Галерия

1

Първият опит на Гърция да емитира държавни облигации с дългосрочен срок на падеж на финансовите пазари претърпя поражение. Целта на министерството на финансите да получи 3 милиарда евро не бе постигната, вследствие на временния негативен климат за облигациите на страните от периферията на еврозоната. Той засегна ценните книжа с тригодишен срок на падеж, в резултат на което Гърция успя да получи едва половината от очакваната сума – 1,5 милиарда евро и с лихва от 3,5 на сто.

Неуспешният ход предизвика главоболие в гръцкото финансово министерство, тъй като постави под въпрос доколко страната ще може да покрива нуждите си от капитали от пазарите и да прекъсне зависимостта си от заемите по механизма за подкрепа и меморандумите за финансова помощ.

Според икономическото издание Financial Times проблемът е бил предизвикан от кризата в португалската банка Espirito Santo. Той довел до спад както в интереса на инвеститорите към държавни облигации на страните от периферията на еврозоната, така и в предлаганите лихви.

Заслужава да се отбележи, че при предишното емитиране на гръцки държавни облигации, през април тази година, финансовото министерство си бе поставило за цел да извлече 3 милиарда евро, а офертите на чуждестранните инвеститори бяха седем пъти по-високи и стигнаха до 20,8 милиарда евро. В допълнение, докато през април всички чуждестранни анализатори се обявиха в подкрепа на емитирането на гръцки ценни книжа, сега позитивните прогнози за успеха на опита бяха толкова, колкото и негативните.

В същото време чрез официалното съобщение на финансовото министерство гръцкото правителство изрази задоволството си затова, че „за пореден път международните инвеститори показаха доверието си към гръцката икономика”. Високопоставен представител на ведомството, цитиран от електронното издание на вестник Нафтемборики посочва, че целта на Гърция не е била толкова извличането на капиталите, колкото „това, че можем да ги извлечем въпреки негативните условия и с добра лихва”.

Същият източник смята, че съставна част на положителния резултат от търга, независимо от „усещането за несигурност у инвеститорите, което в крайна сметка не беше местно” е фактът, че спредът (разликата в лихвата) в сравнение с този на португалските ценни книжа се е намалил с 200 базови пункта от предишния търг през април. Тогава спредът се бе оформил на 240 базови пункта.

Гръцките облигации бяха откупени от банките Bank of America Merrill Lynch, Deutshce Bank, Goldman Sachs, Citi, JP Morgan, Morgan Stanley, Nomura, HSBC, UBS и BNP Paribas.

Според агенция Ройтерс задръжките на пазарите относно облигациите на страните от периферията на еврозоната са били породени от притесненията за устойчивостта на най-голямата португалска банка Espirito Santo.

Паралелно с това директорът на агенцията за кредитен рейтинг Fitch за Европа Дъглас Ренвик предупреди, че завръщането на Гърция на финансовите пазари не означава, че страната е подминала всички трудности. „Възможността на Гърция да взема кредити от пазарите на капитал би могла да й помогне да покрие бъдещите си финансови дефицити”, посочи той пред агенция Ройтерс, но допълни, че съществуват опасности, които биха могли да поставят под риск провеждането на реформите, като например провеждането на предсрочни избори през 2015.

Във връзка с бъдещото преразглеждане на кредитния рейтинг на Гърция, Ренвик каза, че това ще зависи не сам от икономическите перспективи на страната, но и от възможното намаляване на външния й дълг, което може да бъде договорено до края на тази или през следващата година.

Анализатори посочват, че неуспешният опит на Гърция да извлече 3 милиарда евро от емитираните в четвъртък облигации е показателен за трудностите относно запълването на нуждите от капитали чрез заеми от финансовите пазари. Според преценките на Международния валутен фонд, след 2015 гръцкият държавен дефицит ще е в размер на 12,6 милиарда евро и той трябва да бъде запълнен или от пазарите на капитали, или с нов заем от еврозоната. От своя страна, гръцкият кабинет опровергава това число и твърди, че държавният дефицит ще е по-малък и ще може да го покрива със заеми от финансовите пазари.

Събитията обаче показаха, че засега Гърция не може да разчита на тях за покриването на своите нужди. В допълнение, поведението на пазарите се очаква да бъде съвсем различно ако страната реши да покрива изцяло нуждите си чрез заеми в сравнение със сега, когато тя разчита и на заемите от европейския механизъм за финансова подкрепа.

Същевременно финансирането от пазарите на капитал зависи и от рискови фактори като условията в тях, които се оформят в зависимост от стойността на заемите. Фактор, който не е наличен в заемите от механизма за подкрепа, където условията са постоянни и по-изгодни от тези на пазарите.

Според коментатори вчерашният неуспешен опит за емитиране на ценни книжа е потвърдил колебанията на Фонда относно вероятността Гърция да осигурява нуждите си от капитали само от финансовите пазари.