Галерия

1

“Успехът на Меморандума зависи от структурните промени, а не от бюджетните съкращения”, заявяват категорично гръцките индустриалци. Председателят на Съюза на индустриалните предприятия Димитрис Даскалопулос заяви на пресконференция, че е изключително разочарован от начина, по който се провежда спасителната програма за Гърция. Тя се движи по периферията на проблемите на местната икономика и не дава решение на реалните пречки, които спъват страната да стане отново конкурентна и производителна.

“Представителите на тройката не отстъпват от съкращенията и от повишаването на  данъците, без да представят същата решителност за въвеждането на структурни реформи, които са единственият ни шанс за успех”, заяви Даскалопулос. Той обвини представителите на Международния валутен фонд, Европейската централна банка и Европейската комисия, че участват в театъра на местната политическа система, като отбягват най-важните структурни реформи. Според бизнесмените те са свързани с “прочистването” на публичната администрация, държавните монополи в различни сектори и подкупните синдикати, които защитават частните си, а не обществените интереси.

“Може утре наистина да получим следващия транш, който в най-добрият случай ще ни осигури още малко време в зоната на еврото. Средства да продължим старите политически практики няма да има. Ако не се променим, няма да имаме никакъв шанс да продължим”, бе категоричен Даскалопулос.

Междувременно Европейската статистическа служба Eurostat обяви, че външният дълг на Гърция за второто тримесечие на 2012 е достигнал 300,8 милиарда евро или 150,5% от БВП. Въпреки окастрянето на номиналната стойност на държавните облигации, той остава най-висок в сравнение с останалите страни от Европейския съюз - италианският дълг е 126,1%, португалският е 117,5% от БВП, а ирландският е 111,5% от БВП. С най-нисък външен дълг в Европейския съюз са Естония с 7,3% от БВП и България с 16,5% от БВП.

Индустриалците настояват, че докато пазарът не се либерализира и не се премахнат бюрократичните пречки пред предприятията, няма да има здравословно развитие на икономиката. Страната ще продължи да зависи от скъпо струващо краткосрочно кредитиране и международната помощ, което ще поддържа икономиката в полуживо състояние и външният дълг ще продължи да расте. Шизофреничното отношение към бизнеса, който е обвиняван за високите цени, печалбата и други несгоди е облаган с огромни данъци в пазар, който не дава възможност за развитие, отбеляза пред журналисти Даскалопулос. “В тази обстановка е нормално големи предприятия да се изнасят от страната”.

По отношение на промяната на трудово-правните отношения, които са в основата на правителствената криза тази седмица, Даскалопулос заяви, че не трябва да се правят допълнителни съкращения. “Нашата позиция е, че няма нужда да се намалява допълнително минималната работна заплата в Гърция”, каза индустриалецът, който отбегна да отговори дали е съгласен с намалението на обезщетението при съкращение на служители с дълъг работен стаж.

Даскалопулос заяви, че днес темите свързани с пазара на труда са в ръцете на правителството и кредиторите, защото социалните партньори не успяха от 2009 досега да намерят общ език за достигане на консенсус. Индустриалецът прехвърли по-голямата тежест за развитията върху Синдикатът на служителите в частния сектор (ГСЕЕ), които в поредица от срещи са отхвърляли всяко предложение на организациите на работодателите.

Предложението, което се оказа в дъното на разрива между партиите от правителствената коалиция е да се намали общата сума на обезщетенията при съкращение. Тройката настоява броят на заплатите за обезщетение на дългогодишно заетите да не надминават 12 и времето за предупреждение да бъде намалено на три месеца. Днес закона налага служители със 16-годишен работен стаж да имат право на обезщетение от 14 пълни заплати, ако не получат предупреждение за уволнение шест месеца преди освобождаване от заемания пост.

В допълнение служителите, които имат над 16-годишен стаж днес получават шест допълнителни пълни заплати над 14-те, ако бъдат освободени от работа без шестмесечно предупреждение от страна на работодателите. Надзорната тройка на кредиторите смята, че в сегашната несигурност на пазара е нереалистично едно предприятие да знае дали ще трябва да уволни служители след шест месеца. Затова иска намаляване на времето за предупреждение и шестте допълнителни заплати към обезщетението да не надминават минималната работна заплата, която днес е 586 евро. 

Според последна информация финансовият министър Янис Стурнарас е заявил, че преговорите с надзорниците ще са приключили до понеделник, когато е срещата на Εuro Working Group. По всичко личи, че темата за промяната в трудовото законодателство ще остане извън обсъжданията в парламента. “Цяла вечер преговаряхме (по телефона) с тройката. Вече сме достигнали големи отстъпки от страна на кредиторите. Приеха да намалим допълнителни заплати след 16 години стаж на 2000 евро и времето за предупреждение падна на три до четири месеца”, е казал министърът в коларите на парламента. Остава политическите лидери да обявят официално края на преговорите и след това да бъде потвърдено от международните кредитори.