Галерия

1

Драматичните мигове, последвали палежа на клона на банка Marfin по време на първия масов протест срещу меморандума за финансова помощ към Гърция на 5 май 2010 оживяха отново в съдебната зала. В показанията си близките на тримата загинали служители представиха разтърсващите ди последни диалози с жертвите.

“Задушавам се”, са били последните думи на бременната в третия месец Ангелики Папатанасопулу. В свидетелските си показания нейният съпруг Христос Карапанайотис описа последните мигове на служителите на банката:

“Обади ми се в момента, в който разбра, че няма да може да се спаси. След като беше направила всичко възможно да избяга от огъня. Единственият вход и изход на банката е бил заключен и никой от служителите не е успял да излезе по нормален начин. Били са обречени на една ужасяваща смърт. Аз не бих ги оставил да умрат като мишки в помещението”.

И други свидетели, сред които и служители на банката обвиниха нейното ръководство за липсата на всякаква противопожарна защита и авариен изход.

Пожарът в клона на банка Marfin на улица Стадиу избухна след като неизвестни до момента лица с покрити лица, разярени, че въпреки обявената от синдикатите стачка служителите са на работните си места нападнаха банката и хвърлиха вътре петролни бомби Молотов. В края на януари тази година GRReporter публикува свидетелствата на четирима очевидци, които са описали пред разследващите власти жестокостта, с която нападателите са щурмували банковия клон.

“Планът й беше да си тръгне в 15:00, защото в 16:00 имаше час при лекаря, който следеше бременността й. Обади ми се малко преди 14:00, очевидно в състояние на паника и ми каза по много напрегнат начин: “Подпалиха ни. Ще ти се обадя след малко”. Затвори телефона. Веднага й звъннах обратно и ми каза: “Не мога да говоря сега. Задушавам се”. И пак затвори телефона. След това звъннах отново, но не ми отговори”, разказа още съпругът на жертвата.

“Хванах се за парапета на съседната сграда. Всички крещяха. Бяха като загубени. От три години чакаме да чуем поне едно извинение”, заяви пред съдебния състав колегата на жертвите Сотирис Пападзикис.

“Жените се качваха по стълбите тичайки и викаха “пожар, пожар, горят ни...”. В рамките на няколко минути в помещението вече не можеше да се диша. Скочих от балкона, защото нямах друг изход. Реших, че всички са загинали, защото нямаше авариен изход, от който да излязат. Всичките ни действия бяха спазматични, просто защото не знаехме какво да правим. Не бяхме обучени. Загубихме време, защото не знаехме както трябва да направим”, посочи в показанията си свидетелят Георгиос Голиас.

Най-категоричен и твърд за отговорността на ръководството на банката бе служителят Георгиос Ставроянакис:

“Банката не признава своята вина, нито иска да ни обезщети. Не ни обвиниха в нищо, но по време на среща с членовете на управителния съвет на Marfin няколко дни след нападението, на която присъстваше и президентът Андреас Вгенопулос на практика ни заявиха, че е трябвало да нарушим дадените ни нареждания”.

Подобни бяха показанията на колегата му Сотирис Пападзикис:

“Искаме само да ни се извинят и да ни кажат защо трябваше да се случи това. Минаха три години, но банката все още мълчи. Вместо извинение на срещата с управителния съвет човекът, за когото работехме ни попита защо не сме взели инициативата да си отидем по-рано, въпреки нарежданията, които ни бяха дали да останем в банката. Питам се кой би решил да прави каквото си науми във време на криза... Застрахователната компания на банката искаше да предложи оферта на собственика на сградата, в която се помещавахме, но в крайна сметка не можа да направи застраховката. За целта трябваше да бъдат налични противопожарна защита и система за пожарогасене, каквито не съществуваха”.

Разглеждането на делото ще продължи на 15 май с изслушването на показанията на други свидетели.