Галерия

1

Гърците си плюят на петите. Икономическата криза ги тласка към миграция, и вътрешна и външна. Някои напускат големите градове и се завръщат по селата си. Други опразват скъпите предградия и се връщат в бедния си квартал при родителите си. Ако кризата не ги е ударила чак толкова, остават в престижните квартали, но се преместват в по-евтино жилище. И без това вече предлагането е огромно. Има и такива, които емигрират за втори път на стари години. Според изчисления, през първите осем месеца на 2011 броят на хората, които са се преместили, се е увеличил с 15%-20%.

Той заминава за Австралия през 50-те години на миналия век. Там живее и работи до средата на миналото десетилетие. Вече пенсионер се връща на родна земя, за да прекара остатъка от живота си.

«Преди години, когато се върна в Гърция осъществихме преместването му. Неотдавна пак преместихме покъщнината му, този път за Австралия», казва Никос Фалиерос, шеф на транспортна фирма.

Този път обаче емигрантът заминава за Австралия окончателно, като продава прекрасната си къща в Маратонас и останалите си имоти.

«Както ми каза той, получавал пенсия от около 2.000 австралийски долара, които не му стигали да си плати данъците тук в Гърция. Сигурно скоро щяха да му обложат с данък и пенсията», отбелязва Фалиерос.

«Завърнали се емигранти, чието семейство е още в чужбина, заминават за Германия, Канада, САЩ и др.», добавя той.

Според него броят на хората, които се преместват, се е увеличил значително. «До миналото лято смятам, че увеличението достигаше 15% - 20% в сравнение с минали години. Разликата е, че през 2006 и 2007 – златния период на преместванията – ги откарвахме в мезонетите на скъпите предградия, а сега ги връщаме в Кипсели и Патисия», обяснява Фалиерос.

Преместване с ... пикап

През последните месеци, въпреки че много хора се преместват, повечето предпочитат да го направят сами, без да наемат фирма.

«Най-много да поискат някоя подемна машина или един работник. Нямат пари дори да се преместят», подчертава Фалиерос, а с него се съгласява и председателят на Федерацията на Областните Товарни Превози Танасис Пулопулос. «Искаме 300 евро, за да преместим един тристаен  апартамент с четирима работника, и пак предпочитат да го направят сами с пикапи, или каквото друго транспортно средство намерят», твърди Пулопулос, и добавя, че през последната година пазарът е замрял.

«В последно време дори транспортните фирми се изнасят в провинцията. Много колеги се завърнаха по селата си, защото няма работа», казва той.

Тези, които нямат село, се опитват да «сместят» живота си в по-малки и по-евтини жилища, в гарсониери или дори в мазета.

Характерен е примерът с една транспортна фирма в Атина, чийто склад с площ 1 500 кв. м. вече е пълен. Както казва шефът, складът побира покъщнината на близо 200 семейства. «Много семейства вече се преместват от тристайни апартаменти в гарсониери. При това положение няма място за всичката им покъщнина и те я оставят на съхранение при нас. Но не могат да платят дори 100-те евро месечно, колкото е наемът за покъщнината на един тристаен апартамент», отбелязва той.

Доста хора обаче оставят вещите си на съхранение, защото заминават да си търсят работа в чужбина.

«Когато човек има познати, които да му помогнат да си намери работа в чужбина, той заминава. Също и тези, които работят в мултинационалните компании и могат да се прехвърлят. Неотдавна имах един клиент, който замина за Дубай», споделя Фалиерос.

Завръщане по родните места

Променило се е и съотношението в преместванията от Атина към провинцията и обратно. Както казва Танасис Пулопулос: «Αко през 2010 от 100 премествания 80 бяха към Атина, то през 2011 - 80 бяха към провинцията».

Характерен е примерът с един 40-годишен мъж, глава на семейство, който в края на миналата пролет бил уволнен. Няколко дни по-късно и жена му останала без работа.

Преследвани от дълговете си, без да се замислят, а и нямали друг избор, те напуснали Атина и отишли в Агринио, където имали една къща-съборетина, за да започнат живота си отначало.

«Когато стигнахме там и видях къщата – без врати и отопление – бях шокиран, попитах го: "Как ще живееш тук с две малки деца?". "Ще се опитам да я стегна, до зимата ще стане обитаема", отвърна ми той. Във всеки случай все още не ми е дал парите за преместването», разказва Пулопулос.

От четиристайни в двустайни жилища

През последните три години, както твърди председателят на Федерацията на Брокерите на граждански договор Йоанис Ревитис, с близо 15% са намалели финансовите параметри на жилищата на гръцките граждани, независимо дали става дума за продажба или за наем. «В този процент включвам тези, които или са продали жилището си и са се преместили в по-малко, или са напуснали жилище с висок наем и са се преместили в такова с по-нисък наем, както и тези, които са договорили намаляване на наема си», посочва Ревитис.

