снимка: личен архив
„Разследването по случая продължава. В момента не можем да предоставим информация за неговото развитие”, заявиха за GRReporter от пресцентъра на Главното полицейско управления в област Атика. В същото време в емигрантските среди в Гърция се обсъждат сценарии за това кой и защо е посегнал на живота на председателя на дружество „Българска общност” Росен Христов.
„Вчера излязох, за да науча някаква информация за случая. Офисът на дружеството беше затворен. В едно от българските заведения един човек, който аз не познавам ме попита дали не знам нещо повече. Аз му казах нещата, които знаехме до вчера. Тогава той ми каза, че около два дни преди смъртта на Росен, който е бил убит в четвъртък вечерта видял заместник-председателя на дружеството Емил с подуто и посиняло око. Емил му казал, че са се сбили с Росен. Това ме учуди много, защото Росен не беше такъв човек. Той не реагираше по агресивен начин нито на обиди, нито на заплахи. Човекът каза, че Емил работел във фирмата на зетя на Росен. Става дума за съпруга на неговата сестра, който е грък и има транспортна фирма. Та, той дължал на Емил някакви пари. Били в дома на сестрата на Росен на маса и се скарали по този повод. Нещо станало, не знам точно как, но Росен бил предизвикан, но той станал и ударил Емил с юмрук в окото. След това се сбили. Това научих вчера от този човек, който говорил лично с Емил. Според мен полицията трябва да е запозната със случая, след като всичко това се е случило в дома на сестра му. Ако не го е споменала, може би има някаква причина за това”, разказа за GRReporter издателката на вестник „Български глас”, Диляна Байрактарова.
Тя е създателката на страницата „Компас” – емиграционна информационна агенция” във Facebook. Български медии цитираха центъра като автор на текст с обвинения срещу убития Росен Христов за „измами, кражби, изнасилвания, побой над наши сънароднички и трафик на жени”. Диляна Байрактарова отказа категорично, че има каквато и да е връзка с появилата се в социалната медия статия. „Не само не съм писала, но не съм и говорила такива неща”, бе нейният категоричен отговор. Тя допълни, че страницата е създадена преди около година „по повод различни дейности, които извършваме, за да предоставяме информация и да помагаме на българите в Гърция”.
Диляна Байрактарова не знаеше нищо и за квартирата, в която бе открито тялото на Росен Христов. „Той не живееше там. Повечето пъти се прибираше и спеше в офиса на дружеството и много често спеше в камиона, с който работеше. Лично аз съм го откарвала с автомобила си до него, за да преспи там. Имаше една квартира, в която обикновено спяха българи, които той настаняваше там, защото нямаха подслон. Това бяха хора, на които Росен се опитваше да помогне да си намерят работа и да стъпят на краката си. Знаех, че е някаква стара къща, но не знам нейния адрес. Той осигуряваше храна и подслон дори в офиса, където беше поставил легла в полуетажа в офиса.
Затова мисля, че тази жена, с която Росен се е срещнал същата вечер, за да я придружи в опита й да си намери работа може и да не е жената, с която е живял и се е срещнал в тази квартира. Според мен не е задължително жената да е била издирваната, с която Емил твърди, че се е срещнал Росен. Може би Росен се е срещнал с Емил в офиса на дружеството на улица Сократус, след това е излязъл със Стефка, за да я заведе на срещата за работа и после явно е отишъл в Хайдари. Знам много добре, че понеже външната врата на безистена, където се намира офисът се затваря всяка вечер в 22:00, когато Росен закъсняваше не можеше да се прибере там. Затова спеше в камиона или, явно и в тази квартира. Във всеки случай, последният човек, който го е видял и разговарял с него е Емил”.
Диляна описва Росен като „ентусиаст, който искаше да направи много и хубави неща. И му беше мъчно, че го упрекваха непрекъснато. За последно работихме заедно преди две години по организацията на концерт на Тони Димитрова. Той ми помогна страшно много, за което съм му много благодарна. Беше отзивчив човек и помагаше много на хората. Бих го определила като широко скроен и доверчив човек. Дори в периода, когато се занимавахме с организацията на концерта го бях предупредила да внимава и да не бъде толкова доверчив, понеже докато той е на работа по цял ден, офисът на организацията е отворен и в него влизат много и всякакви хора, които правят каквото искат.