Галерия

1

Отмяна на необлагаемия данъчен минимум разглежда икономическата комисия на правителството, за да се избегнат съкращенията в държавния сектор. Това предложение се сложи на масата за преговори след като политиците в управление отхвърлиха предложението на кредиторите да се намалят чувствително разходите в държавната администрация чрез закриване на организации и съкращения.

В момента необлагаемият годишен доход в Гърция е в размер на 5000 евро. Той е равностоен на социалната помощ, която един съкратен от частния сектор ще получи за една година от бюрата по труда. Тази сума не покрива разходите за основни нужди, сочат данните от Националния статистически институт, който през април тази година определи минималната сума за преодоляване на прага на бедността на 7178 евро на година.

При премахване на необлагаемия минимален приход социално бедните ще трябва да плащат за “лукса”, в който живеят около 500 евро данък на държавата, само за да могат държавните служители да задържат работните си места. Успоредно с това ще се увеличат и данъците за гражданите с по-високи приходи. Данъкоплатците, които изкарват до 22 хиляди евро например ще плащат вече данък от 35%, вместо 18% както бе досега. Ползите за бюджета от тази крайна мярка ще са между 2,5 и три милиарда евро, ако не се дадат никакви отстъпки на данъкоплатците, оценяват данъчните специалисти в страната.

В същото време в Гърция остава проблемът с данъчната некоректност и широко разпространеното укриване на приходи. Показните проверки на правителството извадиха на бял свят някои шокиращи случаи, като този на общински съветник с банкова сметка с 1,9 милиона евро.

Случаите, които няма да могат да бъдат разкрити са на тези гърци, които са изнесли средствата си в чужбина и главно Швеция без да ги отчитат в страната. Асоциацията на швейцарските банки е отказала още през април месец да даде имената на гръцките граждани, които имат сметки във финансовите институции в Швейцария. Между тях се предполага, че фигурират известни гръцки бизнесмени и политици, но не могат да бъдат оповестени. Въпреки, че отказът за разкриване на личността на гърците с дебели швейцарски сметки е получен преди почти шест месеца, политиците в страната продължиха да дават празни обещания, че се работи по въпроса по време на двата предизборни периода.

В началото на април тази година 224 гръцки депутати изпратиха искане до швейцарските власти да се оповестят публично имената на гръцките клиенти в местните банки. Отговорът е бил незабавен и отрицателен: “Както вече отговорихме с имейлите ни от 25 април и 11 май месец, не е прието в политиката на Асоциацията на швейцарските банки да приемат искания от такъв общ характер”, отговаря Асоциацията цитирана от Нафтемборики. “Швейцарските банки не са длъжни да издават уверения, че дадено лице не поддържа сметка в тях”, продължава посланието.

Швейцарският депутат от гръцки произход Йозеф Зисиадис разпозна още през пролетта, че се играе политическа игра с темата отварянето на сметките на средиземноморците. “Повечето народни представители и ПАСОК, и десните имат много пари тук в Швеция и смятам, че нямат интерес да се отворят тези сметки”, заяви той по-рано тази година.