Галерия

1

Последната година е тежка както за тези, които притежават, така и за тези, които търгуват с недвижими имоти. А шансът за реформи, предоставен от Мемурандума с Европейския съюз и Mеждународния валутен фонд не се използва достатъчно ефективно. Около това мнение се обединиха експертите на форум, свързан с проблемите и възможностите на пазара на недвижими имоти в Гърция в периода на криза.

На форума говори председателят на Атинската търговско-индустриална камара Костадинос Михалос, който отбеляза, че политиката, наложена в последната година е навредила както на търговците, така и на собствениците на недвижими имоти в страната. Най-голям проблем обаче е възникнал за строителния сектор, който поради скъпото кредитиране е замръзнал и отбелязва загуби в милиони. Михалос каза, че пазарът на недвижими имоти е огледалото на икономическата действителност в страната.

Спадът, който се отчита в извършените сделки за последната година е пряк резултат от промяната на данъчното облагане на недвижимите имоти. Налагането на нов данък върху наследствените имоти, увеличаването на данъчните оценки по време на криза и повишаването на данък сгради върху жилищата на гръцките домакинства са мерки, които замразяват пазара на недвижимите имоти и обезкървяват допълнително гръцката икономика. Той заяви, че разбира нелеката задача на днешното правителство, което трябва да намали дефицита на страната, но в същото време подчерта, че по този начин се разрушават традиционно силни за гръцката икономика сектори.

 Време е да се възползваме от дадената ни възможност и да сложим ред  в държавата, заяви на същия форум основателят на компанията за развитие на инвестиционни проекти на пазара на недвижими имоти SECURE Investments  Ламброс Агностопулос.  Според него социалистическото управление на ПАСОК и обществените институции в страната са получили една златна възможност да поправят основни грешки на държавата в периода на ниско лихвено кредитиране, определен от Меморандума за финансова помощ със страните от еврозоната и МВФ.

Агностопулос  направи кратка ретроспекция на началото на икономическата криза, като целта му бе да покаже, че от всяко зло може да излезе и нещо добро. "Кризата на световния пазар за недвижими имоти започна от пазари извън Европа в период, когато цените им в много страни от Европа и Северна Америка вървяха нагоре", казва Ламброс Агностопулос. По това време поради високата възвращаемост банките и финансовите институции създават редица инвестиционни продукти, базирани върху пазара на недвижимите имоти.

След настъпването на икономическата криза рискът от тези инвестиции се оказва висок. Тогава настъпва паника, която е предизвикана основно от разрушаването на стария мит, че инвестициите в недвижими имоти са сигурни и непоклатими. В страх от ефекта на доминото правителствата на някои държави наляха средства във финансовите институции, инвестирали в пазара на недвижими имоти, за да ги спасят от евентуален фалит. След вкарването на достатъчно свежи пари в икономиката,когато  опасностите избегнати и пазарът стабилизиран идва въпросът как да изтеглим тези пари обратно.

Независимо че страните от югоизточна Европа и най-вече Гърция в началото не са били пряко засегнати от кризата, започнала с недвижимите имоти отвъд океана, последвалата рецесия и затягането na пазара в световен план се отрази и на средиземноморската страна. Финансовите и структурните проблеми на Гърция се разголиха пред света и правителството се наложи да вземе мерки, свързани с намаляването на бюджетния дефицит чрез съкращения на разходи и повишаване на данъци.

„Да вкараш пари e лесно, но после става доста трудно да ги изтеглиш от хората,” казва Ламброс Агностопулос. Според него има два начина да стане това. Единият е да се приложат бързи и строги мерки, които неизбежно ще предизвикат сурова криза, която обаче ще приключи бързо. Другият вариант е да се предприемат бавни стъпки, които няма да са толкова драстични, но ще  удължат агонията на реформите в дългосрочен план.

По този начин икономистът отправи задочно обвинение към гръцкото правителство за начина и методите, които е избрало, за да възроди гръцката икономика. Той подчерта, че лошият мениджмънт е основната причина за настоящото състояние на страната. Даде пример, че ако влетите в икономиката финанси за последните 20 години са били оползотворени правилно, днес средната пенсия в Гърция трябва да бъде 5000 евро, а не 1000 евро каквато е днес. Агностопулос изрази увереност, че след три-четири години изоставените магазини в търговските части на града отново ще работят, но разбира се цената на наема трябва да бъде съобразена с оборота на търговците, които ги наемат.

Според него опустяването на търговските обекти е било неизбежно поради драстичния спад в потреблението, но в средносрочен план смята, че нещата ще се нормализират. Той призова правителството да не губи време и средства в образуването на парламентарни комисии за това кой е виновен за настоящата финансова ситуация, а да се фокусира върху реформирането на обществените организации.

Привличането на чужди инвестиции ще стане по-лека задача, когато Гърция придобие една по-бърза и ефективна система за издаване на разрешения за строеж, а надзорните органи започнат да изпълняват длъжностите си отговорно и справедливо, включително Агенцията за градско планиране, общините и техническите надзорници по райони. Според него времето отпуснато заедно с договора за финансова помощ дава възможност да преобразува Гърция в една ефективна и правилно функционираща държава. Ако тази възможност бъде пропусната, след десет години гръцките правителства ще обсъждат все още мерките, които трябва да бъдат взети, за да излезе страната от кризата, бе заключението на икономиста.