Галерия

1

Рецесията в Гърция ще продължи и през следващата година. Нейната стойност се очаква бавно да намалее и през 2013 свиването на икономиката ще достигне до 3,8%. 2012 от друга страна се очаква да приключи с рецесия от 6,5%. След въведените съкращения в бюджета тази година  дефицитът ще завърши на 6,6% от БВП от 9% от БВП в края на 2011. Абсолютната стойност на дефицита за тази година е 13,3 милиарда евро. В края на миналата година разликата между бюджетните приходи и разходи бе 19,4 милиарда евро.

Въпреки продължителния икономически спад страната ще отбележи първичен излишък от 2,2 милиарда евро или 1,1% от БВП през 2013. Той бе планиран да достигне 2,7% от БВП в началото на програмата, но промените са наложени поради задълбочаване на рецесията тази година.

Данните бяха представени от финансовото министерство и са извадени от проектобюджета за 2013, който ресорният министър Янис Стурнарас внася тази седмица в парламента на първо четене. В проектобюджета ще бъдат включени мерките за фискална консолидацияпоискани от кредиторите на Гърция, за да може да продължи изплащането на финансовата помощ към закъсалата страна. Двегодишният план за оздравяване съдържа реформи, който ще донесат полза на бюджета от 14,5 милиарда евро.

За 2013 година са включени специални мерки според Меморандума за финансова помощ на стойност 7,8 милиарда евро. От тях 7,2 милиарда евро ще дойдат от окастряне на бюджетните разходи. За съжаления те ще са съсредоточени отново в намалението на социалните привилегии на най-слабите социални кръгове и на пенсионерите. Тристранното коалиционно правителство отказва да обсъжда уволнения в държавния сектор, въпреки че всички в Гърция признават, че той е сериозно раздут, скъпо струващ и крайно неефективен. Поради тази причина радикалната реформа на публичната администрация се отлага за неопределен период в бъдещето.

“Проектобюджетът отбелязва голямото старание на правителството на националната отговорност да стабилизира държавната икономика, да сложи край на колебанията в бъдещето й и да създаде предпоставки за възстановяване на производителността, както и да гарантира устойчивостта на външния дълг”, заяви пред журналисти заместник-министърът на финансите Христос Стайкурас.

В края на 2013 Гърция трябва да се приближи по-чувствително до крайната си цел, която е зануляването на дефицита и създаването на устойчив бюджетен излишък. Догодина дефицитът трябва да спадне до осем милиарда евро, което ще е около 4,2% от БВП. Държавата дължи общо над седем милиарда евро закъснели изплащания на вътрешни доставчици. 3,5 милиарда евро ще бъдат изплатени до края на тази година, а останалата част ще остане за погасяване през 2013.

Междувременно в Атина продължават преговорите между правителството и представителите на Европейската централна банка, Европейската комисия и Международния валутен фонд. Ръководителите на мисията на институционалните кредитори се срещна първо с министъра на финансите Янис Стурнарас и след това посети кабинета на премиера Андонис Самарас. По неофициална информация надзорната тройка не одобрява предложения за мерки на стойност два милиарда евро, което забавя договорката между Гърция и кредиторите и изплащането на следващия транш продължава да се отдалечава.

Срещата на кредиторите с министър-председателя Андонис Самарас бе само половин час. Те отказаха да коментират докъде са стигнали преговорите. Гръцките медии оценяват, че надзорната мисия не вярва във възможностите на правителството да направи структурни реформи и настоява за алтернативни мерки.

"Водят се преговори върху съгласувания досега пакет от мерки. Бяха ни поискани уточнения и преговорите продължават", обясни характера на срещата Янис Стурнарас. Той бе категоричен, че тази седмица ще последват нови срещи между представители на правителството и кредиторите, докато не се изяснят всички сиви зони. Икономическите анализатори смятат, че проточването на преговорите ще доведе до твърде голямо закъснение на помощта от Европа, което може да струва скъпо на местния банков сектор. Същите източници не изключват възможността Гърция да получи помощта с политическо решение от лидерите на Европа, без значение какво ще съдържа доклада на надзорната тройка.