Галерия

4

3

2

1

Разпети петък е най-тъжният ден за православните вярващи. Това е денят, в който обществото осъжда своя Спасител Христос на смърт. Ден, в който по най-страшен начин е показало греховната си природа и безверие. Ден, за който е „виновен” макар и в символичен смисъл всеки един от нас. Защото символично всеки един от нас е осъдил на смърт Този, който е дошъл на земята, за да стане човек и да изкупи греховете ни...

 Любовта на Бог обаче се оказва по-силна от греха на човека и Той извършва докрай откупването му. Така човек научава, че Бог е велик и няма смърт. Има Възкресение.

Традицията повелява на Разпети петък или Велики петък, както още християнството нарича този ден да не се работи. Тъй като това е ден за духовен размисъл над  живота и смъртта на Христос и неговите мъки, се избягват конфликти и спорове. Не се казва лоша дума. Това е и денят от Страстната седмица, когато постът е най-строг. В този ден на символичен траур в църквите не се отслужват литургии. Под звуците на тъжното биене на камбани вярващите се покланят на гроба на Христос. Чак вечерта след извършване на символичното опело на Христос, свещениците изнасят плащеницата Му на навън.  С нея те и насъбралият се народ  обикалят църквата като извършват и символичното Му погребение. Песнопенията са посветени на мъката и смъртта . След края на службата свещениците прибират плащеницата отново в църквата, където тя остава до събота вечер, когато се извършва и Пасхалното шествие.

Разпети петък е тъжен ден, но свидетелства за това, че човек не е сам. Бог е изпратил Своя Син на хората , който е извървял пътя си на земята като човек. Носил е кръста си докрай, за да  приеме накрая и смъртта си на него.  Така кръстът става едновременно смъртта и възкръсването на Христос. Символично свещенници казват, че всеки има своя кръст, който трябва да носи до края, колкото и непонятно да звучи това за човекия разум. Казано на по-съвременен език  те говорят за пътя на човека към края на своята дестинация, който става начало на друга, нова за която знаем прекалено малко...

Мислите на човека за земния път са различни. Колкото са различни и самите пътища и човешки животи. Не лесни и съвсем не отрупани с цветя. Но по своя път не е минал лесно и Христос.  ”Боже, защо ме напусна?” казва Той на кръста в момент на непосилна мъка. Така и ние - обречени на вечно падане и ставане, неизбежно минаваме по своя път...