Галерия

1

Преговорите между гръцкото правителство и представителите на международните кредитори от Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейскаия съюз продължават да боксуват. Двете страни имат разногласия за мерки на стойност над 2,5 милиарда евро, които трябва да влязат в програмата за фискална консолидация. Правителството отказва да даде детайлна информация кои са основните проблемни зони за финализирането на плана за съкращения.

Правителствени източници посочиха са, че надзорниците предвиждат рецесия през 2013 до 5%, а финансовото министерство настоява, че тя няма да надскочи 3,8% следващата година. Освен това миналата седмица спорните мерки, които спират изплащането на поредния помощен транш бяха определени на два милиарда евро. Сега пропастта между кредиторите и Атина се разраства още повече.

Докато в Атина преговарящите не могат да се разберат, Market News International пусна информация от анонимен източник, която размъти водите още повече. Тя сочи, че Германия, Холандия и Финландия искат да отложат решението за отпускане на 31,5 милиарда евро помощ на срещата на финансовите министри на 12 ноември. Първоначално решението се смяташе, че ще се вземе на осми октомври, но по всичко изглежда, че преговорите няма да се приключили дотогава. Като следваща евентуална дата за решение на темата се предполагаше 18 октомври, за когато е назначена срещата на върха на политическите лидери от Европейския съюз. Ако и на тази дата бъде пропуснат гръцкия въпрос, помощният траш няма да стигне до Гърция преди края на ноември. Предложението на трите северно европейски страни поставя Гърция в много опасна ситуация, но все още официални източници не са потвърдили оповестеното от Market News International.

В същото време гръцкият финансов министър Янис Стурнарас дава съвсем различна картина за развитието на преговорите. Той заяви пред германското издание Bild, че страната ще получи следващия транш до края на месеца. “Очакваме доклада на надзорната тройка в средата на октомври. И съм много оптимистично настроен, че Гърция ще получи свежи средства от помощния пакет до края на октомври”, казва министърът, цитиран от Нафтемпорики.

Атина не може да си позволи да бави топката твърде дълго време и помощният пакет от 31,5 милиарда евро трябва да влезе по гръцката сметка до средата на ноември тази година. Тогава идва падежът на пакет от краткосрочни държавни бонове, които Агенцията за управление на държавния дълг пусна през август.

През горещия месец страната трябваше да плати на Европейската централна банка пълната стойност на облигации от 3,4 милиарда евро. За да покрие търсената сума агенцията зае средствата от гръцките банки срещу емитирането на тримесечни държавни бонове. Сега състоянието на банковата система е още по-тежко от лятото. Финансовите институции не биха понесли товара на нови 3,4 милиарда евро преди рекапитализацията, която може да се извърши само след като Гърция получи помощния трнш. Според гръцката преса общата стойност на държавните бонове, които имат падеж в средата на ноември достига 6,6 милиарда евро.

Стурнарас настоява, че до понеделник осми октомври, когато ще се проведе планираната среща на финансовите министри от еврозоната, Гърция и кредиторите ще са достигнали съгласие. Въпреки това, обстановката във гръцката столица остава неясна.

В четвъртък надзорниците трябваше да посетят кабинета на Стурнарас в 16:30 часа. Вместо това те дойдоха час и половина по-рано и си тръгнаха неочаквано бързо. Ръководителят на мисията на Международния валутен фонд Пол Томсън напусна срещата след по-малко от 40 минути престой, като отказа да коментира състоянието на преговорите. След него излезе мълчаливо и представителят на Европейската комисия Матиас Морс. За разлика от следваната досега практика, представители на министерството отказаха да дадат основните щрихи на срещата, както бе прието досега.

Представителят на Европейската централна банка Клауз Мазух остана в кабинета на финансовия министър още около час, като според неофициална информация са били обсъдени темите за рекапитализацията на банковия сектор и евентуалното орязване на гръцките държавни облигации притежавани от централните банки в Европа (Official Sector Involvement-OSI).

Пазаренето в Атина продължава като по всичко личи, че кредиторите ще поискат допълнителни намаления на пенсии и заплати през 2013. Засега планът предвижда фискалната консолидация през следващата година на стойност 7,5 милиарда евро. Те идват от намалението на заплатите на държавните служители, униформените и общо окастряне на пенсиите.

Други около два милиарда евро трябва да дойдат от структурни реформи в секторите на държавната администрация, организациите за местно самоуправление, здравеопазването и военната защита. Кредиторите смятат, че предложените в тези сфери мерки са неизпълними. Те искат правителството да се ангажира официално, че ако планът със структурните реформи не проработи, ще последва автоматично ново съкращение на пенсиите и заплатите в държавния сектор.

По-лесен начин да се реши проблема с липсващите средства е ако се проведе оценяване на качеството на работата на държавните служители според програмата за оценка на кадрите АСЕП. След оценката ще може да се отличат кадърните държавни служители и да се “разчисти” публичната администрация от излишната тежест. За тази цел обаче се иска политическа воля, която не показва нито една от трите партии подкрепящи коалиционното правителство в Гърция днес.