Галерия

1

“Open Europe” е британска консервативна, но проевропейска за местните стандарти  неправителствена организация, създадена през 2005 година. Финансира се с дарения от бизнес средите в Лондон и защитава идеите на единния свободен пазар и свободното движение на хора. През 2005 провежда първата си кампания за свикването на референдум за новата европейска Конституция, а през 2007 - за провеждането на референдум за Договора от Лисабон. Освен в Лондон има офис и в Брюксел. С научния директор на Open Europe Стивън Буут разговаря Мария Спасова.

    Наскоро имах възможност да чуя една от речите на британския премиер Дейвид Камерън за Европейския съюз и той каза, че Европейският съюз е организация в опасност, която представлява континент в беда. Колко голяма е тази опасност и колко сериозен е този проблем в момента?

    Мисля, че Европейският съюз е изправен пред огромни проблеми, огромни предизвикателства. Не само Великобритания вижда нещата по този начин. Канцлерът Ангела Меркел също прави подобни изявления, че Европа е изправена пред най-лошите процеси от създаването си. Хората са прави да се притесняват, защото освен тези структурни проблеми, има и други наболели въпроси като лоша демография, застаряване на населението, големи социални помощи, които трябва да се плащат. А има и един още по-наболял проблем – кризата в еврозоната, която започна също да създава огромни политически проблеми. Виждате, че правителствата в Гърция и Италия падат, други страни провеждат предсрочни избори. Настоящата криза достигна икономическите и политическите си предели.

    Най-проблемната държава Гърция. Как тази страна може да бъде принудена да приложи мерките, които да поддържат финансовата дисциплина в страната?

    Виждаме, че е много трудно да се принудят страните в периферията на Европа като Гърция или Италия да осъществят реформите, което според много хора е напълно необходимо. Но европейската интеграция е достигнала своя политически предел. Въпреки това Германия или Франция, или Европейската централна банка, или  Европейската комисия правят промените, които харесват, но това всъщност са промени, които трябва да се случват в обществото. Това е нещо много трудно. Също така идват правителства. Може едно правителство от технократи да замени съществуващо правителство. Това ново правителство може пак да обещава, да представя, да прави и подписва меморандуми за разбирателство и така нататък. Същественото е представянето на тези реформи на обществото и тяхното изпълнение. Мисля, че в Гърция и Италия има фундаментални проблеми, които биха попречили на всяко правителство да приложи тези реформи, защото това са дълбоки структурни проблеми. И без политическа воля на тези правителства ще им бъде много трудно действително да задействат тези реформи, защото много от необходимите реформи не са само краткосрочни, един вид повърхностни икономии и съкращения. Това са дълбоки структурни проблеми, разрешаването на които може да отнеме десетилетия. Трябва да се обърне внимание на огромните сметки за социални помощи, на преструктурирането на пенсионните системи, което променя начина на живот на тези общества. И това не е лесна задача. Изглежда, че се давим в настоящите рамки на еврозоната.

    Ако вземем Ирландия, която е успешен пример за изпълнение на мерките и от друга страна вземем Гърция, която е неуспешна в прилагането на тези мерки, каква е разликата между двете страни? Защо тези мерки работят на едно място и не работят на друго?

    Мисля, че Ирландия и Гърция са различни страни поради няколко причини. Първата е, че икономически те са много различни модели. Ирландия винаги е била много по-отворена икономика и за страната е било много по-лесно да се приспособява към странични сътресения. Ирландците са свикнали да имигрират, ако това е необходимо. Те са по-гъвкави от Гърция в това отношение. А в Гърция имате проблема със затворените професии, имате много по-големи социални помощи, ранно пенсиониране, големи пенсионни системи. В този смисъл Ирландия следва много повече англо-саксонския модел. Мисля, че има и други области, в които реформите са приложени успешно. Но проблемите в никакъв случай не са свършили, защото все още има огромен балон на жилищния пазар, който продължава да расте. Това е огромен проблем, който стои пред банките. Като се има предвид, че правителството всъщност стои зад банките, този процес няма да може да бъде безболезнено прекратен в следващите 5-10 години. Въпреки че Ирландия е постигнала известен напредък, мисля, че все още изпитва големи икономически трудности.
    Според мен проблемът в Гърция не е само икономически. В Ирландия се наблюдава приемане на реформите от страна на обществеността, без значение колко болезнени са те. Тези неща трябва да се случат и са необходими твърде много промени.  Докато в Гърция има огромен проблем, който трябва да бъде разрешен, но няма консенсус за начина, по който той да бъде разрешен. И мисля, че това ще бъде едно огромно политическо, както и икономическо предизвикателство.

