Галерия

1

Седем възможни сценарии за неизбежното, както изглежда преструктуриране на гръцкия външен дълг се представят в доклада на международна правна кантора, който помества в днешното си издание гръцкият всекидневник Вима. Авторът на статията представя същността на всяка една от възможностите, заедно с техните предимства и недостатъци.

Сценарият, който подкрепят с официалните си изявления представителите на Европейския съюз, Международния валутен фонд и Европейската централна банка предвижда, че след прилагането на меморандума Гърция ще може да излезе на финансовите пазари ако не през 2012, то поне в края на икономическата програма през 2013. Според този сценарий постигнатият от страната финансов напредък и приложените структурни промени ще й позволят да вземе отново заеми от финансовите пазари с нормални лихви.

Но ако се вземе предвид фактът, че през 2013 гръцкият външен дълг ще е около или над 160 на сто от Брутния национален продукт ще бъде много трудно пазарите да се убедят за неговата устойчивост. Този сценарий предвижда прилагането на строги икономически мерки за още две години, които биха поставили под съмнение стабилността на политическата система. Не е ясно обаче какво ще се случи ако Гърция не успее да изпълни условията на меморандума. Дали Европейският съюз и Международният валутен фонд ще смекчат критериите с цел да отпуснат помощните траншове или немският Бундестаг ще нареди на правителството да покаже по-твърда позиция? А ако се допусне смекчаване на критериите, то ще важи ли и за Ирландия и Португалия, които имат същите проблеми? Не на последно място възниква въпросът какво ще се случи ако и останалите две страни-членки на Еврозоната решат също да преструктурират своите дългове, след като гръцкият пример показва, че меморандумът не е гаранция за успех.

Във всички случаи, ако Гърция реши да се справи с външния си дълг преди 2013 трябва преди това да е подсигурила съгласието на Европейския съюз и Международния валутен фонд, понеже по време на срещата си в Довил Ангела Меркел и Никола Саркози се споразумяха да няма преструктуриране преди тази дата. Това препятствие може да бъде преминато ако преструктурирането стане по доброволен начин, т.е. със съгласието на кредиторите.

Едно друго решение е да бъде предложено на притежателите на облигации от частния сектор, които са предимно банки от северна Европа да приемат удължаването на периода на изплащане на техните облигации. Така ще бъде избегнато орязването и промяната в номиналната стойност на ценните книжа. По този начин те ще избегнат загубите. Така нареченият reprofiling се проведе през 2003 в Уругвай. За да бъдат привлечени колкото се може повече кредитори ще им бъде предоставена възможност да обменят своите облигации с нови, които ще бъдат гарантирани от Европейския съюз или Международния валутен фонд, подобно на облигациите Brady bonds. По този начин парите от помощта на стойност 110 милиарда евро, които няма да се използват за изплащането на облигации ще могат да се влеят в пазара или да се включат в погасяването на част от дълга.

Но и тук не е ясно доколко това решение би допринесло за устойчивостта на гръцкия външен дълг, защото правителството ще е задължено да продължи опитите за фискална консолидация и постигане на първичен излишък и да приложи програмата за приватизация на стойност 50 милиарда евро за намаляването на дълга.

Последният вариант е пълното преструктуриране на дълга преди 2013 с цел той да стане устойчив възможно най-бързо, за да може Гърция да се освободи от тази тежест. Подобно преструктуриране включва значително орязване и паралелно с това удължаване на срока на изплащане, за да се отбележи напредък във фискалната консолидация и страната да има възможността да се върне на финансовите пазари след няколко години. В този случай трябва да се отхвърли идеята за доброволно преструктуриране и да се открие друг начин да се достигне до него. То може да се постогне ако например Гърция заяви, че не може да изплати обигациите, чийто срок изтича. От друга страна европейските лидери, които изразходиха събраните от данъкоплатци в своите страни милиони евро,  за да избегнат преструктурирането на дълга на една от страните-членки на Еврозоната ще трябва да преминат в другата крайност. В момента Европа не изглежда готова да го направи. Едно такова развитие би имало огромно въздействие над Португалия, Испания и други страни-членки от периферията на Еврозоната.