Галерия

1

Правителството отказва да оповести подробности по процеса за обратното изкупуването на част от гръцкия дълг (buyback), преди края на сделката. Неизвестността е част от стратегията на държавното управление да привлече повече инвеститори, заяви пред GRReporter правителствен представител, който пожела да остане анонимен.

Финансовото министерство и Агенцията за управление на външния дълг отказват да коментират какви са очакванията им за участието на инвеститорите в процеса. Не дават информация за крайната цена, която ще предложат на инвеститорите, за да изкупят обратно част от държавните облигации. Началните информации сочеха, че цената на закупуването ще бъде 35 цента за едно евро външен дълг. Сега изглежда тя ще подлежи на предоговаряне с инвеститорите и ще стане известна след края на процеса, който се очаква да започне в началото на следващата седмица и да продължи около пет дни.

Темата около поредното облекчаване на дълга на Гърция беше основната в срещата на представители на управителния съвет на Съюза на гръцките банки с финансовия министър Янис Стурнарас и ръководителя на Агенцията за управление на външния дълг Стелиос Пападопулос. След срещата финансистите поясниха, че разговорът е имал за цел им бъде разяснено решението от Екофин. Въпреки това остава обществена тайна, че главната грижа на банкерите е как да намалят загубите си от обратното изкупуване на облигациите.

Те също избягват да дават официално информация за това дали ще вземат участие в процеса, но според издание monyeonline.gr  резултатът от обратното изкупуване на облигациите ще е пълна национализация на гръцките финансови институции.

Според изданието buyback-а ще струва осем милиарда евро на четирите най-големи банки в страната (Националната бака на Гърция-NBG, Eurobank, Алфа и Пиреос). “С тези параметри не смятам, че ще има интерес от страна на инвесторите за новите облигации. Това ще доведе до пълното национализиране на гръцката банкова система”, предава мнението на местен банкер интернет медията.

Най-голямото притеснение остава, че ако частните акционери загубят банките и държавата поеме контрола върху тях, кредитната политика няма да се определя от пазарните принципи, а според политически интереси. Подобна практика потопи в последните десетилетия държавните финанси, а сега анализаторите се притесняват, че идва време и на финансовите институции.

Каквито и да са резултатите от обратното закупуване на банките и рекапитализацията, правителството е решено да постави специални комисари по надзора на банковата дейност. Според Алфа банк те ще са избрани със съгласието на надзорната тройка от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия и ще съблюдават за отпускането на кредити според пазарните принципи без намесата на външни политически фактори.