    Смятате ли, че новите правителства в Италия и Гърция имат реални шансове да променят нещата?

    Аз мисля, че е много рано. И двете правителства не са политически и не са провеждани избори за тях. Това е доста незадоволителна ситуация - да има неизбрани технократски правителства, тъй като сме свидетели на големи структурни промени, което ще има значителни последствия без демократични мандати. Мисля, че не са толкова много нещата, които те могат да направят без такъв мандат. Те могат да предприемат краткосрочни мерки, които биха могли да са необходими през следващата година. Но след това без демократичния процес съществува риск хората да се противопоставят на цялата политическа класа. А това може да доведе само до повече политически проблеми по пътя и евентуално до вълнения и процеси, които биха били силно дестабилизиращи в бъдеще.

    Как бихте коментирали идеята на Германия да подаде жалба срещу Гърция в Европейския съд поради нарушаването на правилата на финансовата стабилност?

    Разбираемо е, че Германия иска да има по-голям контрол за страните, за които отговаря, особено във връзка с двата помощни заема, а също и за Европйеската централна банка, която в крайна сметка е подкрепяна от Германия по същество. Мога да разбера защо немските политици искат гаранции, че тези пари няма да потънат в една бездънна яма. Мисля, че участието на Европейския съд е един от начините да се гарантира, че страните се ангажират с определените правила и че могат да бъдат наложени санкции. Но смятам още, че има политическа трудност това да се направи. В тази ситуация е все още твърде трудно да се прецени какво по-различно може да се предприеме освен да се плаща, защото пак се връщаме в положението, в което сте в момента. И рискът тук е дали тези страни ще банкрутират и дали заразата ще обхване еврозоната. Тези санкции са полезни, за да гарантират, че страните ще се придържат към условията на текущата финансова помощ. Но това по-скоро е повърхностен проблем. Истинският проблем са структурните реформи в рамките на еврозоната.

    Какво е решението според вас?

    Много е трудно да се каже. Това наистина е непредсказуемо. Хората са наясно със структурните проблеми в еврозоната. Истината е, че тези икономики всъщност се разминаха, а не се обединиха. И в тази ситуация южните страни станаха много по-неконкурентоспособни спрямо северните страни. Много пари се прехвърлят от северните страни към южните чрез банкови заеми и тези заеми трябва да бъдат изплатени сега. И това е ситуацията, в която те се намират. Трудно да се прецени как тези страни на юг могат да станат конкурентноспособни отново. И тази ситуация ще се повтаря отново за двайсети път или четиридесети път до следващия бум. Германските данъкоплатци влагат парите си в германски банки и тези пари се оказват в Италия, Испания и Гърция. И отново се обръща внимание на същия проблем. Трудно е да се каже как тази ситуация може да бъде решена без потенциално отслабване на членството в еврозоната от една страна.  Трябва да има много строг контрол върху банките и как парите се прехвърлят в рамките на страните от еврозоната, да има много строги правила в това отношение и много по-добра координация на икономическата политика, за да се гарантира, че има равновесие между северните и южните страни и за да не влоши ситуацията, както сега.

    Едно много очевидно решение е излизането от еврозоната. Налице са много коментари, че това ще бъде катастрофа за целия Европейски съюз, дори и за Великобритания, която не е член на еврозоната. Как виждате рисковете от потенциалното излизане на една страна или на няколко страни от еврозоната?

    Мисля, че е много важно да се направи разграничаване между няколко неща. Неконтролируемият изход от еврозоната е нещо, което се опитва да се предотврати сега, защото то би довело до огромни последствия не само за страните от еврозоната, но също и за Великобритания, а също и за по-широката глобална икономика. САЩ са толкова ангажирани по същата причина. Но има разлика между този вид излизане точно сега и евентуално планиране на по-дългосрочен механизъм, при който държавите могат да напуснат еврозоната по един дисциплиниран начин, защото в дългосрочен план изборът е този: или еврозоната отслабва или трябва да има много по-голяма координация по отношение на икономическата политика. Вече е ясно, че е много трудно да се координират тези 17 икономики без значение колко много правила има. Това е въпрос на политическа воля, на свеждане на реформите до обществеността и до тяхното изпълнение. Така че Франция и Германия вероятно обмислят как биха могли да сведат еврозоната до по-управляем размер, при който икономиките да са по-склонни да функционират заедно под единна парична политика.

    Колко членове на еврозоната очаквате след 5 години?

