Галерия

2

1

„Разследването по случая продължава. В момента не можем да предоставим информация за неговото развитие”, заявиха за GRReporter от пресцентъра на Главното полицейско управления в област Атика. В същото време в емигрантските среди в Гърция се обсъждат сценарии за това кой и защо е посегнал на живота на председателя на дружество „Българска общност” Росен Христов.

„Вчера излязох, за да науча някаква информация за случая. Офисът на дружеството беше затворен. В едно от българските заведения един човек, който аз не познавам ме попита дали не знам нещо повече. Аз му казах нещата, които знаехме до вчера. Тогава той ми каза, че около два дни преди смъртта на Росен, който е бил убит в четвъртък вечерта видял заместник-председателя на дружеството Емил с подуто и посиняло око. Емил му казал, че са се сбили с Росен. Това ме учуди много, защото Росен не беше такъв човек. Той не реагираше по агресивен начин нито на обиди, нито на заплахи. Човекът каза, че Емил работел във фирмата на зетя на Росен. Става дума за съпруга на неговата сестра, който е грък и има транспортна фирма. Та, той дължал на Емил някакви пари. Били в дома на сестрата на Росен на маса и се скарали по този повод. Нещо станало, не знам точно как, но Росен бил предизвикан, но той станал и ударил Емил с юмрук в окото. След това се сбили. Това научих вчера от този човек, който говорил лично с Емил. Според мен полицията трябва да е запозната със случая, след като всичко това се е случило в дома на сестра му. Ако не го е споменала, може би има някаква причина за това”, разказа за GRReporter издателката на вестник „Български глас”, Диляна Байрактарова.

Тя е създателката на страницата „Компас” – емиграционна информационна агенция” във Facebook. Български медии цитираха центъра като автор на текст с обвинения срещу убития Росен Христов за „измами, кражби, изнасилвания, побой над наши сънароднички и трафик на жени”. Диляна Байрактарова отказа категорично, че има каквато и да е връзка с появилата се в социалната медия статия. „Не само не съм писала, но не съм и говорила такива неща”, бе нейният категоричен отговор. Тя допълни, че страницата е създадена преди около година „по повод различни дейности, които извършваме, за да предоставяме информация и да помагаме на българите в Гърция”. 

Диляна Байрактарова не знаеше нищо и за квартирата, в която бе открито тялото на Росен Христов. „Той не живееше там. Повечето пъти се прибираше и спеше в офиса на дружеството и много често спеше в камиона, с който работеше. Лично аз съм го откарвала с автомобила си до него, за да преспи там. Имаше една квартира, в която обикновено спяха българи, които той настаняваше там, защото нямаха подслон. Това бяха хора, на които Росен се опитваше да помогне да си намерят работа и да стъпят на краката си. Знаех, че е някаква стара къща, но не знам нейния адрес. Той осигуряваше храна и подслон дори в офиса, където беше поставил легла в полуетажа в офиса.

Затова мисля, че тази жена, с която Росен се е срещнал същата вечер, за да я придружи в опита й да си намери работа може и да не е жената, с която е живял и се е срещнал в тази квартира. Според мен не е задължително жената да е била издирваната, с която Емил твърди, че се е срещнал Росен. Може би Росен се е срещнал с Емил в офиса на дружеството на улица Сократус, след това е излязъл със Стефка, за да я заведе на срещата за работа и после явно е отишъл в Хайдари. Знам много добре, че понеже външната врата на безистена, където се намира офисът се затваря всяка вечер в 22:00, когато Росен закъсняваше не можеше да се прибере там. Затова спеше в камиона или, явно и в тази квартира. Във всеки случай, последният човек, който го е видял и разговарял с него е Емил”.

Диляна описва Росен като „ентусиаст, който искаше да направи много и хубави неща. И му беше мъчно, че го упрекваха непрекъснато. За последно работихме заедно преди две години по организацията на концерт на Тони Димитрова. Той ми помогна страшно много, за което съм му много благодарна. Беше отзивчив човек и помагаше много на хората. Бих го определила като широко скроен и доверчив човек. Дори в периода, когато се занимавахме с организацията на концерта го бях предупредила да внимава и да не бъде толкова доверчив, понеже докато той е на работа по цял ден, офисът на организацията е отворен и в него влизат много и всякакви хора, които правят каквото искат.

Като всеки друг човек, който се занимава с обществена дейност, той също си имаше слабостите и понякога беше по детски наивен. Но в същото време беше много упорит и си отвоюва името на дружеството „Българска общност”. Тук са създавани и други дружества. Като изключим нашето и неговото, другите се раждат и умират. Реално ние сме двете дружества, които сме извършвали дейност тук. Дори и да приемем, че е била само културно-масова, все пак сме правили нещо за българите тук. Имали сме спорове в общата ни работа, както и за публикации, които сме помествали. Публикували сме и мнения на негови опоненти и най-вече те са били повод за нашите пререкания, но той не се ядосваше, а само махваше с ръка.

