Галерия

1

Гръцкото правителство коригира предложения само преди два дни законопроект срещу укриването на доходи като изглежда готово да се откаже от наказателните мерки спрямо некоректните данъчни длъжници. Само ден след като проектозаконът бе даден за обществено обсъждане, правителството се наложи да направи остър завой и да оттегли най-строгите мерки в него. Те включват строги глоби, съд по бързата процедура и дори живот зад решетките, ако не си плащаш данъците в срок.

Затвор от четири месеца до десет години заплашавше закъснелите да внесат дължимо ДДС над 5000 евро. Лишаване от свобода надвисна за кратко над длъжниците, ако закъснеят с плащането на ДДС повече от четири месеца. Това са само част от промените, с които правителството планираше до вчера, за да затегне по-сериозно колана около данъкоплатците в Гърция, като мярка от процеса за борба с данъчните измами и финансовата некоректност.

За дължимо ДДС по-малко от 5000 евро имаше предвиден гратисен период между шест и осем месеца, който финансовото министерство е определил като разумен. За други закъснели задължения на гражданите към държавата, след изтичане на гратисния срок ги очаква задържане под стража, съдебен процес по бързата процедура и дори затвор.

За всички, които живеят или поне веднъж са били в Гърция, горните промени в закона могат да доведе само до едно логично заключение – няма да останат свободни гърци в Гърция. „Покажи ми грък, който да не дължи пари” е най-често срещаният отговор, когато някой се пита: „Ама, как го натрупахме този външен дълг?” Несъбираемите задължения на публичния сектор достигнаха около 36 милиарда евро миналата година, а външният дълг на държавния и на частния сектор заедно възлизат на 434,3 милиарда евро или 187% от БВП само за първото полугодие на 2010 година.

Данните сочат, че гърците като цяло дължат не малки суми както на външни кредитори, така и на публичния сектор. В период на сериозна рецесия, каквато днес изживява страната, затрудненията с погасяването на различни задължения са обичайна практика. Рязката промяна в икономическата обстановка през последната година се оказа и основната причина много предприятия да обявят ликвидация, като основният проблем е невъзможността да погасяват задълженията си.

И докато министърът на финансите Георгиос Папаконстантину, заслепен от фискалната косолидация се чуди как да събере повече пари в държавната хазна, финансовите наблюдатели в Гърция оценяват, че новите промени най-вероятно ще затруднят живота на коректните данъкоплатци, а „обичайните заподозрени” пак ще останат извън радарите на данъчните служби.

За заетите на свободна професия нещата също не изглеждат по-розови, като се вземе предвид, че всички в тази група се разглеждат като данъкоплатци с висок риск и постоянно са под микроскопа на данъчните служби. В закона, който бе оповестен от Министерството на финансите миналата година е записано, че икономисти, счетоводители, бизнес консултанти, лекари, стоматолози, ветеринари, адвокати и инженери трябва да декларират минимум годишно между 15 хиляди евро и 25 хиляди евро, за да не бъдат проверени от данъчните.

Поредното допълнение на данъчния закон, който се влачи, преработва и допълва от края на 2009 година, остави не само гражданите, но и самите членове на министерски съвет удивени. Остри реакции дойдоха както от министъра на правосъдието Харис Кастанидис, така и на министъра на националната отбрана Елевтерос Венизелос. Основният мотив е, че съдилищата са вече препълнени от исковете за преразглеждане на пресрочените плащания на държавата по закона на Кацели от миналата година. С амбициозния план на Папаконстантину всички некоректни платци да влизат в затвора, системата съвсем ще се задръсти и накрая ще има обратен ефект.

След като здравия разум надделя, специалистите от Министерството взе решение да се оттегли осъждането по бързата процедура за неизплащане навреме на дължими суми по ДДС и за други данъчни задължения. Мярката за задържане под стража също се отменя в случаите на граждани, които имат дългосрочни задължения към държавни институции. Заетите на свободна професия обаче остават трън в очите на финансовото министерство, като се смятат за един от източниците на данъчните измами. Независимо от това критериите за минимален годишен доход в тези професии паднаха, защото бяха оценени като необективни.