Пострадалите от фалита на „Аспис” масово подават искове срещу държавата, която обвиняват в безхаберие и потулване на скандала със застрахователната група, собственост на вече влезлия в затвора Павлос Псомиадис. Според запознати, това ще отвори «кутията на Пандора» за политическите лица, изпълнявали длъжността министър на развитието, заместник-министър и главен секретар в бившето министерство на търговията в периода 2000-2007, както и министър на икономиката в периода 2007-2009.
Гражданските искове на жертвите на „Аспис” вече са над 200, като всеки ден се подават нови 5 до 7, с които пострадалите искат да бъдат обезщетени, след като общите им загуби надхвърлиха 600 милиона евро.
Както се посочва в исковете, въпреки множеството писмени сигнали за влошеното икономическо състояние на „Аспис”, безразличието на министерството на развитието, а по-късно и на Комисията за надзор на частното застраховане, са докарали стотици хиляди застраховани до финансова катастрофа.
«Министерството на развитието се е грижело по всякакъв начин да прикрие тежкото икономическо състояние на компанията. С неверните удостоверения за платежоспособност, които е издавало, са били фалшифицирани финансовите резултати на дружеството, вследствие на което огромен брой клиенти на компанията са били измамени», се отбелязва в иска на потърпевшите.
Измамата на ASPIS BONDS
През 2003 служебен документ, изпратен до „Аспис” информира, че в министерството са получени 63 писмени сигнала за неспазване и неизпълнение на задълженията на компанията. Обвиненията са били свързани със застрахователните договори ASPIS BOND, чието изплащане е трябвало да стане незабавно, а „Аспис” ги бави. Както отбелязват ищците, става въпрос за «връхната точка на една смесица от фалшиви данни и финансови отчети, относно които в периода 2000-2002 гръцката държава е била длъжна да вземе всички необходими превантивни мерки».
Според иска, дефицитите на компанията са били покривани от застрахователни полици ASPIS BONDS, тъй като от 2000 година нататък „Аспис” не ги е инвестирала «в акции, които нейните сътрудници застрахователи са продължавали да продават», а ги е използвала, за да покрива оперативни разходи и заеми, «факт, който министерството на развитието е можело лесно и е било длъжно да установи».
Министерството на развитието «е пропуснало да установи нередностите в застрахователната компания, които вече са били очевидни, или по всяка вероятност ги е установило, но не е взело никакви превантивни мерки», подчертават потърпевшите.
През 2001 компанията лансира два нови инвестиционни продукта («ASPIS PLUS» и «ДК»), които включват първоначално инвестирания капитал плюс 4% лихва. Но удостоверението за платежоспособност на компанията за 2001 е издадено на 31 октомври 2002.
«Ако министерството на развитието осъществяваше истински контрол, щеше да установи веднага, че съществува дефицит», се отбелязва в иска.
През 2002, финансовите проблеми на „Аспис” се задълбочават. С постъпленията за 2001 от ASPIS BOND (в размер на 66 милиона евро) дружеството е трябвало да закупи акции за застрахованите лица, но е употребило 42 милиона евро за други задължения и за покриване на своя резерв и загуби от договори от 2000. Ищците подчертават, че ако министерството на развитието «беше осъществило задължителния контрол, щеше да удостовери навреме тази нередност».
Тъй като „Аспис” не е разполагала с достатъчен капитал, компанията «е измислила застрахователния продукт ASPIS PLUS» и «всички застраховани, които са искали да закупят ASPIS BOND са били принудени да го превърнат в ASPIS PLUS». «С изцяло заблуждаващи изчисления, приети от министерството на развитието, дружеството увеличава изкуствено капитала си с несъществуващата виртуална сума от 27 милиона евро, като променя финансовите си резултати с мълчаливото съгласие на министерството», отбелязват потърпевшите.
През 2003 е взето незаконното според ищците решение за прехвърлянето на 30 милиона евро от «собствения променлив капитал» на дружеството «Аспис – Консорциум» АД и заместването му с облигации на същата стойност, с петгодишен срок и лихва 5%. Парите са използвани за учредяване и увеличаване на акционерния капитал на други дружества, макар че балансите на „Аспис” «са показвали една финансово стабилна компания, с мълчаливото съгласие на министерството на развитието», подчертават потърпевшите.
През 2003 клиенти, застраховани в дружеството, оповестяват публично «невъзможността на компанията да изпълни финансовите си задължения, като подобни сигнали продължават и в периода 2004-2009, но както „Аспис”, така и държавата продължават да прикриват нередностите и проблемите».
През 2004 дружеството пристъпва към увеличаване на капитала си и коригира стойността на недвижимите си имоти «произволно, като увеличава стойността им с 50 милиона евро». През 2005 одитори установяват, че застрахователните полици ASPIS BONDS, ASPIS PLUS и ДК не се инвестират и не се купуват акции, както и че «се е оформила прогноза за финансов риск в размер на 70 милиона евро, който не може да бъде покрит с имущество». Потърпевшите от фалита на Аспис говорят за «груби системни нарушения, които са намерили благодатна почва за развитие, тъй като надзорният орган не е осъществил реален контрол».