Съвършено противоположната гледна точка застъпи директорът във Френската икономическа обсерватория Анри Стердиняк, който буквално каза, че ако еврозоната се разпадне, вината за това ще е на егоизма на Германия, която не иска да си раздава парите в помощи за непослушни страни.  В същия дух е и мнението на професора от Атинския университет Панайотис Йоакимидис, който патетично заяви: “Изходът от еврозоната ще означава и изход от ЕС, защото ще се наложи да въведе ограничения в свободния пазар на стоки, капитали и страхувам се и хора. Така че Гърция ще се окаже несъвместима с основни принципи на ЕС. Т.е. в момента говорим за изход от ЕС и това ще върне Гърция в много стари времена. Ще ни лиши от 3,5 милиарда евро на година, които в момента страната продължава да получава. Ще се намалят доходите с около 50 на сто, ще се разпадне банковата система. Политическите загуби за Гърция ще са необратими и най-голямото постижение на най-новата ни история ще се унищожи”.
       Според Лука Кацели, бивш министър на заетостта в правителството на Георгиос Папандреу проблемът на Гърция не е в конкурентността й, която не се е променила от 80-те години насам. “Причината за днешната икономическа криза са лесните и евтини кредити, които се дадоха в периода 2002 - 2009. Това го видяха пазарите и решиха да ударят. И това е истинската причина за кризата”, вярва тя. Според нея постигането на бюджетни излишъци няма алтернатива, а еврооблигациите са единственият правилен отговор към пазарите.
 “Не мога дори да си представя Гърция извън еврозоната. Това ще е пълна катастрофа. Решението на икономическите ни проблеми няма да дойде автоматично със смяната на валутата. Структурните реформи няма да ни се разминат, както и да се казва валутата ни. Трябва да има решение за укриването на данъци, то няма да приключи с идването на драхмата”, твърди Дора Бакояни, председател на Демократичния алианс. Тя смята, че евроскептиците в момента имат голяма обществена подръжка, а пазарите се съмняват не само, че югът ще успее да поддържа финансова стабилност, но и че северът ще продължи да оказва финансова солидарност.    
    На същата позиция е и представителят на Нова демокрация Нотис Митаракис, който също не е привърженик на излизането от еврозоната. “Европа работи в момента с логиката на счетоводителя. Една по-решителна намеса на Европейската централна банка би изпратила сигнал на пазарите, че Европа не зависи само от тях и че може да се справи и сама. Досега Гърция прилагаше едностранчива стратегия без приватизация, единствено учеличихме данъците. Всъщност с по-малко данъци можем да посигнем по-високи доходи. За да работи каквато и да е програма, са необходими две неща - работещ пазар и обществена търпимост, каквито днес няма в Гърция”, заключи той.
     Според президента на партия Драси Стефанос Манос един от резултатите от срещата на върха на Европейския съюз миналата седмица е дебелото подчертаване, че PSI или доброволното въвличане на частните кредитори в опрощаването на гръцкия дълг няма да се случи на нито една друга страна. “Но дали пазарите са готови да повярват, че Германия няма отново да се наложи? Съмнявам се. Пазарите няма да вярват повече на поведението на Германия. Лидерите на еврозоната все пак показаха, че искат да спасят еврото и не се поколебаха да изолират Великобритания. По същия начин съм сигурен, че за да спасят еврото, няма да се поколебаят да ни изхвърлят от еврозоната и това е нещо, което лека полека трябва да го осъзнаем”, препоръча той. Известният със здравата си пазарна логика политик предупреди, че изходът от кризата не може да се постигне с нови данъци, а с рязко съкръщаване на държавните разходи. Това се постига или като се намалят заплатите на всички, или като се намали броят на хората, които получават заплати. “От една седмица стачкува персоналът на ЕРТ - гръцката държавна телевизия. Не виждам гръцкият народ да страда особено от това, че не гледа новините на ЕРТ. Т.е. не виждам нищо лошо ЕРТ да бъде затворена. Но не виждам също така трите партии, които съставят правителството да искат това и затова смятам, че това правителство няма да пристъпи към рязко ограничаване на разходите. Едно е политическото решение на кризата - гръцкият народ трябва с гласа си да изтрие политически от лицето на земята двете големи партии - ПАСОК и Нова демокрация”, препоръча Стефанос Манос.
     “Като слушам разсъжденията на някои гръцки икономисти и политици имам чувството, че те не са разбрали, че еврозоната и Европейският съюз не живеят в 2005 или 2006 година, а в 2011”, бе откровен професорът от Лондонския университет Костас Лапавицас. Според него причината за кризата не е фискална, а е породена от ниска конкурентноспособност и затова сегашното положение не може да продължи дълго. Ниската конкурентност създава дефицит в бюджета, който от своя страна създава дълга. “От две години насам европейските политици опитват едно и също нещо - стабилизация, която трябва да се постигне с финансови икономии и осигуряване на поток от капитали при евтини лихви, в съчетание с намаляване на цената на работната ръка и приватизация. Всичко това води до безпрецедентна рецесия в Гърция и рецесия в цялата еврозона”, твърди той.