Галерия

1

Примката около врата на Гърция се затегна още повече, след като стана ясно, че социалистическото правителство се затруднява изключително много да изпълни плана за намаляване на бюджетния дефицит. Проблемите се обостриха и вместо тази година Гърция да съкрати разликата между приходите и разходите с 1,8 милиарда евро, ще трябва да приложи мерки за общо около четири милиарда евро. В извънредния пакет влизат намаляването на социалните помощи, които вече ще се дават с капкомер. Право на социални ще имат ергените, които живеят на прага на бедността според стандартите на страната и имат годишен доход до 6897 евро и четиричленните семейства, които живеят с не повече от 14,5 хиляди евро на година.

Гръцките управници ще гледат да спестят още между четири до девет милиарда евро, чрез премахването на данъчните облекчения, които са почти 950 вида за различните групи данъкоплатци, както физически, така и юридически лица. Под ножа ще паднат и заплатите на служителите в държавните предприятия, които ще допринесат с един процент от БВП или спестявания от 2,3 милиарда евро в най-добрия случай. Неизбежни се оказват и съкращенията на разходите за въоръжение и публичните инвестиции.

Общо намаляването на дефицита на Гърция изисква мерки за 25 милиарда евро до 2015 година. По-голямата част от програмата ще бъде изпълнена в периода 2012-2014, когато страната ще въведе структурни и фискални мерки, за да оптимизира бюджета си с 8% от БВП или 19 милиарда евро. Като отметне по-голямата част от задълженията си през 2015 ще й остане да се справи със акумулирането на един процент от БВП или три милиарда евро.

Като се има предвид разликите между планираното и достигнатото в бюджета за 2010 и забавянето в изпълнението на структурни и институционални реформи, представителите на надзорната тройка от Международния валутен фонд, Европейската комисия и Европейската централна банка се очаква да настояват за спазване на нови по-строги срокове за изпълнение на задачите. Също така се очаква да се поставят по-високи цели от необходимите, за да се покрият пропуските в програмата.

Финансовият министър Георгиос Папаконстантину заяви, че средносрочната програма за намаляване на дефицита и оздравяване на местната икономика ще включва две трети мерки, свързани с разходната част на бюджета и една трета от приходната му част.  Програмата първо трябва да бъде одобрена от тройката, а на 15-ти април ще бъде обявена официално. Следва обществено обсъждане и приемането й от гръцкия парламент. Икономическите анализатори в страната  изразяват опасенията си, че този план ще срещне сериозен отпор и ще предизвика политически реакции, независимо от одобрението му от надзорниците на Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия.

 Правителството има време да прегрупира силите си до май месец тази година, когато лидерите на надзорната тройка ще се върнат в Атина, за да направят обичайната проверка на изпълнението на програмата за оздравяване. От техния доклад ще зависи и отпускането на поредния пети транш от помощта според Меморандума за финансова подкрепа, който е в размер на 12 милиарда евро. Почти цялата сума от тези пари ще отидат в ръцете на старите кредитори на Гърция, на които трябва да се изплатят 11 милиарда евро в същия месец.

Проблемът с раздутия външен дълг и големия бюджетен дефицит размътиха водите в Гърция още преди много време. Много надълбоко навлязлата в Гърция криза е шамарът за Европа, която за дълъг период пренебрегваше проблемите в периферията на валутната зона.

Уикиликс описва подробно част от кореспонденцията между американски държавни представители и европейските им колеги, които преди по-малко от три години са отричали категорично възможността световната криза да засегне Европа. През март 2009 германски държавници заявили, че не съществува никаква опасност за фалит на Гърция, независимо от предупрежденията на техните колеги от САЩ.

Няколко месеца след избухването на световната икономическа криза външният министър на САЩ Хилари Клинтън е поискала всички американски посолства в Европа да се свържат с държавниците на държавите-членки в съюза, за да оценят  разширяването на кризата от Америка към техните страни. Отговорът, който получили американците от германското правителство и главното управление на Европейската централна банка е, че подобна опасност не съществува. От проведените разговори между заместник-министърът на финансите на САЩ Ерик Майер с представители на Европейската централна банка става ясно, че европейските финансисти са зявили, че централната банка има неограничена ликвидност, а финансовият колапс на страна-членка е невъзможен сценарии. „Германия е готова да помогне както на страните в съюза, така и на тези извън него”, цитира разкритията гръцкото издание американския посланик в Берлин, който докладва на висше поставените.

Независимо от заявената готовност, времето показа, че канцлерът Меркел и отне доста време да отстъпи от първоначално официално заявената си позиция – Гърция сама трябва да се справи с финансовите си трудности и да подаде ръка. Малко по-прозорлив обаче се е оказал австрийския министър на финансите Томас Визер, който заявил, че германците в началото ще са против помощта, поради вътрешните им избори. Той предвидил, че когато германците сменят мнението си и да заявят „безусловната” си подкрепа към по-слабите страни-членки, вече ще е твърде късно, за да повлияят на развитията.