45-годишната Тина е избрала да се върне в собствения си двустаен апартамент, където живяла като студентка, въпреки че продължава да работи като счетоводителка в едно частно училище, а съпругът й има малка адвокатска кантора.

И двамата все още са запазили работата си, но приходите им са намалели значително. Заплатата в училището е намалена с 25%, а клиентите в адвокатската кантора са съвсем малко. «Живеехме под наем в един тристаен апартамент от 70 кв. м., а имахме собствен двустаен – под 50 кв.м., който бяхме отстъпили на сестра ми. Въпреки че имаме и дете в гимназията, решихме да се върнем в двустайния», разказва Тина. Сестра й се преместила при майка й и тричленното семейство се устроило в двустайния апартамент. «Синът ни живее в единствената стая, а ние на канапето в хола. За щастие има голяма веранда, която затворихме и превърнахме в склад. Не можехме да издържаме на двата наема – за жилището и за кантората», завършва 45-годишната Тина.

И всичко това като се има предвид, че през последните три години според Ревитис цените и при продажбите и при наемите на недвижимите имоти са спаднали с близо 30% (със 7% през 2009, с 8% през 2010 и с 12% през 2011).

Въпреки това обаче, както отбелязва и председателят на Гръцката Федерация на собствениците на недвижими имоти Стратос Парадяс, по  отношение на офисите «незаетите са повече от наетите. Същевременно обявяват повишаване на данъчната оценка...».

Същото твърди и Никос Фалиерос. «И при фирмите се отбелязва рекорд в преместванията. Когато от 50 души персонал останат половината, след съкращенията фирмите търсят по-малки и по-евтини офиси. Стига да хвърли човек един поглед на празните сгради на бул. „Сингру” или „Кифисяс”», казва той.

Като цяло, според изследване на „Капа Research”, представено на 29-ия конгрес на Гръцката Федерация на собствениците на недвижими имоти, приходите на собствениците (94%) през последните две години  са намалели или поради това, че имотите са останали ненаети, или защото са намалили наемите, като намалението достига 20%-30% в повече от половината случаи.

Кризата яде ... квадратни метри

Преместване в бащината къща, или в дома на децата, работни помещения, които ако не бъдат затворени се превръщат в жилища… Подобни случаи се срещат се по-често. В същото време апартаменти и магазини остават незаети, а собствениците, които все още имат наематели, са готови да правят щедри отстъпки, за да ги задържат.

Ето какво разказват две дами, които поради кризата са били принудени да въведат промени в живота си, свързани с жилището им.

Αнна Евангелиду

«Предлагам безплатно услугите си»

Анна Евангелиду, бизнес дама, преди около месец решава да премести офиса си вкъщи. «Имах лошия късмет да започна бизнес в разгара на кризата. Когато преди две години казах на собственика на жилището, където живея, че искам да го използвам и за офис, той поиска увеличаване на наема. Реших да наема гарсониера и там да приемам клиентите си. Наемът беше 350 евро, режийните разходи – около 150 евро на месец, средства, които вече не можех да отделям. Така реших да преместя офиса си вкъщи. Този път собственикът не само не поиска увеличение, но и когато го предупредих, че ще напусна, ми намали наема със 100 евро», разказва Анна. «Всеки се опитва да ограничи както може фиксираните си разход, а наемът е един от най-значимите от тях. Лично аз в разгара на кризата понякога предпочитам да предлагам услугите си безплатно на тези, които имат нужда, като се надявам да запазя клиентелата си и в очакване ситуацията да се подобри».

Ставрула Котаки

«Не сме видели последното действие от драмата»

Ставрула Котаки не се е преместила самата тя заради кризата. «Майка ми живееше в собствено жилище. Даде го под наем и се премести при нас. Една от причините за това решение бе финансова», казва тя. «Това обаче не означава, че доходът ни се увеличи, тъкмо обратното. Последваха увеличаване на данъците и всички останали допълнителни тежести, като данък недвижими имоти, в резултат на което допълнителният доход от наема се изпари», отбелязва тя. Ставрула е директор в Социалната служба на Община Илиопули, служба, която вследствие на икономическата криза приема все повече посетители. «Увеличили са се значително случаи като домашното насилие, което свързваме с кризата. Също така обитателите в старческите домове намаляват, и това е защото не малко семейства решават да вземат обратно възрастните хора у дома, за да разполагат с допълнителния доход от пенсията им. Във всеки случай все още не сме видели последното действие на драмата. Нещата ще се влошат още повече».