Успение Богородично се смята за един от 12-те най-големи християнски празници. Църквата е наредила той да се празнува още от първите векове на съществуването си. Въпреки че древните църковни писатели не са предали подробности от събитието знаем, че това е денят, в който св. Богородица е била взета от Исус Христос в небесния свят. За края на своя земен път тя научава от архангел Гавриил, който с палмово клонче в ръка й възвестява, че след 3 дни тя ще се пренесе в небесното царство.
След успението на Богородица апостолите погребват тялото й в пещерата при село Гетсимания. Затварят с камък входа на гробницата и се молят за нея в продължение на три дни. Когато на третия ден апостол Тома се огорчил, че пристигнал твърде късно и не заварил жива св. Богородица в желанието си да го утешат, апостолите му предложили да отвалят камъка от гроба, за да се поклони. Мястото в пещерата обаче се оказало празно. Тайната на това чудно събитие им била разкрита още в същия ден. Когато се събрали на обща трапеза и вдигнали по традиция хляба наричан част Христова, за да го разделят помежду си, им се явила Богородица и ги поздравила с думите: „Радвайте се, защото с вас съм през всички дни.” Оттогава апостолите повярвали, че Богородица възкръснала на третия ден след успението си и с тялото била взета на небесата. В памет на това нейно явяване църквата нарежда да се прави възношение (въздигане на хляб) в чест на Богородица. Това възношение се нарича „панагия” („пресвета”), а празникът Успение Богородично се установява от апостолите.
На 15- ти август имат празник жените с най-класическото име в историята на човечеството, Мария. Това име разгръща всички нюанси на жената и нейната същност. Вае женската осанка. В него се съдържат всички елементи на една жена. Майка, закрилница, изкусителка. Колкото класическа и едновременно загадъчна може да бъде една жена с име Мария, толкова класически и загадъчен е произходът на самото име. Не е ли всъщност загадъчен фактът, че произходът на това най-старо име все още не се знае със сигурност… Оригиналната му форма е старозаветното Miryam, за което се предполага, че е от египетски произход. Според друга теория обаче Miryam идва от арамейската дума за „горчивина”. Какъвто и да е произходът на Мария, името е символ на силата на жената предавана от поколение на поколение векове наред. Мария се съдържа във всяка една жена. От най-нежната и по майчински грижовна, с прототип Богородица до фаталната, страстна и грешна каквато е била в началото Мария Магдалена. Името Мария носи сила. Освен това се смята, че то носи допълнителна защита от нещастия, болести и лоши хора. И до ден днешен не са малко и мъжете, които носят като второ име Мария с цел допълнителна „защита”.
Нека поздравим всички жени на име Мария и им пожелаем здраве, любов и сила!
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
