори за комунизма, без да се споменават неговите престъпления”.

Последният въпрос към Григорис Валианатос бе дали смята, че Либералният алианс ще успее да влезе в следващия парламент. „Аз не смятам, че нещата ще се развият нормално и причините за това са две. От една страна, понеже популизмът е много силен. Промяната в живота на хората е много голяма. Дори и да бяха добре информирани, шокът беше толкова голям и много хора ще бъдат изправени пред невъзможността да нахранят децата си. Другото е, че в Гърция няма социални услуги. Страната просто няма да може да се справи със сериозни проблеми на инвалидите, болните, социално слабите. Това означава терор. И именно защото тези служби не работят бандите намират благоприятна почва. Това е причината за нашето притеснение, по-интензивната ни работа по тези въпроси и се целим точно в десетката, без да увъртаме.

Наистина не знам дали ще успеем да влезем в следващия парламент. Но със сигурност ще сме част от всяка публична дискусия, която ще разсейва легенди, ще се цели срещу темите – табу и ще има за цел да информира гърците как функционират другите държави, които са в добро състояние и те вече им завиждат”.