Галерия

1

Лидерът на Либералния алианс Григорис Валианатос е една от най-известните и спорни фигури в гръцкия политически и обществен живот. Той от години е активист за спазването на човешките права и никога не е скрил сексуалната си принадлежност. В интервю за GRReporter той представи позициите на партията за ситуацията в Гърция, правителството, социалните проблеми, но и темите-табу, които останалите партии не смеят дори да назоват.

Г-н Валианатос, на какво се дължи възходът на СИРИЗА?

Мисля, че СИРИЗА разбра как да спечели от недоволството. За нещастие го разбра по популистичния начин, с който в Гърция сме свикнали в много голяма степен. Партията изразява една много замъглена политическа идеология за икономиката. В действителност тя така и не успя да отговори на въпроса защо рухна така нареченият "втори свят". Те не успяха да се съвземат от кризата през 90-те години на миналия век, за да бъдат в състояние да представят ново предложение за икономиката.

Вторият елемент е, че невъзможността да представиш една алтернатива на икономическата политика те води към популизма. Много лесно е да бъдеш хуманист, защитник на малцинствата, на правата, да си обикновен, „ляв” човек, ако предположим, че всичко това може да се концентрира, когато нямаш икономическо предложение.

Аз имам дългогодишен опит като активист и участник в различни движения на гражданското общество. В тях си сътруднича и с хора с леви убеждения, с които споделяме еднаква визия за обществото. Разговорите ни обаче се прекъсват в момента, в който тази визия започва да има бюджет. След всичките тези години този опит ме е отвел до следния „кисел” извод: Че тези хора нямат никакъв усет за икономиката и следователно са опасни в компанията. А ако не са опасни в нея, те са опасни в политиката.

От друга страна обаче цели поколения гърци са израснали с икономическата визия на ПАСОК и нейния лидер Андреас Папандреу. А тя гласеше „Дай на хората всичко”, както е останала вече в историята фразата му към тогавашния финансов министър Димитрис Цоволас. Тези опростявания са Ериниите, които ни преследват.

Така СИРИЗА успя да спечели от разочарованието, недоволството и гнева на хората от огромния неуспех на двете големи партии. Но, за да стана лош още от самото начало, позволете ми да кажа, че ако голямата отговорност за икономиката принадлежи на ПАСОК и Нова демокрация, Левицата също има голяма част от нея, но все още не е дошло времето, за да я обсъдим. От друга страна обаче можем да приемем също, че то е дошло и то по особено драматичен начин. Това време дойде, защото Левицата бе водеща в културния живот, университетите и начина на изразяване. А той е популистки, сляпо ляв и безизходен.

Левицата също е виновна за възхода на крайната Десница. Нейните цели са толкова максималистични, толкова е трудно да дискутираш с левите например за това какво е имиграция, че техните опростени до минимум позиции са вече достояние на нацистите. И това е един от големите проблеми, с които се сблъскваме сега.

Как виждате действията на правителството досега и какъв живот му давате?

В правителството участват най-добрите представители на двете неуспешни големи партии, както и най-лошите от тях. Има министри, като Костис Хадзидакис, Янис Стурнарас и Андонис Манитакис, но има и други, които дърпат нещата назад. Но въпреки че е успешен университетски преподавател и специалист в областта си, министърът на административната реформа Андонис Манитакис изглежда, че не разбира нещата. Той просто се е „нахранил” толкова много с лява теория, че просто не е в състояние да се справи.

Янис Стурнарас има предимството на човек, който се е откъснал от ПАСОК от много време и сега никой не е в състояние да му прави забележки за действията му. Като председател на Фондацията за индустриални и промишлени изследвания ни представяше реални измервания на реалното състояние на нещата. Костис Хадзидакис също е успешен избор и разбира нещата, но в същото време хората като него са нищожно малцинство в Нова демокрация.

Така, това правителство се намира в една война на нерви, в която участват голямата част от основните тела на Нова демокрация и ПАСОК, но не и на Демократичната Левица. Те не искат промените, защото не знаят как да живеят с тези промени. Разбира се, сред има и такива, които не вярват, че промените ще донесат положителни резултати.

В същото време опозицията прави всичко възможно правителството да не успее. Аз не вярвам, че то ще може да се справи със ситуацията, защото партийните „тежести” не му позволяват да „заплува”. В този смисъл смятам, че то ще просъществува до декември.

Смятам, че усилията на Демократичната Левица са героични. Там разбраха и вече плащат цената на това, че политическите сили трябва да се коалират. По всичко личи, че тя започва да разбира и какво е икономиката. И това е една надежда и за останалата Левица, за да започнат и другите да се занимават с реалния живот.

В платформата на Либералния алианс е заложена теорията на Айн Ранд за обективния индивидуализъм. Разкажете ни за това.