Галерия

1

Преди няколко дни в Москва се проведе форумът Russia Forum 2012, на който бе обсъдена днешната икономическа ситуация в света. В него участваха утвърдени икономисти, професори и политици, сред които Кенет Рогоф от Харвардския университет, нобелистът Пол Кругман от университета Принстън, икономистът Нуриел Рубини, както и бившият британски премиер Гордън Браун и руският президент Владимир Путин.

Сред многото различни мнения бяха упоменати две от най-важните „съставки”, които трябва да има една страна, за да влезе в дългогодишен процес на възстановяване и развитие. Те са добре обученият персонал и ниската стойност на енергията.

Страни, които имат само енергийни залежи, като Нигерия, Ирак и Либия не са супели да достигнат до стандарта на развитите страни. От друга страна държави като Испания, където персоналът е отлично обучен имат много малко енергийни източници изостават в сравнение със страни като Норвегия, в която тези две неща се съчетават.

Кипър доскоро нямаше енергийни източници, но властите бяха създали една здрава институционална рамка, както и стабилна и благоприятна за инвеститорите данъчна система. Същевременно предлага високо ниво на обучение на персонала.

На 28 декември минлата година Кипър обяви, че е бил открит огромен залеж от въглеводороди, т.е. на природен газ и евентуално нефт на стойност между 50 – 80 милиарда долара. Така страната се сдоби с втората поред съставна част за дългосрочно развитие, каквото е директният достъп до енергия на ниска стойност и енергийната сигурност.

На срещата бе обсъдено как средиземноморската страна може да се възползва от новата си геополитическа позиция в Югоизточна Европа. Залежие от природен газ могат да бъдат оползотворени с помощта на различни технологии. Фактът, че бе обявено наличието на 5-8 трилиона кубически фута природен газ сам по себе сипредоставя възможността за изграждане на фабрика за втечняване на газ. Нейните размери ще зависят и от евентуалния договор, който е възможно да бъде сключен с Израел за втечняването на залежите в находището Левиатан с потенциал от 16 трилиона кубични фута на стойност около 150 милиарда долара. Геополитически и от съображения за сигурност от Тел Авив не желаят да построят такава фабрика на израелска територия, затова предпочитат разполагането й в Кипър.

В този случай Никозия ще трябва да инвестира около 8-10 милиарда долара за изграждането на инсталацията, която на пъро време ще произвежда 5 милиона тона втечнен газ на година. След това производството ще се увеличи на 10 милиарда тона, като първото пускане в действие ще е възможно след 5-7 години. По този начин Кипър ще може да заеме 3-4 на сто от световния пазар на втечнен природен газ преди 2020 и ще може да си осигури оборот от 5 милиарда долара годишно.

Същевременно стрната може да организира продажбата на по-малки количества  природен газ, а с доходите от тях да финансира построяването на инфраструктурата на инсталациите за втечнаване на газ. Пресованият природен газ е добро решение за продажбата на малки количества от порядъка на 2-3 милиона тона на малки разстояния (до 3 000 километра). Подобен проект може да бъде осъществен за малко повече от две години и да започне снабдяването с природен газ на островите и континенаталната част на Гърция. Продажбите биха могли да достигнат до 3 милиона тона на година на стойност 1,3 милиарда долара.

Новите обстоятелства създават предпоставки за развитието на строителните компании през следващите години.Те ще трябва да построят фабрики за втечняване на природния газ, пристанища и инсталации за товарене, мрежа от проводи във вътрешността на страната и проводи от находището към сушата. Възможности за развитие на работата си ще имат консултанти, счетоводитеи и адвокати. Кипърският търговски флот също ще може да спечели много от транспортирането на втечнения газ. Имотите, в които ще бъдат построени инсталациите ще бъдат на първо място по търсене. Промяната от използването на по-„зелена” енергия ще се отрази позитивно на околната среда.

Ролята на банките ще бъде водеща, защото едно толкова голямо енергийно находище е един „естествен капитал”, който трябва да бъде превърнат във финансов. Това „преобразуване” може да бъде осъществено най-вече чрез банковата система, която ще е гарант за инвестицията на стойност 8-10 милиарда долара за построяването на основните инсталации и инфраструктури. Освен това ще отпусне заеми срещу стойността на природното находище, ще превърне в акции бъдещите доходи, осигурявайки ликвидност на системата и като цяло ще действа като катализатор и мост между природното богатство и финансовите пазари при осъществяването на инвестицията.