    Мисля, че това е много трудно да се каже. Бих се изненадал, ако Гърция все още е там. Но мисля, че тази криза ще продължи дълго. След пет години може и да не сме напреднали много, ако трябва да съм честен. Може да се сблъскаме с тази ситуация преди да е намерено решение. В един идеален свят най-вероятно пет или шест страни, може би десет, биха могли наистина да са в крак с Германия. Много страни в южната част може да се борят, може да са загубили темпото по отношение на поддържането на единната валута. Важното е политиците да обърнат внимание на този избор. Той трябва да бъде ясно представен. Има риск еврозоната и Европейският съюз да станат неразделни. Необходимо е да се покаже ясно, че еврозоната и Европейският съюз могат да издържат известно разпадане на еврозоната. Ако това се осъществи както трябва, тези страни трябва да имат избор. Те не трябва да бъдат заключени в едно бъдеще, което те наистина не желаят или не могат реално да си осигурят. И в някакъв момент, това може да наложи дискусия с електората - къде вижда живота си в бъдеще, дали вижда страната си в еврозоната след 15-20 години или могат да бъдат потърсени други възможности.

 
    Очаквате ли някоя нова страна да се присъедини към еврозоната?

    Мисля, че ще бъде много смело една страна да се стреми към това точно сега. Не смятам, че има страна в Европейския съюз, която да иска да направи това в следващите пет може би десет години. Но има страни с амбиции да се присъединят към еврозоната. За някои страни това може да има смисъл. Ако са тясно свързани с икономика, която е в еврозоната, това е нещо, което може да има смисъл. Но мисля, че условията трябва да са подходящи. В момента има огромна криза и никой всъщност не знае как ще бъде разрешена. Мисля, че би било много неразумно, ако някой иска да се съгласи да се присъедини към група, която със сигурност ще се промени. Така че, ако една страна би искала да се присъедини към еврото, то ще трябва да изчака 10-15 години, докато наистина не стане ясно как тази криза се развива и какво се прави за разрешаването й. Мисля, че в случая с Обединеното кралство няма шанс Великобритания да се присъедини към еврозоната. Със сигурност не и в моя живот и някога евентуално.

    Докато траеха политическите кризи в Италия и в Гърция еврото продължи силния си курс спрямо британската лира и щатския долар. Как бихте обяснили това, че хората все още вярват в еврото, въпреки този сериозен проблем в еврозоната?

    Еврото все още е една от най-големите валути в света. То не е като валутите на Великобритания и САЩ. Те имат свои собствени проблеми. Но в същото време има огромни политически проблеми в Гърция и Италия. Те са изправени и пред огромни икономически проблеми, тъй като инвеститорите избягват гръцките и особено италианските облигации, което предизвиква икономически проблеми. Имаме сделките с испански облигации, които са почти на ръба, а се чуха и предположения, че Франция може да бъде следващата. Въпреки че инвеститорите все още държат на валутата, мисля, че има дълбока загриженост за много от страните, които използват тази валута. Според мен тези опасения са добре обосновани и правилни, защото е трудно да се прецени как някои от тези страни в дългосрочен план могат да поддържат тези нива без да са в състояние да приспособят паричната политика по начин, който ще им помогне да предизвикат инфлация, защото това е, което тези страни са правили в миналото.

    Европейската централна банка е доста критикувана за поведението си по време на кризата, защото не се държи като банка, а като министерството на финансите на еврозоната. Как ще коментирате политиката й?

    Европейската централна банка нямаше много възможности за действие освен да се намеси, защото има едно постоянно забавяне в действията на европейските лидери и еврозоната. Тя се оказа в много трудна позиция – да представя ефективна фискална политика, вместо просто да се занимава с проблемите на монетарната политика. И разбира се, това има огромни политически последици. В страни като Германия независимостта на централната банка е от първостепенно значение и ниската инфлация е един от основополагащите принципи на модерната немска държава. И това, че според Германия Европейската централна банка е прекалено ангажирана с изкупуването на държавни облигации води до огромни политически трудности. Но от друга страна, Европейската централна банка нямаше голям избор, защото нямаше друг инструмент, който да запълни зейналата дупка. Мисля че Европейската централна банка няма да бъде отговорът на върпосите в дългосрочен план. Тя не може да бъде кредитор на загубата, както някои хора се надяват, просто защото германците няма да го позволят. И това е факт. Затова не може да се очаква, че Европейската централна банка ще играе тази роля в дългосрочен план.

