Галерия

1

Официалното оповестяване, че Гърция не може да покрие целите за намаляване на бюджетния дефицит за 2011 срина атинската борса и повлия отрицателно на европейските й събратя. Официално според програмата за финансова помощ 2011 трябва да завърши с бюджетен дефицит от 7,6% от БВП. Скоро стана ясно, че той в най-добрия случай ще бъде смъкнат на 8,5% от БВП от около 10% от БВП, а не се изключва да е и дори по-висок. Реакциите на финансовите пазари не закъсняха и те не бяха позитивни.

Фондовата борса в страната завърши с 2,4% загуба, а базовият показател се заби на 779,29 базисни пункта. Обратнопропорционално на борсовия показател, се наблюдава повишение на лихвите по десетгодишните гръцки държавни облигации и спред-показателят доближи 2100 базисни пункта. Показателят на лондонската борса FTSE 100 отбеляза спад с 2,28%. В Париж CAC 40 загуби 1,77%, а в Франкфурт DAX 30 се срина с 2,34%. Анализаторите оценяват, че общият отрицателен ефект върху европейските борси е наложен не до такава степен от гръцките проблеми с изпълнението на програмата за икономически съкращения, колкото с липсата на генерално решение на дълговите кризи в общоевропейски план. Междувременно, показателят на токийската борса NIKKEI 225 също отбеляза намаление с 1,96%, а Dow Jones на Уол Стрийт отрази малък успех от 0,36%.

„Изглежда, че Гърция не може да бъде в състояние да изпълни заявените тази и следващата година цели. Мерките договорени досега не са достатъчни за постигане на всички финансови цели”, призна комисарят по икономическите въпроси в Европейския съюз Оли Рен преди срещата на финансовите министри в Люксембург. Той добави, че Гърция е предприела важни решения през последните седмици и до вчера включително и подчерта, че представителите на тройката са все още в Атина. Рен обясни, че мисията продължава и работата по оценка на мерките, предприети от гръцкото правителство не са приключили. В неделя през нощта гръцкото правителство извади проектобюджета за 2012 година, като уличен артист заек от шапка. Сега той подлежи на оценката на тройката, които трябва да проверят до колко изпълними и достоверни са мерките, заложени за следващата година.  

Провалът на спасителния модел за Гърция накара евролидерите да потърсят нов по-добър план от досега действащия. Тези настроения предизвикаха и свикването на извънредната среща между германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Николас Саркози на 10 този месец, на която основна тема ще е Гърция. На 13 октомври се очаква да заседава следващия Юрогруп, на който финансовите министри от еврозоната ще вземат решение дали Гърция ще получи шестия транш от финансовата помощ. На 17 октомври ще се проведе среща на върха на лидерите от Европейския съюз, а ден по-късно ще е срещата на върха на оглавяващите страните от еврозоната.

Засега в гръцкото поле остава да приключи мисията на тройката, след което ще последва доклада на Международния валутен фонд и европейските институции за темпото на досега извършените промени. В следствие на него ще стане ясно, дали страната ще получи осемте милиарда евро от шестия транш от помощта или ще се наложи да обяви временно спиране на плащанията и бюджетния дефицит ще се занули по-бързия, но по-труден начин. Пазарите от дълго време вече не се доверяват на думите на гръцките политици, но след пропуска в изчислението на ефекта на рецесията към БВП и съответно събираните приходи, капиталовите пазари започват да не вярват и на оценките на тристранната надзорна мисия в Атина. Файненшъл Таймс пише, че Гърция се превръща в един от най-малките проблеми на лидерите от еврозоната, а поп икономистът Нуриел Рубини предвижда, че за да не катасрофира общата европейска валута, Брюксел трябва в следващите седмици да осигури поне два билиона евро резерв, за да се предотврати финансов разгром.