Галерия

1

Бившият премиер на Гърция Константинос Мицотакис посвети на България почти страница от книгата със заглавие “Преди времето си - Правителството на Нова демокрация 1990 - 1993”, в която прави равносметка на своето управление. Ето какво се посочва в мемоарите, написани от най-приближените му сътрудници:

“Г-н Мицотакис започна контактите с България също в началото на 1991 и отношенията между двете държави тръгнаха в добра посока след подписването на договора за сътрудничество между генералните щабове на армиите и общата декларация, че в никоя от двете страни не съществува “македонско малцинство”. "Г-н Мицотакис започна контактите с България също в началото на 1991 и отношенията между двете държави тръгнаха в добра посока след подписването на договора за сътрудничество между генералните щабове на армиите и общата декларация, че в никоя от двете страни не съществува “македонско малцинство".

Заслужава да се отбележи, че след първото посещение на Константинос Мицотакис в България ситуацията се влоши, понеже дясноцентристкото пространство в България не помогна за по-нататъшното подобряване на двустранните отношения. И това въпреки помощта, която Нова демокрация предостави на дясноцентристките партии от държавите на Балканите (както в България, така и в Албания), с цел да запази добрите си отношения и с двете страни на политическото пространство на фона на случващите се по онова време големи политически промени. Инвестицията на Нова демокрация беше неуспешна особено в България най-вече заради силната позиция на турското малцинство, което е постоянен фактор на влияние във вътрешността на българската политическа сцена”.

Според свидетели на събитията в България парите от Нова демокрация са били използвани от сините за тяхната предизборна кампания.

Книгата на бившия премиер представя начина, по който неговото правителство се е справило с проблемите на гръцката икономика, високия бюджетен дефицит и претоварения със служители държавен сектор в периода 1990 – 1993.

Мицотакис поема властта след два правителствени мандата на социалистите от ПАСОК и няколко поредни коалиционни правителства. Той и министрите му се опитват да прокарат реформи, които срещат ожесточен отпор от страна на синдикалисти. В книгата се описва с конкретни данни успехът им да смъкнат бюджетния дефицит и да постигнат първични излишъци още през 1992, “без да повишим данъчните ставки”, както подчерта нейният главен редактор и финансов министър в тогавашното правителство Йоанис Палеокрасас.

“Някой би попитал защо избрахме този момент, за да напишем и представим тази книга. Зад това не се крият нито политически мотиви, нито желание за себеправедност. Тя е една реакция на това, което се случва в Гърция през последните пет години. С книгата искаме да покажем, че гръцкото общество и в миналото е било изправено пред проблеми като днешните, че съществува надежда и опит, който може да даде решение и изход от кризата”, заяви Палеокрасас.

“Някой би попитал защо избрахме този момент, за да напишем и представим тази книга. Зад това не се крият нито политически мотиви, нито желание за себеправедност. Тя е една реакция на това, което се случва в Гърция през последните пет години. С книгата искаме да покажем, че гръцкото общество и в миналото е било изправено пред проблеми като днешните, че съществува надежда и опит, който може да даде решение и изход от кризата”.В речта си Константинос Мицотакис подчерта една основна разлика между неговото и днешното коалиционно гръцко правителство. “Правителството ни имаше едно уникално предимство. Това беше, че в нито една от трите предизборни надпревари аз не бях дал никакви обещания на гръцкия народ. Бях казал истината, а няколко пъти по особено жесток начин. Така подготвих хората за тежкия път, който трябваше да извървим”.

В резултат на тази негова искреност и последвалите реформи за дълги години името на Константинос Мицотакис беше се превърнало в синоним на радикална либерална политика. Верен на своята слава той се обяви за ограничаването на държавната администрация и намаляването на бюрокрацията, като подчерта, че това не е възможно да се случи без уволнения в държавния сектор. Едно признание, което нито днешните управляващи, нито техните предшественици имат куража да направят.

В потвърждение на значението на отричаната доскоро политика на Константинос Мицотакис, редакторите на книгата прилагат мнението на бившия заместник-председател на Европейската комисия и комисар по икономическите въпроси Хенинг Кристоферсен:

“Ако не бяха попречили на Константинос Мицотакис и правителството му да осъществят програмираните от тях реформи днес Гърция щеше да се намира сред най-успелите в икономическо отношение страни от Еврозоната”.