Росен не беше избухлив, дори напротив, би могъл да бъде наречен дипломатичен човек. Особено в първите години на неговата работа бе станал обект на много нападки. Дружеството бе създадено една-две години преди неговото пристигане в Гърция. Когато бе избран за председател, две от учредителките останаха в управителния съвет, а след това се опитваха да го свалят, като казваха, че не е подходящ за позицията на председател. Но той успя да преодолее всички тези неща.

Казват, че Росен е създал първото българско училище, но това не е правилно. Първото бе направено преди 2000-та година от Евгения Маркова, която по-късно замина за Лондон. Това бе и причината, поради която училището не успя да просъществува, въпреки че беше доста добре организирано. Те имаха подкрепата и на посолството, бяха наели сграда на ул. 3-ти септември и условията за децата бяха много добри. Около година след нейното заминаване за Англия, Росен създаде така нареченото първо училище. То беше неделно училище, нямаше същите условия и децата бяха малко, но имаше много желание и работата се извършваше на доброволни начала. Не вземаха никакви пари от родителите, те плащаха само минимален членски внос от 5 евро. Организаторите имаха дори проблеми при събирането му. Въпреки това Росен работеше и дори даваше част от заплатата си за нуждите на училището или на самия офис. Важното е, че Росен успя в своята цел. Той дори се опитваше да създаде клонове на дружеството и на други места. В опита си да разшири мрежата беше ходил на Крит, Родос, в Солун и на други места. После се отказа, защото това се оказа много трудно и се изискваха солидни средства. Поне в началото беше много амбициран да обедини всички българи, които живеят и работят в Гърция. Това, разбира се е много трудна задача. Казвам това от опит, защото аз създадох първото „Българо-гръцко дружество за приятелство” през 1999. Аз също се опитах да го направя, но бързо разбрах, че това е невъзможно.

Имаше един период, в който се разрази война срещу Росен. Според мен в един момент той се опита да събере приходи за дружеството. Тогава не беше никак лесно, защото България не беше член на Европейския съюз и повечето от хората бяха незаконни. Тогава Росен се опитваше да събере средства чрез организиране на концерти и екскурзии. В тези случаи е съвсем нормално част от приходите да остане за дружеството. Тогава започнаха да го обвиняват в печалбарство, че е мошеник и използва хората и т.н. Никой не мислеше, че наемът за офиса е 200 евро на месец, че идват сметки за ток и други разходи. В края на краищата и този, който се занимава с организацията, трябва да получава някаква сума за това. Трябва да подчертая, че Росен винаги е работел и никога не е разчитал на парите от дружеството. Ако беше така, той щеше да седи зад бюрото и да се занимава с мошеничества, за да забогатее на гърба на българите в Гърция. Росен работеше непрекъснато, а в конкретната фирма за пречистване на водите работеше от години. Когато беше в отпуск или в периоди на по-слаба работа, той работеше във фирмата на зет си. Но никога не е оставал без работа. освен това в самото посолство имаше много доноси срещу него с обвинения за това, че взема пари, за да намира работа на хората.

Историята с укорите, че се занимава с трафик на жени излезе още в началото, когато името му стана известно в качеството му на председател на дружеството. Това стана, след като се получиха конфликтите, за които вече ви казах. Когато Росен бе избран за председател, той пое работата върху себе си и някои от жените, които бяха участвали и в предишното ръководство на дружеството се почувстваха изолирани. Решиха, че Росен е решил да си пише актив и започнаха да му отправят различни видове нападки. Тогава някои хора, които са го познавали от преди излязоха и казаха, че Росен е дошъл в Гърция заедно с някакви момичета от България. Той пристигнал като ръководител на балети и правел шоу програми в гръцки заведения. Нападателите му твърдяха, че той е водел момичетата, за да проституират по заведенията. Лично аз не мога да знам със сигурност дали това е така или не. Росен никога не е отричал, даже ми е казвал, че е идвал с програми тук. Но едно е вариететна програма и друго да оставиш една жена да проституира".

А дали Росен е човек, който би могъл да има врагове? „Да, имаше, със сигурност. Всичко беше свързано с тази борба за власт. Преди две години отново беше във „война” с тогавашния заместник-председател на дружеството. Той твърдеше, че Росен е некадърник и трябва да стане председател. Отдели няки хора, които бяха около него и започнаха да провеждат събрания, за да свалят Росен. Той обаче устоя и остана председател. После създадоха друго дружество и друго училище, около което пак имаше разправии”.

Според публикации, във Facebook вече е започната подписка за закриването на дружество, понеже инициаторите й смятали, че то не изпълнявало функциите си. В същото време стана ясно, че погребението на Росен Христов ще се състои в петък, 2 декември, от 14:45 в Трето атинско гробище в квартал Никеа. Семейството на Росен се очаква да пристигне в Атина в четвъртък.

Панихидата ще се отслужи в неделя, 4 декември, от 10:30 в българската църква в атинското предградие Агии Анаргири. Късно снощи приятели на Росен поставиха цветя и запалиха свещи пред запечатания вход на офиса на дружеството.