Галерия

1

Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле остави открита възможността да бъдат преразгледани решенията от 21 юли за Гърция, като същевременно отхвърли всякакво обсъждане на вероятността за фалит на страната.

В изявление от Вашингтон Волфганг Шойбле обясни, че може да се наложи условията за втория спасителен пакет да се променят въз основа на последния доклад на Тройката, който може да разкрие нови данни когато бъде публикуван.

«Ще трябва да се преразгледа отново доколко вторият пакет, договорен през юли, е правилен или не, на базата на последните събития», добави той, като посочи и допълнителните мерки за икономии, наложени от Атина.

В същото време министър Шойбле призова Атина да изпълни поставените условия, за да й бъде изплатен следващият транш, като все пак подчерта, че не е необходимо да бъдат преразглеждани условията за отпускането на следващия транш.

«Ясно е, че задълженията трябва да се изпълнят, няма смисъл да правим предположения за следващите стъпки», каза той, като добави, че европейските министри на финансите ще обсъдят положението с банките в началото на октомври, тъй като рекапитализацията не е въпрос на Европейската Централна Банка, а на страните-членки.

Същевременно документ на Европейския Съюз, достигнал до рейтинговата агенция Bloomberg, посочва ,че обратното изкупуване на гръцкия дълг, предвидено във втория пакет с помощ за Гърция, ще бъде отворено за всички инвеститори и по отношение на всички гръцки държавни облигации.

Посочва се също така, че процедурата трябва да се извърши едновременно с програмата за обмяна на облигациите, така че да бъде сведен до минимум периодът от време през който рейтинговите агенции ще задържат Гърция в режим на “селективен фалит”.

Друг поверителен документ на ЕС разкрива, че европейските правителства проучват възможността за активиране на постоянния механизъм за подкрепа ESM от юли 2012 г., едно година по-рано от предвиденото.

Нуждата от прилагане на решенията от 21 юли посочи и европейския комисар по икономическите въпроси Оли Рен, като спомена, че страните-членки работят неуморно, за да намерят решение, и изрази увереност, че кризата в крайна сметка ще бъде преодоляна.

Междувременно германският канцлер Ангела Меркел заяви от Германия, че проблемите на еврото трябва да бъдат решени от корен и призова Гърция да довърши това, което е поискано от нея. «Един гръцки фалит за мен не представлява опция, невъзможно е да се предвидят щетите при едно такова развитие на нещата. Един фалит на Гърция би довел до неконтролируемо домино», заяви Меркел.

Освен това, в отговор на предложението на зам.-председателя на Европейската Комисия Вивиан Рединг за еврооблигация на шестте държави от еврозоната с най-висок кредитен рейтинг, германският канцлер повтори противопоставянето си на общите еврооблигации и подчерта, че въпросният план би довел еврозоната до безотговорност.

В интервю за немски вестник г-жа Рединг предложи сливането на пазарите на облигации на Германия, Франция, Люксембург, Австрия, Холандия и Финландия, които имат най-висок рейтинг ΑΑΑ, за да бъде създаден единен европейски облигационен пазар с голяма ликвидност и висока платежоспособност.

Ръководителката на Международния Валутен Фонд Кристин Лагард говори и за координиране на пазара за държавни облигации както от Европейската Централна Банка, така и от Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF).

«Лично аз се питам дали би било възможно едно координиране на пазара за държавния дълг от Европейската Централна Банка и от ΕFSF», поясни Кристин Лагард във вчерашното си изявление от Вашингтон.

Въпреки това ръководителят на холандската Централна Банка и член на управителния съвет на Европейската Централна Банка Клаас Кнот не изключи възможността за фалит на Гърция, като с това стана първият представител на централна банка от еврозоната, който отправя подобно предупреждение – и допълни, че средствата на ΕFSF трябва да се увеличат на над 1 трил. евро.

И накрая, ръководителят на работната група на Европейския Съюз Хорст Райхенбах заяви в интервю за в. “Handelsblatt”, че сериозен проблем за Гърция е непоследователността в плащанията.

Изявления от Москва

Руският премиер Владимир Путин вчера разкритикува остро страните от ЕС, които искат икономическа помощ от Германия и Франция, като каза, че заменят националния си суверенитет срещу милостиня.

«Може да излезеш на улицата и да протестираш, да се бориш с полицията, но ако правителството няма изобщо пари не можеш просто да седиш там с протегната ръка», заяви Путин.

Послание за единство към пазарите от G20

Послание за единство изпратиха към пазарите финансовите министри на 20-те най-големи икономики в света (G20), с ангажимента да бъдат преодолени опасностите, които заплашват световната икономика и да бъде избегнато разпространяването на европейската дългова криза върху банки и финансови пазари, като се подчертава обаче необходимостта от укрепване на Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF).

Под натиска на инвеститорите за решителни и координирани действия министрите на финансите и банкери от G20 съобщиха, че ще вземат всички необходими мерки, за да успокоят световната финансова система.

«Поемаме ангажимента да извършим необходимите действия, за да запазим стабилността на банковата система и финансовите пазари», се посочва в общо комюнике на G20, в рамките на заседанията на Световната банка и Международния Валутен Фонд във Вашингтон.

Като знак, че еврозоната проучва възможността за увеличаване на средствата в Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF), в комюникето на G20 се посочва, че «страните-членки на еврозоната ще приложат мерки за разширяване на EFSF» до следващото заседание на финансовите министри през октомври.

Без да се разкриват повече подробности около разширяването на EFSF, френският финансов министър Франсоа Баруен използва понятието “ливъридж” в изявление за журналистите. САЩ бяха предложили увеличаване на средствата в EFSF посредством ливъридж, което ще осигури на фонда повече “инструменти” и по-големи финансови рамки за защита на еврозоната и европейските банки.

Високопоставени представители на G20 посочиха уязвимите места на финансовата система и повишените рискове – поради дълговата криза – като основни фактори, заплашващи световното развитие. В общото си комюнике те се ангажират да обезпечат капиталовата адекватност на банките и достъпа им до ликвидност.

На предизвикателствата, пред които е изправена световната икономика, се спря и ръководителката на Международния Валутен Фонд Кристин Лагард, която предупреди за  срив в търсенето, ако САЩ и еврозоната не вземат необходимите мерки, за да възстановят икономиката си.

Ролята на страните BRICS

Най-големите развиващи се икономики оставиха открита възможността да бъде увеличено участието им в капиталите на Международния Валутен Фонд и други международни организации, така че да имат повече “муниции” в борбата с кризата.

Ангажиментът на т. нар. страни BRICS - Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – разочарова онези, които очакваха незабавна икономическа помощ за свръхзадлъжнелите страни на Европа. Руският зам.-министър на финансите Сергей Сторчак заяви, че интересът на Русия да инвестира в EFSF остава, но въпросната процедура не бива да е принудителна. «Първоначалното развитие на EFSF трябва да стане с европейски средства», поясни Сторчак. Високопоставени служители от Китай и Япония оставиха да се разбере, че подкрепата им за Европа ще има лимит, и че регионът ще трябва да намери решение за дълговата криза.

Японският министър на финансите Юн Азуми подчерта, че не бива да се смята за картбланш намерението на страната да купи облигации на EFSF. Зам.-управителят на Китайската централна банка Ги Ганг също посочи, че «действителното решение на европейската криза трябва да бъде намерено от самите европейци».

Страните BRIC поискаха от развитите страни да следват “отговорна” политика за избягване на излишната ликвидност, която представлява проблем за страни като Бразилия.