Галерия

1

„-   Кажи на шейха, че отборът е страхотен, в него играе и Андониу.

- Шейхът отговори, че не знае кой е Андониу и ще купи най-добрите играчи.

- Кажи му, че сегашните футболисти са много добри, ще се харесат на бабуините.

-  Бедуини се казват.

-  Кажи му, че отборът е един оазис.

- ...

-  Слушай, продай отбора на шейха”.

Напоследък дори и в рекламите в Гърция главният герой е един мистериозен шейх, който се появява отнякъде и иска да купи един футболен отбор. След като инвеститор от Катар закупи голям брой акции на компанията „Гръцко злато”, а друг инвестира в сливането на Alpha bank и Eurobank бизнесмените от Близкия Изток съвсем основателно се приемат като нов извор на инвестиции, който ще стопли поизстиналия двигател на гръцката икономика.

Компаниите от арабския свят да инвестират в Гърция, но и гръцките фирми да се насочат към пазарите в страните от Северна Африка бе призивът, който отправиха от Атина бизнесмени, политици и дипломати.

Развитието на търговските връзки между Гърция и арабските страни бе основната тема на форума „Гърция, Средиземноморие и арабски свят”, който бе организиран от Центъра за прогресивни политически изследвания.

„Според официалните данни на Националната статистическа служба износът на гръцки стоки към страните от Северна Африка през първата половина на 2011 е достигнал до 553 милиона евро, въпреки сериозните политически сътресения там. Износът в Египет се е увеличил със 160 на сто, в Либия – с 97 на сто, в Ливан – със 112 на сто и в Тунис – с 36 на сто” отбеляза експертът от Гръцкия център за европейски проучвания Димитрис Ксенакис.

В същото време, според председателя на арабско-гръцката търговско-промишлена палата и бивш министър на развитието Христо Фолиас Гърция се намира на кръстопът и е от жизнено значение за страната да привлече инвестиции от арабските страни, с които има традиционно добри отношения. „В този процес приносът на инвеститорите от арабските страни може да бъде решаващ за страната ни”. Той не спести критиката си към нестабилната бизнес среда в Гърция. „Борим се със страни, чиито администрации са отлично подготвени за прием на инвестиции. Няма защо да напомням неуспеха на инвестицията в Астакос, от която заинтересованите бизнесмени от Катар се отказаха, заради бюрократични пречки. Необходимо е държавният апарат да заработи по такъв начин, че не просто да станем по-добри, а по-добри и от добрите, с които се конкурираме в привличането на инвестиции. Правителството също трябва да поеме своята чат от отговорността и да въведе една стабилна данъчна система, която ще предоставя възможността на инвеститорите да се чувстват сигурни за хода на своите бизнеси тук”.

Заместник-директорът на строителната компания ССС Салех Саадех Джалад подчерта колко важно е гръцките бизнесмени да се обърнат към арабските страни и да предприемат инвеститорски инициативи. Той посочи примери на успешни сътрудничества предимно в сферата на енергетиката и призова правителството да премахне всички препятствия, с които се сблъсква един бизнесмен от арабския свят в опита си да инвестира в Гърция.

„Нашата компания се намира на на гръцкия пазар от 1976. Тя е сред водещите строителни компании в света и ако погледнете адреса, който се упоменава в нашата презентация – седалището на фирмата се намира в Гърция, а не в Ливан или на друго място. Това е, защото досега Гърция предлагаше най-добрите условия за тези, които искаха да работят тук. Нека да запазим това не само за CCC, но и за всички други компании” каза той.

За нуждата от разширяване на сътрудничеството между Гърция и страните от арабския свят говори и директорът на отдел „Бизнес развитие” на компанията Intralot Арис Доцис. „Това трябва да стане толкова чрез търсенето на възможности за инвестиции на гръцки компании в тези страни, колкото и с привличането на арабски капитали в Гърция”. Той подчерта колко важно е гръцките компании да грабнат възможността за инвестиции, която ще се появи веднага след установяването на реда в страните от Северна Африка, където частният сектор се очаква да изиграе особено важна роля. Арис Доцис представи инвестиционния опит на Intralot в Турция и Мароко в сферата на хазартните игри. „В началото не беше много лесно, предвид факта, че хазартните игри са съвсем чужди на гражданите на тези страни по религиозни съображения. Постепенно това започна да се променя, най-вече поради нуждата на страните да повишат държавните приходи. Инвестицията ни в Турция се разви много добре и в момента приходите от хазартните игри са третият основен източник на държавни средства. Инвестицията ни в Мароко също беше много успешна, като в сила остава предложението ни за създаване на едно Средиземноморско лото (Med Lotto)”.

Димитрис Ксенакис обърна особено внимание на бунтовете срещу режимите в страните от Северна Африка и на това, че Европа и в частност Гърция трябва да са готови, за да предприемат действия.

„Всички следят бунтовете с възхищение, но в същото време са притеснени за това кой ще замени във властта падналите режими. Въпреки че не можем да изключим възможността да има опити за завръщане към предишното статукво, Европа трябва да се намира в тези страни на следващия ден и да спомогне за утвърждаването на демокрацията във всяка от средиземноморските страни, където има политически промени. Познатата ни икономическа помощ не е достатъчна, необходимо е Европа да инвестира в южния си двор с цел да подсигури собственото си дългосрочно бъдеще” подчерта той и добави, че решаването на Палестинския въпрос е един от факторите за пълноценното икономическо развитие на целия регион.

Бившият министър на културата и външните работи на Ливан, Тарек Митри анализира събитията на така наречената „Арабска пролет” и подчерта колко е важно битките да не продължат дълго и да бъдат намерени онези лидери, които ще утвърдят мира и спокойствието там. Той посочи: „Въпреки че наличието на енергийни източници е това, което определя арабските страни, то в никакъв случай не би могло да спре нуждата на хората за свобода и демокрация. И това, понеже освен социалните блага, от които се нуждаят, те много рядко могат да се допрат и осъзнаят икономическата перспектива на страните си. Когато икономическата перспектива не е придружена от свободно разпространение на идеи и развитие на личността, социалният мир не може да бъде постигнат”.