Галерия

1

Вече четвърти ден турското общество ври и кипи. От петък централния площад Таксим в Истанбул е епицентър на ожесточени граждански бунтове срещу правителството на премиера Реджеп Тайип Ердоган, които започнаха като протест срещу застрояването на зелена площ.

Всички анализатори са единодушни, че той е бил само поводът за протестите, но не и причината. За събитията, които доведоха до масовите протести, тяхното бъдеще, политическите съотношения в Турция и как ситуацията ще се отрази на отношенията на страната с Гърция GRReporter разговаря с изследователя от Гръцката фондация за европейска и международна политика ЕЛИАМЕП и експерт в областта на социалната и политическата история на Турция и отношенията й с Гърция Панделис Тулумакос.

Защо протестират турските граждани

Действително, след поемането на властта и до днес правителството на Реджеп Тайип Ердоган предприе много важни стъпки. Не трябва да забравяме реформите, които прокара. Също така трябва да имаме предвид, че основата на неговата доскорошна популярност беше икономическото развитие на Турция. Така че политическите реформи и икономическият подем бяха основните фактори за възхода на Партията на справедливостта и развитието (AKP). Съвсем скоро беше проведено едно социологическо проучване, което даваше много висок процент на управляващите.

От друга страна имаме налице факти, които показват, че напоследък турското правителство е предприело една по-консервативна политика. Чистките във войската, които бяха инициирани от скандалите като Ергенекон първоначално създадоха впечатлението и вероятно са били и част от стимула за пречистването на армията от ултра-десни елементи. Но същевременно много турски анализатори коментираха, че това е бил начин за установяването на управлението на AKP и в армията. Сега констатираме, че съществуват и други доказателства за лошата политика на правителството. Пример за това са големият брой журналисти, които се намират се намират в затвора, наложената наскоро забрана за употребяването на алкохол. Общо можем да кажем, че политиката на правителството е поело по един по-консервативен път.

Профилът на протестиращите

За да вникнем в причините за бунта трябва да разгледаме профила на турските граждани. Голяма част от младежите в Турция са възпитаници на чуждестранни университети или на турски университети, които функционират според западните стандарти. Една голяма част от турските граждани са приемници на западната култура и вече са носители на този манталитет. Те искат да живеят по примера на западните общества. Те реагират срещу един ясно очертаващ се ход към консерватизъм.

Спонтанен ли е бунтът

В много голямата си част протестиращите са излезли на улицата спонтанно. Тяхната реакция не е продукт на мига. Интересното тук е, че протестиращите принадлежат на различни социални и идеологически групи. Общото между тях е само, че се възпротивяват на политиката, която води правителството. Може би това е и причината, поради която те не можаха да бъдат поставени под единно ръководство. Републиканската народна партия (CHP) се опита да го постигне, но неуспешно.

Бъдещето на протестите

Бих определил като рискована всяка прогноза за бъдещето на протестите. Ако поставим нещата в по-тесни рамки можем да предположим, че в даден момент ситуацията ще се успокои. Но мнението ми е, че е много вероятно да последват нови протести. Понякога е необходимо нещата да се повторят няколко пъти, за да се изясни картината. Нека не забравяме, че това е първият толкова мащабен протест от момента, в който AKP взе властта през 2002.

Коя е алтернативата на AKP и Реджеп Ердоган?

Не бих могъл да отговоря на този въпрос. Но мога да кажа със сигурност, че силата на останалите партии е доста отслабнала. Важно е да отбележим, че Републиканската народна партия (CHP) преживя една криза при промяната на лидера, която беше предизвикана от скандал, тясно свързан с лицето на тогавашния председател Дениз Байкал. Следователно и според данните от последните проучвания не съществува някоя политическа сила, която поне на първо време да съумее да концентрира мнозинството от гласовете, така че да сформира самостоятелен кабинет. Но повтарям, че в дадения момент всяка прогноза е прекалено рискована.

Отзвукът в отношенията с Гърция

За момента събитията са концентрирани във вътрешността на Турция. Би трябвало да проследим как ще се развият събитията и под каква форма и най-вече кои играчи ще изпъкнат на политическата сцена. Все още е много рано да дадем какъвто и да е отговор на този въпрос.

Не мога да свържа навлизането на турски военни кораби в гръцките териториални води преди два дни със събитията. Такива нарушения бяха налице и преди влошаването на ситуацията в Турция. Не можем да знаем с точност дали събитията са свързани или не.

Турция и аспирациите й да се превърне в регионална сила

Интересното тук е как тези протести могат да засегнат други въпроси, като например амбициите на Турция да се превърне в мощна регионална сила. До съвсем скоро някои аргументите на Анкара в полза на това й желание звучаха доста убедително. Предпоставки за това обаче са вътрешнополитическата стабилност в страната, наличието на демократичен ред, който да се опира на здрави основи и преди всичко липсата на подобни сътресения.

Мисля, че събитията са все още в един много ранен стадий. Трябва да ги проследим, за да можем да ги анализираме впоследствие. Този протест не е просто еднократен израз на недоволство. От момента, в който той се разрази не само в Истанбул, а и в десетки други градове и сред протестиращите има голям брой ранени следата от него остава и създава прецедент. Ако правителството продължи с тази политика е вероятно да последват нови протести. В Турция съществуват много хора, които не са сред верните привърженици на светската държава. Говоря за умерените мюсюлмани, които също не подкрепят този завой към по-консервативния ислям. Те не са малко и е много вероятно да излязат отново на улицата, за да изразят своя протест.

Протестът в Атина

В късния следобед в гръцката столица бе проведен протест в подкрепа на бунтовете в Турция. Около 300 гърци, турци и кюрди, много от които членове на леви партии и организации се събраха на булевард Василисис Софияс и заедно поеха към сградата на посолството на страната в Атина.

Те викаха лозунги на турски език, сред които отчетливо се чуваха “Ердоган фашист” и “Ердоган терорист”. В ръцете си държаха плакати с надписи “Солидарност към турския народ”, а някои носеха кюрдски флагове и едно знаме във снимката на лидера на ПКК Абдулах Йоджалан.

Протестиращите не успяха да стигнат до целта си, тъй като улиците около посолството бяха блокирани и се охраняваха строго от десетки полицаи.

“Аз съм тук за да протестирам срещу насилието, което прилага полицията срещу протестиращите в Турция. Това е едно движение, което има за цел да изиска нашите свободи. Затова сме толкова ядосани и сме тук за да изразим недоволството си пред посолството на Турция”, заяви за GRReporter аспирантката в университета Пандио Дениз Гедик от Турция.

Тя посочи, че протестите са реакция на продължили с години забрани. “Искаха да забранят абортите, алкохола и много неща, свързани със защитата на околната среда. В процеса за приемане на решение няма и следа от демокрация. Съществуват проблеми в образователната и здравната политика. Освен това пледираме за правото си на израз. Мисля, че това движение е за доброто на Турция”.

“Медиите твърдят, че то е националистическо. Това не е вярно. Наистина, сред хората може да има националисти и дори кемалисти, но движението е народно. В турското общество съществуваха съществени конфликти, а сега всички сме заедно, дори кюрдите подкрепят движението”, посочи тя.