    Бих искала отново да се върна на думите на министър-председателя на Великобритания Дейвид Камерън, който каза, че Европейският съюз се е откъснал от реалния живот и кризата всъщност е шанс, възможност да придобие нова форма. От какви реформи се нуждае Европейският съюз от гледна точка на Великобритания?

    Мисля, че от британска гледна точка има много неща, които трябва да се случат, за да се превърне Европейският съюз в устойчива организация, способна да посрещне  предизвикателствата на 21-ви век, а също така, и за да бъде Великобритания пълноправен и щастлив член. Списъкът е доста дълъг. Бюджетът на Европейския съюз има прекалено много области на разходи - за селско стопанство и регионално финансиране, което няма голям смисъл от икономическа гледна точка. Той е изключително бюрократичен и доста неефективен. Мисля, че през 21-ви век 35% от бюджета да се разходват за селското стопанство наистина не съвпада с идеята за модерността и с научните изследвания, които са необходими, за да се конкурираме със Съединените щати и Китай в тази област. Великобритания настоява за промени дълго време и мисля, че има някакъв напредък, макар и бавен. Кризата ни предоставя възможности да направим Европейския съюз много по-гъвкав, защото той има потенциала на страните от еврозоната, които може би ще стигнат още по-далеч и евентуално на страните извън еврозоната, които вероятно могат да си възвърнат част от правата си. И това е нещо, което мисля, че представлява интерес и за Обединеното кралство, и за Европа.

    Какви права имате предвид?

    Великобритания е особено заинтересована да защити сектора на финансовите услуги, който е от решаващо значение за икономиката на Обединеното кралство. Също така социалното законодателство, безработицата, където присъства усещането, че регламентът на Европейския съюз често пречи на растежа във Великобритания и поставя бариери пред създаването на работни места. Има и други области като правосъдието, където често европейският стил на правораздаване е в конфликт с традиционните  правни принципи на Великобритания. И мисля, че това е ключът. На едно по-фундаментално ниво  кризата в еврозоната и политическите последици от нея действително  променят основополагащите принципи на еврозоната, идеята за все по-затворен съюз. Не може да се твърди, че всяка страна в Европейския съюз в крайна сметка е част от еврозоната, част от единната валута, или от договорите на Европейския съюз. Защото това, което виждаме сега е, че някои страни ще трябва да продължат, някои страни вероятно ще искат да останат приблизително там, където се намират, и някои страни може би трябва да отстъпят малко.  Най-вероятно Великобритания ще се опита да играе водеща роля в подпомагането на развитието на тази променлива геометрия в Европейския съюз. Вероятно ще играе водеща роля за тези страни, които са в еврозоната, но търсят области, в които тя може да бъде по-гъвкава, по-фокусирана върху създаването на растеж и работни места и по-малко ще се намесва в сферата на регулирането.

    Колко силни са гласовете във Великобритания срещу членство в Европейския съюз?

 
    Това е едно значително малцинство, което със сигурност би искало Великобритания да напусне. Има мнозинство, което със сигурност ще иска да види Европейския съюз реформиран по някакъв начин. И има доста по-малко малцинство от друга страна, което би искало нещата да останат същите или евентуално да стигнат по-далеч по отношение на интеграцията. По-голямата част от британската общественост вероятно подкрепя известно реформиране на Европейския съюз. И има една малка част, вероятно около 30-35%, които биха искали Великобритания да напусне, ако се свика референдум утре, например. Това е проблемът, пред който нашето правителство е изправено. Факт е реалното искане за промяна в отношенията с Европейския съюз. Като се има предвид какво се случва в момента, като се имат предвид възможностите за преговори с партньорите от Европейския съюз за евентуални нови договори, това правителство наистина не може да си позволи да не реши проблема. Трябва да се създадат по-устойчиви взаимоотношения между Великобритания и Европейския съюз. Това е в интерес не само на Великобритания, но и на други държави-членки на Европейския съюз. Защото има много страни в Европейския съюз, които биха искали Великобритания да остане изцяло ангажиран член, особено по отношение на единния пазар, по-голямата свобода на икономическите идеи, свободния пазар. А Великобритания е голям застъпник на разширяването, например. Много от страните биха искали Великобритания да остане ангажирана към Европейския съюз. Но те трябва да разберат, че, във Великобритания има разочарование от Европейския съюз. Той трябва да стане по-устойчив, да се превърне в нещо, което ще функционира в дългосрочен план. Така както се развиват нещата сега е много трудно да се каже, че Великобритания наистина може да остане в Европейския съюз във вида, в който е в момента и през следващите петдесет години. Трудно е да се каже как това може да се случи.