Галерия

1

“Open Europe” е британска консервативна, но проевропейска за местните стандарти  неправителствена организация, създадена през 2005 година. Финансира се с дарения от бизнес средите в Лондон и защитава идеите на единния свободен пазар и свободното движение на хора. През 2005 провежда първата си кампания за свикването на референдум за новата европейска Конституция, а през 2007 - за провеждането на референдум за Договора от Лисабон. Освен в Лондон има офис и в Брюксел. С научния директор на Open Europe Стивън Буут разговаря Мария Спасова.

    Наскоро имах възможност да чуя една от речите на британския премиер Дейвид Камерън за Европейския съюз и той каза, че Европейският съюз е организация в опасност, която представлява континент в беда. Колко голяма е тази опасност и колко сериозен е този проблем в момента?

    Мисля, че Европейският съюз е изправен пред огромни проблеми, огромни предизвикателства. Не само Великобритания вижда нещата по този начин. Канцлерът Ангела Меркел също прави подобни изявления, че Европа е изправена пред най-лошите процеси от създаването си. Хората са прави да се притесняват, защото освен тези структурни проблеми, има и други наболели въпроси като лоша демография, застаряване на населението, големи социални помощи, които трябва да се плащат. А има и един още по-наболял проблем – кризата в еврозоната, която започна също да създава огромни политически проблеми. Виждате, че правителствата в Гърция и Италия падат, други страни провеждат предсрочни избори. Настоящата криза достигна икономическите и политическите си предели.

    Най-проблемната държава Гърция. Как тази страна може да бъде принудена да приложи мерките, които да поддържат финансовата дисциплина в страната?

    Виждаме, че е много трудно да се принудят страните в периферията на Европа като Гърция или Италия да осъществят реформите, което според много хора е напълно необходимо. Но европейската интеграция е достигнала своя политически предел. Въпреки това Германия или Франция, или Европейската централна банка, или  Европейската комисия правят промените, които харесват, но това всъщност са промени, които трябва да се случват в обществото. Това е нещо много трудно. Също така идват правителства. Може едно правителство от технократи да замени съществуващо правителство. Това ново правителство може пак да обещава, да представя, да прави и подписва меморандуми за разбирателство и така нататък. Същественото е представянето на тези реформи на обществото и тяхното изпълнение. Мисля, че в Гърция и Италия има фундаментални проблеми, които биха попречили на всяко правителство да приложи тези реформи, защото това са дълбоки структурни проблеми. И без политическа воля на тези правителства ще им бъде много трудно действително да задействат тези реформи, защото много от необходимите реформи не са само краткосрочни, един вид повърхностни икономии и съкращения. Това са дълбоки структурни проблеми, разрешаването на които може да отнеме десетилетия. Трябва да се обърне внимание на огромните сметки за социални помощи, на преструктурирането на пенсионните системи, което променя начина на живот на тези общества. И това не е лесна задача. Изглежда, че се давим в настоящите рамки на еврозоната.

    Ако вземем Ирландия, която е успешен пример за изпълнение на мерките и от друга страна вземем Гърция, която е неуспешна в прилагането на тези мерки, каква е разликата между двете страни? Защо тези мерки работят на едно място и не работят на друго?

    Мисля, че Ирландия и Гърция са различни страни поради няколко причини. Първата е, че икономически те са много различни модели. Ирландия винаги е била много по-отворена икономика и за страната е било много по-лесно да се приспособява към странични сътресения. Ирландците са свикнали да имигрират, ако това е необходимо. Те са по-гъвкави от Гърция в това отношение. А в Гърция имате проблема със затворените професии, имате много по-големи социални помощи, ранно пенсиониране, големи пенсионни системи. В този смисъл Ирландия следва много повече англо-саксонския модел. Мисля, че има и други области, в които реформите са приложени успешно. Но проблемите в никакъв случай не са свършили, защото все още има огромен балон на жилищния пазар, който продължава да расте. Това е огромен проблем, който стои пред банките. Като се има предвид, че правителството всъщност стои зад банките, този процес няма да може да бъде безболезнено прекратен в следващите 5-10 години. Въпреки че Ирландия е постигнала известен напредък, мисля, че все още изпитва големи икономически трудности.
    Според мен проблемът в Гърция не е само икономически. В Ирландия се наблюдава приемане на реформите от страна на обществеността, без значение колко болезнени са те. Тези неща трябва да се случат и са необходими твърде много промени.  Докато в Гърция има огромен проблем, който трябва да бъде разрешен, но няма консенсус за начина, по който той да бъде разрешен. И мисля, че това ще бъде едно огромно политическо, както и икономическо предизвикателство.

    Смятате ли, че новите правителства в Италия и Гърция имат реални шансове да променят нещата?