Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Преговорите за PSI продължават днес в Атина, противоречията остават

26 Януари 2012 / 11:01:06  GRReporter
3014 прочитания

Мария Спасова
    В Атина днес продължават преговорите за доброволното орязване на гръцкия дълг от частните кредитори. Техните представители Чарлз Далара, изпълнителен директор на Института за международни финанси и Жан Лемиер, старши съветник във френската BNP Paribas ще проведат поредните разговори с премиера Лукас Пападимос и финансовия министър Евангелос Венизелос. Много наблюдатели определят днешните разговори като “финален кръг преговори”. В идеалния вариант Гърция трябва да стигне до споразумение със частните си кредитори до края на седмицата и да го представи на срещата на върха на Европейския съюз в понеделник. Противоречията между двете страни обаче продължават да са сериозни, ако не и непреодолими.
    Основният конфликт е за лихвата на новите гръцки облигации, които ще са с 30-годишен падеж и ще заместят тези, които изтичат в млизките месеци и години. Частните кредитори предлагат плаваща лихва, която да започва от ниски нива и да напредва с годините, като средната й стойност да е 4 на сто. Германия и Международния валутен фонд настояват за средна лихва около 3 на сто с аргумента, че при високата лихва Гърция няма да е в състояние да обслужва дълга си през 2020. За да се запази доброволният характер на окастрянето на дълга, гръцкото правителство и частните му кредитори трябва да постигнат споразумение.
    “Гръцкият проблем трябва да се реши чрез сътрудничество, а лихвата на новите облигации продължава да е проблем”, заяви Чарлз Далара на голяма пресконференция във вторник в Женева. На нея той недвусмислено предупреди, че няма страна в еврозоната, която да няма нужда от чужди инвестиции. Затова страните от еврозоната трябва да покажат, че уважават инвеститорите. Това като че ли или не се разбира или не се дооценява от другата преговаряща страна. “Времето за любезности свърши. Тези другари ще трябва да приемат всичко, което им се предложи”. Това е споделил пред вестник Ню Йорк Таймс гръцки участник в преговорите. “Кредиторите или ще трябва доброволно да приемат 70-процентни загуби при 3 на сто лихва или ще им наложим задължително 90-процентни загуби при 2 на сто лихва”, е казал друг запознат източник пред гръцката телевизия Мега.
    Лихвата на новите облигации е най-големият, но не и единственият проблем, на който двете страни търсят компромисно решение. Другият голям въпрос е доброволният характер на орязването на дълга. След като гръцкото правителство стигне до споразумение с Чарлз Далара, то ще бъде представено като предложение към частните кредитори. Лукас Пападимос е решен да задейства законодателно клаузата за колективно участие или така наречените CACs, ако доброволното е по-малко от 60 на сто. В такъв случай агенциите за кредитен рейтинг заплашват, че ще поставят Гърция и официално в категорията на фалиралите страни. Което от своя страна ще задейства застраховките Credit Default Swaps.
    Не трябва да забравяме, че 70 милиарда евро от гръцкия дълг се намират в портфейлите на хедж фондовете, които не са представлявани от Чарлз Далара. Сред тях се чуват много силни гласове за наказателно-правни процедури срещу Гърция, ако тя не е в състояние да си плаща дълговете. “Хедж фондовете изглежда държат в ръцете си съдбата на Гърция. Следователно и на Euroland (ироничното наименование на еврозоната). Следователно и на...”, написа преди няколко дни в Туитър Бил Грос, изпълнителен директор на най-големия и нвестиционен фонд в света PIMCO.
    Още 50 милиарда евро се намират в портфейла на Европейската централна банка, която категорично отказва да участва в окастрянето с аргумента, че е институционален, а не частен кредитор на Гърция. Гръцките медии упорито тиражират спекулации, че Международният валутен фонд настоява и облигациите, притежавани от Европейската централна банка да се включат в орязването на дълга, за да бъде в състояние Гърция да го обслужва сама през 2020. Информациите бяха опровергани от говоритела на Фонда Уйлям Мъри, но думите му звучат някак си двусмислено: “За да сме сигурни, че Гърция ще е в състояние да обслужва дълга си, е необходима нова програма, която да е комбинация от Private Sector Involvement и Official Sector Support, така че през 2020 година гръцкият дълг да е 120 на сто от БВП на страната. Фондът няма мнение как пропорционално ще се съотнасят частният и официалният сектор, за да се постигне тази цел. МВФ не се е обръщал към Европейската централна банка да се намесва по някакъв начин”.
    Политиката на Европейската централна банка очевидно е горещ картоф в момента и това пролича ясно и при срещата на премиера Лукас Пападимос със чуждестранните кореспонденти, акредитирани в Гърция преди десетина дни. Той беше изключително словоохотлив докато обясняваше на наобиколилите го журналисти що за тип процедура е PSI, колко време ще се задържи кабинета му, ще намалява ли заплати и пенсии и ще съкращава ли държавни служители. Запитан за участието на Европейската централна банка, той неочаквано рязко и лаконично отговори: “Аз съм аутсайдер, не мога да коментирам политиката на банката”. Неяснотата около участието на институцията от Франкфурт е още един аргумент, който кара частните кредитори на Гърция да не са прекалено отстъпчиви.

Категории: PSI гръцки дълг частни кредитори Чарлз Далара Нуриел Рубини Европейска централна банка МВФ
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus