Галерия

1

Оползотворяването на гръцкото държавно имущество е една от водещите теми в обществения живот, особено след като страната изпадна в изключително тежко икономическо състояние. Преди година правителството на ПАСОК създаде Фонд за оползотворяване на държавното имущество, който поне до момента не е представил завидни резултати. Традиционно всеки опит за приватизация на държавно предприятие се сблъсква с острите реакции на синдикалистите, а политическата власт не показва особена воля за оползотворяването на големи държавни имоти, които пустеят.

Темата бе обект на дискусия, която организираха Гръцката фондация за европейска и международна политика, Фондацията за икономически и индустриални изследвания, консултантската агенция Kantor, организацията „Гражданско движение” и гръцкият филиал на „Прозрачност без граници”.

Управляващият директор на групата Eurobank EFG Николаос Карамузис посочи, че приватизациите в Гърция са започнали през 90-те години в една особено враждебнонастроена среда. „Днес те се провеждат в рамките на опита за структурна реорганизация на икономиката. В голяма степен бяха наложени „отгоре” и не бяха избор на политическото управление на страната”. Според него създаването на една балансирана пазарна икономика и приватизациите вече не са идеологически, а реален избор, който се налага, особено в случая на Гърция.

„Трябва да признаем, че намесата на държавата не успя да донесе нещата, които нейните привърженици бяха замислили, както и да предостави на гражданите качествени услуги. През последните 20 години държавата е спечелила от приватизации 24 милиарда евро, като основният използван метод беше издаването на акции. Той имаше за цел най-вече събирането на средства, след като в повечето от случаите държавата си запазваше контрола и управлението на приватизираните компании.

Втората характерна черта е, че политическата система, въпреки редуването на двете партии във властта, както и обществото в продължение на години бяха отрицателно настроени към приватизациите и оползотворяването на държавното имущество, с много малко изключения”.

Според Николаос Карамузис факторите, които пречат на приватизациите в Гърция са основно четири: „Налагането на един държавен интервенционистки модел на развитие на икономиката, на една клиентелистка и защитаваща интересите на определени групи система. Наличието на една враждебно настроена към частната инициатива среда, която бе подкрепена от неуспеха на бизнес начинанията през 70-те и 80-те години. Създаването на корупционни връзки между политическата система и конкретни бизнес интереси, които се радваха на привилегировани отношения с властта в големи сектори на държавния сектор. Създаването на клиентелистки връзки между политическата система и синдикалните движения в държавните предприятия, които властват в продължение на десетилетия в държавния сектор. В резултат беше създаден един клиентелистки механизъм за назначения на партийните „армии”, без никакви критерии, които на свой ред успяха да си осигурят тройно по-високи от тези в частния сектор доходи.

Приватизациите няма да успеят, ако политическата система не повярва в тях и в техния принос за развитието, а ги провежда само, защото са ни ги наложили кредиторите. Ако този политически критерий не бъде изпълнен, опасенията ми, че приватизациите ще продължат да се влачат, както ставаше до днес”.

Николаос Карамузис припомни плана „Еврика”. „Мисля, че след вчерашното решение на Еврогрупата това продължава да е интересно предложение. Да предоставим на една компания всички бъдещи приходи от концесионните договори за използването на автомагистралите и касите, които събират пътни такси. На база на тези гаранции Европейската инвестиционна банка да изготви една голяма програма за финансиране на частните фирми, партньорствата между държавния и частния сектор и големите проекти чрез банките. Това според мен е най-добрият начин да бъдат използвани доходите от тях. Така не продаваш имущество”.

Той посочи още, че стойността на всички държавни предприятия в Гърция днес не надвишава 3 милиарда евро. „Същите компании струваха 15 милиарда през 2007. Следователно, дори ако ги продадем утре, ще намалим прекалено малка част от външния дълг. Времената са много трудни за такъв вид приватизации. Освен това ще дадем повод на всички онези, които искат да попречат на тези усилия. Затова мисля, че е необходимо да свържем инвестициите с обвързването на инвеститора, че ще осъществи една конкретна програма”. Особенно проблемни според него са компаниите за транспорт, които струват на държавата огромни загуби. „Въпреки че днес тези въпроси не са в дневния ред и може да предизвикат реакции, все пак трябва да разгледаме сериозно предприемането на приватизации. Още повече, че имаме примери за това. Градският транспорт в Солун и Хания е частен. Междуградският транспорт също и това не е създало никакви проблеми на никого до днес”. Второто му предложение бе да се стимулира участието на частния сектор в предоставянето на социални услуги. „Трето, предлагам губещите държавни предприятия, за които няма интерес от страна на частници да се предлагат на работещите срещу едно евро, като държавата ще е премахнала от тях тежестта на техните задължения. И ако те не ги искат, тогава да предложим същия пакет на частни инвеститори”.